Последният луд диктатор

Сапармурат Ниязов

                                                                            


Сапармурат Ниязов бе президент на бившата съветска република Туркменистан в продължение на 21 години (1985 г. – 2006 г.). През това време той положи много усилия да изгради култ към личността му и успешно прецака развитието на страната въпреки природните й богатства.


Сапармуратчо се ражда на 19 февруари 1940 г. Баща му загива през Втората световна, а майка му в земетресение през 1948 г.


През 1985 г. излиза начело на Комунистическата партия в Туркменистан, а постът президент получава през 1990 г. след фиктивни избори. За да не се занимава с излишни предизборни кампании, през 1999 г. е обявен за доживотен президент на страната.


Отношението му към други политически партии и свободната преса е горе-долу, както към хлебарките – най-добре е без тях. През 2002 г. след измислен опит за покушение бяха изтрити и последните останки от опозицията.


В желанието си да затвърди сакралната представа за себе си, Ниязов похарчва голяма част от бюджета на страната за разрастването на личния му култ.


Сред най-мащабните му проекти са огромно изкуствено езеро в средата на пустинята Каракум, както и леден дворец в столицата Ашхабат.


Само 14-метровата статуя на високия 150 см диктатор в центъра на столицата е струвала $62 милиона. Дори си има специално компютърно устройство, което я върти винаги с лице към слънцето.

 

През 1996 г. открива паметник на майка си.


Основната тактика на Ниязов е да преименува всичко на негово име – от пъпеш през улици, села, градове, метеорити (!!!) и дори месеци от годината (януари е на негово име, а април на майка му).

 

 

 

През 2005 г. всички болници извън Ашхабат са затворени под предлог, че болните трябва да се лекуват само в столицата (Туркменистан е почти пет пъти по-голяма по площ от България).


Трудът на живота му е философско-духовната книга Рухнама, която е основният учебник в училищата и за... шофьорските курсове.


Когато през 1997 г. Ниязов трябва да спре цигарите поради сърдечни проблеми, министрите са принудени да последват примера му, а пушенето на обществени места се забранява.


Гражданите на столицата нямат право на повече от едно животно, а колите с десен волан са забранени.


През 2005 г. забранява слушането на музика на места като опера, театър, телевизия, радио и автомобилите (няма логика, но тази песен е отдавна изпята).


Малко преди да почине от сърдечен удар през декември 2006 г. са забранени и дългите коси за мъжете, както и брадите.

 

 

 

Въпреки че вече е два метра под земята, Ниязов продължава да гори в сърцата на гордите туркменистанци. През 2010 г. трябва да бъде завършено строителството на един от най-големите университети в страната, който ще носи името на духовните му прозрения – Рухнама.


След смъртта на Ниязов страната поема министърът по здравеопазването Гурбангули Бердимухамедов. Той толкова прилича (външно, иначе по-става) на Сапармурат, че дори е спряган за негов непризнат син.

 

 

 

Гурбан често е обвиняван в слаба воля (пуска пак болниците и възстановява техния БАН), но може би точно от това имат нужда туркменистанците, за да осъзнаят, че вече е 21-и век.

Още по темата

Най-четени

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
hahah
04 декември 2008 | 15:54

a posle nie sme bili zle