Стивън Кралски
Като чуеш „ужаси“ и се сещаш за Стивън Кинг, а? И ние така. Затова решихме набързо да посъберем малко факти за живота му, пък дано те просветим малко!

 

 

Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семеството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г, когати Кинг е на две, баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения. Започват да се местят в различни градове, като най-накрая се установяват в Дърам, Мейн, където се грижат за родителите на Рут до смъртта им.

 

Стивън Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише. Той не е обичан от учителите и след като го разкриват, е принуден да върне печалбите от своите продажби.

 

Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „Парцалът на Дейв“ (Dave's Rag). „Парцалът на Дейв“ се занимава с местни събития и Стивън често допринася за него.

 

На 13 години той намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика. Това е важно преживяване за него и силно повлиява младия писател.

 

 

Кери и последвалите успехи

Стивън Кинг започва няколко романи, сред които историята за момиче със свръхестествени психични сили. В отчаянието си изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е спасила, и това го насърчава да завърши романа, наричайки го „Кери“. През 1973 г. той изпраща „Кери“ на свой приятел от издателството Doubleday. По-късно получава предложение от тях да купят романа за 2500 долара (това не е голяма сума за роман, дори по онова време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 долара (като половината са за издателя). По това време, семейството се мести в южен Мейн, поради влошеното здраве на майката на Кинг. В този период започва роман озаглавен "Второто пришествие", който в последствие е променен на "Джеруселъмс лот", за да се стигне до "Сейлъмс Лот" (издаден през 1975). За съжаление майка му не доживява да вид големие му успех - тя умира от рак на матката през февруари 1974 г. След като получава първия си хонорар, той се отказва от учителството за сметка на писателската си дейност. Първото нещо, което купува с хонорара е сешоар на жена си.

 

Скоро след смъртта на Рут, семейството се мести в Боулдър, Колорадо, където Кинг написва "Сияние" (издаден през 1977). Връщат се в Мейн през 1975г, където той завършва четвъртия си роман "Сблъсък" (издаден през 1978). През 1977г, семейството пътува за кратко до Англия, след което се завръща в Мейн, където Кинг дава уроци по писане в Мейнския Университет.

 


 

Тъмната кула

В края на 70-те Кинг започва серия от истории за самотния стрелец Роланд, който преследва "Мъжът в черно" в алтернативна вселена, крсътоска между Толконовата Средна земя и американския див запад, представен от спагети-уестърните на Клинт Истууд и Серджо Леоне. Първоначално са издадени като пет притурки към Списанието за фентази и научна фантастика в периода 1977-1981г. В последствие историята прераства в седемтомната епопея "Тъмната кула", която ще излиза постепенно през следващите четири десетилетия.

 

През 1982г, петте притурки са издадени заедно с твърда корица от Доналд Грант с черно-бели и цветни илюстрации, дело на Майкъл Уелан, под заглавието "Тъмната кула I: Стрелецът". Всяка глава носи същото заглавие, което и съответния разказ от списанието. Тиражът е 10 000 копия, което е сравнително малко за издание с твърди корици от Кинг (романът от 1980г, "Подпалвачката/Живата факла " е в тираж от 100 000 копия, а "Кристин" от 1983 - 250 000). Издаването на "Стрелецът" не е широко рекламирано и е разпространено единствено в специализирани книжарници за научна фантастика. Книгата не се намира в по-големите книжарници, освен по специална поръчка. Разпространил се слух между читателите, че има нова книга на Стивън Кинг, за която знаели много малко хора, а още по-малко са чели. След като първоначалните 10 000 копия били продадени, през 1984г, от тираж излизат още 10 000, но търсенето продължава. Това е началото на магнум опуса на фантастичната епика на Стивън Кинг. Първите две издания са търсени от колекционери както на Стивън Кинг, така и на Майкъл Уелан.

 

През 1987г, излиза втората част "Тъмната кула II: Трите карти", в която Роланд взима трима души от САЩ от двайсти век в неговия свят през магически врати. Грант публикува "Трите карти" с илюстрации от Фил Хейл в малко по-голям тираж (30 000 копия), който все още е доста под обичайния за ново издание с твърди клорици ("То" е публикуван през 1986г, в тираж от 1 000 000 копия). Кинг смята, че Тъмната кула би представлявала интерес за определена група почитатели и е против книгата да се издаде в по-голям тираж. Най-сетне, в края на 80-те под натиска на издатели и фенове (до този момента по-малко от 50 000 от милионите му фенове притежават книга от поредицата) Кинг се съгласява поредицата да се издаде с меки корици и в по-голям тираж. Поредицата достига седем книги, последната от която "Тъмната кула VII: Тъмната кула" излиза през 2004г.

 

В началото на 2000г, Кинг преработва "Стрелецът", тъй като според него гласът и образите от оригиналните истории от 70-те не съвпадат с тези от последната част. Тогава авторът осъзнава колко значително се е променил стилът му през изминалите 27 години. Преработената версия е издадена през 2003г.

 

 

Борба с пристрастеността

В автобиографичната книга „За писането: Мемоари на занаятаКинг признава, че повече от десет години има сериозен алкохолен проблем. Малко след като написва „Томичукалата“ (1988г.) семейството и приятелите му се намесват, показвайки му намерените в неговия боклук доказателства за пристрастяванията му: бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, Ксанакс, Валиум, Никуил, сироп за кашлица и марихуана. Той търси помощ и се отказва от пиенето в края на 80-те години.

 

 


 

 

Стил

В "За писането: Мемоари на занаята" Кинг дискутира писането си. Той смята, че като цяло добрите истории не могат да се замислят съзнателно и не трябва да се планират предварително; по-добре е да се фокусираш върху отделна линия от историята и да я оставиш тя да те води. Той самия често започва история без да има представа как ще завърши. Дори разказва, че преди да завърши "Тъмната кула", неизлечимо болна жена го попитала как ще свърши историята, сигурна, че ще умре преди да излезе последната част и той и казал, че не знае. Когато го питат, от къде взима идеите за историите си, той отговаря "Имам сърце на малко момче... и го държа в буркан на бюрото си." (Репликата често е приписвана на Робърт Блох, авторът на "Психо"). Той има проста формула за доброто писане: "Чети и пиши между четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър писател".

 

Кинг е известен с наблюдателността и последователността си, както и с препратките си; много истории, които са на пръв поглед нямат нищо общо, често се оказват свързани посредством второстепенните герои, измислени градове или препратки към събития в предишни книги. Повечето от книгите му са ситуирани в Мейн, освновно в градчето Касъл Рок.

 

Книгите на Кинг са пълни с прпратки към американската история и култура, предимно мрачната и страшната им страна. Тези препратки са пръснати в историите на героите, като често обясняват страховете им. Често срещани са препратките за престъпления, войни (особено Виетнамската), насилие, свръхестественото и расизмът.

 

Стилът му на писане на романи се сменя от минало в бъдеще, героите се развиват и разкриват, всяка глава се оформя пордобно сама за себе си, поддържайки напрежението до края. Това продължава, докато романът не е завършен. Кинг често използва автори като главни герои, например Пол Шелдън, който е главен герой в "Мизъри" и Джак Торънс в "Сияние".

 

 

Екранизации

Много от романите на Кинг са филмирани, например 1994 г. Изкуплението Шоушенк от Франк Дарабонт, 1976 г. Кери от Браян де Палма и 1980 г. Сияние от Стенли Кубрик,1999 Эеленият път

Още по темата

Най-четени от

Най-четени

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Станимир
26 октомври 2009 | 09:05

Нашият учител по електротехника се казва Стефан Царев

JJ
26 октомври 2009 | 09:05

Поклон!