Човекът, който сам извади своя апандисит на другия край на света (18+)

Едно от най-великите открития на човечеството и до днес може да бъде медицината. Опознаването на човешката природа, постоянното повишаване на средната дължина на живот, както и редица други сложни операции доказват силата и важността на тази наука. И докато нашата мила родина произвежда качествени медицински кадри за запад, същата се комерсиализира постоянно тук. Хипократ никога не би искал това да се случи, ала в днешно време всичко има своята цена. Ако днес можем да присаждаме органи, костен мозък, изкуствени крайници, изкуствени органи и дори да поръчаме въздушна линейка, то назад във времето всичко това е било повече от невъзможно. За медицината успяхме да разберем много от телевизионни сериали като Д-р Хаус, но малцина знаят, че сериалът е бил сътворен благодарение на малка колонка във вестник, който разкривал някои от най-обичайните случаи в медицината. Малцина обаче знаят, че един епизод на Д-р Хаус е буквално копиран от друг лекар, който се озовава в капана на снежната прегръдка на Антарктика.

Историята на Леонид Рогозов е повече от впечатляваща и доказват, че човешката воля никога не би могла да се сломи. Рогозов бил главен лекар в една от първите съветски експедиции на Антарктика. За жалост никой не се е сетил, че на толкова далечни места трябва да присъстват поне двама лекари. Позициониран в Новолазарска база, той усеща, че тялото му дава първите симптоми за проблеми с апандисита. Заедно със своите колеги, Леонид осъзнава, че няма да има никакъв шанс да напусне базата преди март, следващата година. На сутринта на 29 април, той усеща как тялото му отслабва, гади му се и започва да вдига температура. Изпращането на самолет е било невъзможно заради снежните бури, а пристигането на помощ от друга база било изключително рисковано. В дневника си споделя, че се опитва да бъде в добро настроение, за да не плаши своите приятели, чието здраве е също негова отговорност. Единствената форма на медицина, която била на разположение в базата е един зъболекарски стол. Докторът преценил, че може да закрепи положението временно с антибиотици и охлаждане, ала така или иначе започнал да усеща как всичко се влошава. Гаденето се ускорило и това бил сигурен знак, че спасението на пациента е в собствените му ръце. В записките е споделено следното:

"Не съм спал изобщо тази вечер. Това са дяволски болки! Снежната буря разкъсва душата ми, вие като стотици чакали. Все още не давам симптоми за неизбежна операция, но усещам, че се приближавам все по-близо. Това е. Започвам да осъзнавам, че ще трябва да се оперирам сам, ако наистина искам да живея. Осъзнавам риска и колко невъзможно може да е това, ала не смятам да свия ръце и да се предам." 

В 2 часа през нощта, лекарят призовал своите новоназначени асистенти - шофьор и метеоролог. Те трябвало само да подават инструментите. Двамата също така трябвало да държат огромно огледало, което да дава достатъчно видимост по време на манипулацията. Тялото на пациента било леко изправено и след около 30-40 минути в пълна агония, лекарят започнал да се предава и да прави кратки паузи, защото наистина не можел да държи инструменти без да му се гади и да вие от болка. Без усложнения и в операционна зала, тази манипулация не би отнела повече от 30 минути. Поставяйки си антибиотиците, Леонид започнал веднага да се зашива. Цялата операция коствала повече от 1 час и 45 минути. Част от хората в базата успели дори да фотографират цялото медицинско чудо. Едва, когато успява да се върне в съзнание и най-лошото е преминало, лекарят пише:

"Работех без ръкавици. Беше доста трудно да виждам всичко, огледалото наистина ми помогна, но и същевременно ме объркваше , защото виждах всичко наобратно. Работех предимно с докосване. Кървях доста, но не бързах и работех внимателно. Отваряйки пертониума (ципа, която покрива стените на коремната кухина), нараних сляпото черво и трябваше да го зашия. Осъзнах нещо много сериозно - имах много повече щети в тялото си, отколкото съм подозирал. Отслабнал съм, след като главата ми започна да се върти. На всеки 4-5 минути ми се налагаше да почивам около 20-25 секунди. Най-накрая стигнах и до проклетия апандисит. С ужас забелязах черните петна върху него. Само един ден повече и щеше да се пръсне. С премахването на инфектирания орган започнах да забелязвам как сърцето ми забави пулса значително. Ръцете ми станаха гумени. Помислих си, че това вече ще е краят ми. Не можех да допусна, че съм преминал през най-страшното!"  

След операцията и около 5 дена на антибиотици, температурата се върнала към нормалното и общото състояние на пациента/лекар се е подобрило драстично. След 2 седмици Леонид вече се занимавал с обичайните занимания и дългове. Подобно геройство успяло да грабне сърцата на целия съветски народ и през 1961-а година е успяло да донесе и почетен орден "Червено знаме на труда". Постижението на лекаря се превърнало в пример и доказателство на какво е способен един човек, когато има огромна воля за живот. В по-късни години, Рогозов отказва всякакви почести за делата си. Въпреки това, мнозина са задавали въпроси точно по тази тема, а той се усмихвал и отговарял: "Работа като всяка друга, живот като всеки друг.". 

През октомври, 1962-а година, Рогозов се връща в Ленинград и започва да преподава в университета, който е завършил. През 1966-а година успява да защити своята докторантура на тема "Резекция на хранопровода за лечение на рак на хранопровода". По-късно работи като лекар в различни болници в Санкт Петербург, а от 1986-а до 2000-а година е главен хирург на института по туберколозна пулмология. Умира през 2000-а година на 66 години от рак на белия дроб. 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!