Чувството да бъдеш пристрастен към обезболяващи

Ако съществува филм, който да Ви накара да си издрайфате червата, да се почувствате отвратително и да се радвате, че никога не сте пипали обезболяващи, тогава това ще е "Реквием за една мечта". Там група юнаци се отдават на хероин, кокаин и всякакви други лекарства, наслаждават се на красивия живот, докато наркотиците бавно и сигурно обвиват душата им в една много елегантна клетка. Героите се борят за изход в лицето на още една доза, докато една от героините се надяваше, че ще участва в телевизионно предаване, ала объркването на обезболяващото я води в болницата, вместо в телевизията. Оказва се, че дори тези лекарства са способни да причиняват сериозни вреди на всеки, който започне да злоупотребява. Ето една история на човек, който буквално се заличава, дано помогне на някой с подобни размисли, веселите хапчета имат опасни недостатъци:

Алармата се включва в 6 и 15 сутринта, но аз съм вече буден, въртя се през последните няколко часа. Измъквам се от леглото и отивам в банята. Не се гледам в огледалото и защо да го правя? Душата ми отдавна я няма, а аз не мога да гледам изображението, което стои срещу мен. Преди да си измия зъбите, отварям шкафчето и хващам две хапчета. С едно движение гълтам "облекчението" и пия малко вода. Поглеждам бутилката. Пак съм изпил повече от 120 през последната седмица, а това означава, че ми остават още 20. Сърцето ми започва да бие бързо, мозъкът се втурва в някакви луди мисли, а тялото ми започва да се поти. Потя е от няколко часа, защото безсънието точно беше започнало. Под душа започвам да мисля откъде ще взема още този път. Пак се почва!

Започвам да се подготвям за предстоящата болка. Капките от водата бавно започват да се превръщат в куршуми, изстреляни от упор, пробиващи кожата ми. Да си измия ли косата? Това ще боли още повече. Осъзнавам, че всичко това идва от хапчетата. Това, което много по-късно ще науча е, че болката се случва в следствие на намалените нива на ендорфин, в следствие на приетите обезболяващи. Тялото ми е с оголени нерви, които буквално избухват при всякакъв допир. Тичам към шкафчето, преди да мине ефекта им и да се окаже, че отново ще страдам. Пия две Norco (болкоуспокояващи) и Soma (релаксант за мускулите). Трябва да отида скоро на работа и не трябва да съм прекалено надрусан. Какво пък, още един релаксант няма да ми навреди. 

Колкото и хапчета да пия на ден, утрото винаги е много е леко. Веднага, след като изпивам едно от малките, мозъкът ми започва да работи на високи обороти. Взимам още две хапчета и с това темпо ще остана без никакви утре. Знам, че трябва да работя, но и осъзнавам как имам само няколко часа, за да измисля план. Мога да се обадя на няколко приятеля и да си купя от тях. Лош късмет, никой няма. Работя, но през цялото време съм погълнат от идеята "Какво да правя?". Ядосвам се на себе си, отново. Този път трябваше да е различно, както всеки друг път. Купувам си 120 Norco и 120 Somas от лекаря миналата седмица, а сега всички те са изпити, а бях там миналата седмица. Не мога да отида и до спешното, защото там бях в началото на месеца. Лъжа си шефа си, че имам час за лекар, забравил съм нещо, трябва да водя дете на лекар, която лъжа може да мине този път. 

Тръгвам си от училище, мразя се, защото лъжа всички: колеги, деца, шефът, абсолютно всички! И забравих да кажа, че съм учител, нали? В колата изпивам още няколко, взирам се в празното шишенце и си мисля, че можеше да е безкрайно. Все пак не трябва да забравяме, че аз имам причина да ги пия. Изпитвам болка, главата ме боли, кръста е стегнат и цялото ми тяло се чувства на 75 години, макар и да съм на 39 години. Много скоро ще изуча болката на всяка една част от тялото си, подтискана именно от тези хапчета. Трудно ли е да си мислиш, че 20-30 хапчета на ден вредят, вместо да подтискат ада в тялото ми?

Куцам драматично в спешното отделение. Тук започва шоуто, въртя се на носилката, стискам зъби, приличам на ударен от самолет. Обяснявам, че съм си разтегнал гръбнака отново и незабавно трябва да се видя с лекар. Казват ми да изчакам, сядам на едно столче и започвам да се моля на Бог всичко да мине гладко. Лекарят дойде и започна с обичайните си въпроси: какво се е случило, колко боли от 0 до 10 и още куп други глупости. Накрая ме поглежда и ми казва "Г-н Кенеди, не мога да ви дам повече наркотици. Картонът Ви показва, че сте взели доста от тези, но пък мога да Ви предпиша ибупрофен.". Започвам да се потя, изпитвам гняв, искам да се моля за нещо, което да облекчи болката. Напускайки болницата, започвам да си мисля кого трябва да посетя максимално бързо. 

Връщам се обратно на работа с огромна фалшива усмивка и след това започвам да се правя, че всичко ми харесва, всичко е наред. Макар и да обичам децата, всички радостни мисли са изконсумирани от това, какво трябва да направя за лекарства. Прибирам се обратно вкъщи и изпреварвам съпругата си с надеждата, че няма да разбере колко зле е всичко това. Проверявам пощата, защото всеки ден идват различни сметки от лекари. Отново, отвращение, тъга и съжаление. 

Връщам се обратно в колата, вече знам какво трябва да направя. Качвам се обратно и прекрачвам вратите на спешното отделение и започвам да търся помощ. Историята ми не е преувеличена - истина е. Това беше животът ми, а днес съм чист от 6 месеца. Беше изключително страшно, самотно и страшно пътуване. Бях обграден от хора, които да ме обичат, но въпреки това се чувствах кух. Никога не съм подозирал, че всичко това ще ме доведе до този момент. Мечтаех за него. Ако четете това и познавате някой в това състояние, опитайте се да разберете следното:

1. Те се чувстват много по-зле, отколкото може да подозирате. Помощта определено ще им помогне. 

2. Обичайте ги, защото в момента те не се обичат. 

3. Преди да заспя, всяка вечер се молех да мога да се събудя на следващата сутрин. Чудил съм се колко хапчета може да понесе тялото ми. Страхувах се, че ще затворя очите си и никога повече няма да ги отворя. За щастие оцелях, жив съм и се лекувам.

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!