Хората, които бяха отгледани от животни

След като класическият роман от 1894-та година "Книга за джунглата", няколко екранизации и дори театрални постановки, Джон Фаврю решава да направи още един прочит на любимият роман от детството. Оказва се, че светът е виждал много истински случаи на хора, които са отгледани от дивата природа, вижте няколко от тях:

1 Пилето

Сужит Кумар изобщо не е успял да пее песни в джунглата, след като собствените му родители го изпращат в кокошарника. Там остава цели 8 години, преди да бъде открит от социалните работници. Понеже хората не успели да му намерят семейство, Кумар живее 20 години в старчески дом и понякога дори се налагало да го завързват за леглото. Когато бил открит, мъжът имитирал изцяло околните пилета. Дори и след като е свободен, той не може да избяга от природата си и много често оставя храната си на земята и започва да я кълве. Днес можете да го откриете в сиропиталище, където доброволци и терапевти се опитват да го научат да говори, да се движи и да се храни нормално.

2. Тарзан

Джон Себуня няма нищо общо с анимацията на Дисни. Неговият баща убива майка му през 1988 година пред очите му, а Джон се плаши толкова много, че хуква към джунглата в Уганда, вярвайки, че той е следващата жертва. Група маймуни го откриват и го спасяват от сигурна гладна смърт. В началото животните били много подозрителни, но след като разбрали, че момчето не е заплаха, започнали да му носят храна и да се грижат за него. Неговите нови родители го научават да се катери по дърветата и да търси сам храна. През 1991-ва година, дървари открили момчето и го върнали обратно в цивилизацията. В началото се оказало, че дори топлата храна може да го разболее. Днес Джон говори перфектен суахили и се справя много добре. BBC прави документален филм по темата още през 1999 година. 


3. Жената-маймуна

Марина Чапман изненадва света, когато разказва, как е била отвлечена на 4-годишна възраст и изоставена в колумбийската джунгла. Нейните нови родители в продължение на 5 години се грижат за доброто здраве и оцеляването и. Маймуните изглеждали много добре настроени и я приютили, а през следващите години я научили да се катери, да се храни с боровинки и да спи в дупките на дърветата, ходейки на четири крака. След близо 5 години, ловци успяват да я открият и я взимат със себе си. Марина е забравила изцяло как да говори. Днес се намира в Брадфорд и твърди, че няма никакви спомени за семейството. През 2014 година, оцелялата се завръща в джунглата, за да заснеме документален филм за своите приятели. Понеже никой няма доверие за нейната история, г-жа Чапман минава през детектора на лъжата.


4. Кучето

Иван Мишуков решава да напусне дома си на 4-годишна възраст, когато осъзнава, че мама и тате (алкохолици) не могат да се справят много добре с гледането на дете. Смятаме, че малкият е бил достатъчно изплашен, за да избяга далече от дома си. Момчето оцелява суровият живот в Москва благодарение на глутница кучета, която го взима със себе си. Момчето започва да споделя храната, която купува с просия с кучетата-осиновители. Точно това спасило животът му. Животните го направили лидер на групата и често спели в него, за да го топлят и предпазват от суровата руска зима. Животните били толкова благодарни, че нападали всеки, който се опитвал да се доближи до него. Това привлякло вниманието на полицията и след три неуспешни опита полицаите успяват да примамят момчето в кухнята на ресторант, избягвайки атаката на кучетата. След това Иван е изпратен в сиропиталище, ходи на училище и накрая започва да служи в руската армия. 

5. Вълчиците

Една от най-ранните истории, след Ромул и Рем, е на Амала (8-годишна) и Камала (едва на 18 месеца), които били открити да живеят с вълча бърлога през 20-те години на миналия век в Индия. В началото на 1920-та година, жители започнали да разказват за призраци, които обикаляли гората. Звуците били проследени до бърлогата. Когато ловците успели да проникнат, открили няколко възрастни вълка, 2 малки вълчета и зад тях стояли 2-те момичета покрити с мръсотия. Всеки опит да бъдат достигнати завършвал с ръмжене, хапане и дране! В сиропиталището, децата не можели да ходят изправени и се движили на четири крака. Децата били толкова бързи на четири крака, че всеки възпитател се изпотявал, докато ги хване. Друг проблем били и дрехите, които им обличали - всяка била скъсвана моментално. Нито топлото, нито студеното време се е отразявало по някакъв начин. Амала умира само след година, а Камала живяла още 9 години, научила се да ходи на 2 крака и разбирала само няколко думи. 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!