Изповедта на пенсиониран банков обирджия

Една от най-големите мечти на всички времена е да обереш банка, да заживееш щастливо с парите и да излезеш от цялата абсурдна система. Единственият проблем е, че малцина успяват да свършат това, а и подобна специалност все още не се преподава в училище. Ето какво може да разберете за занаята:

 

Какво те накара да станеш обирджия?

Това е истинската американска мечта. Правят филми за банковите обири и стига да не пострадат невинните хора, банковите обирджии са обичани хора. Освен това си струва предизвикателството. Тогава все още вярвах, че ако успея да сглобя пъзела и да изляза от него, имам шансовете да изляза от него. 

Имаше ли ментор или влезе в групата обирджии, които просветляват? 

Трябваше ми само интернет. Изучавах редица рапорти на други обири и също така изучавах техните грешки, за да знам какво не трябва да правя. Никой не знаеше с какво се занимавах, дори жена ми не знаеше.


Колко време ти трябва, за да подготвиш обир? 

Изследвах първата банка около 5-6 месеца. Взимам предвид всички издънки на хората, които са се провалили в обир на конкретната и съответно моментално оформях плана, избягвайки тези грешки. Ако не искате да бъдете заловени, най-добре е да видите как са били заловени всички останали. Всяка следваща банка ми костваше много по-малко подготовка. 

Реалистични ли са всички тези филми?

Холивуд знае как да разкаже историята, но определено не знае как се обира банка. 

Можеш ли малко поне да разкажеш процеса?

Основите са следните:

Нареждаш се на опашката като всички останали, чакаш свободна каса, заставаш там, подаваш плик, на който си написал, че в него трябва да сложат всички банкноти от 50 долара и 100 долара. Не ми трябват дребните им банкноти, затова знам какво да взема. Нямам нужда от оръжие, няма нужда от заплахи, драма, маска, дегизировка и каквото друго се сетите. Аз съм обикновен клиент, който влиза и излиза за времето, в което се прави един депозит. Обикновено избирам времето на деня, в което полицията така или иначе се сменя. Може да е странно, но дори и това може да откриете в интернет - кога се сменя охраната. 

С колко точно напускаше банката?

Шкафът с едрите банкноти обикновено не надхвърля повече от 10 000 долара. От банка съм излизал със средната сума от 5 000 долара. Не е много, но е и минимален риск. 


И не използваше никаква заплаха така ли? Нямаше "Давай парите или живота!" или други подобни?

Нямаше. Обикновено им казвах какво искам и те ми го даваха. Така работи САЩ, защото един такъв обир, в който дават около 5 до 7 хиляди долара е напълно нищожно за сметка на загубите и престъпленията, които те извършват. Обикновено те дават парите, защото така няма да привлекат и вниманието на медиите и съответно да изгубят клиентите си. 

Гледаш ли ги в очите, докато вадят парите?

Редовно правя точно така. Само този поглед може да покаже какво точно мисли човекът отсреща. 

Добре, как успяваше да избягаш, не се ли притесняваш, че ще дойде охраната?

Да, винаги натискат алармата. Бутонът известява охранителната компания, тя звъни на 911, а от там изпращат най-близкия полицай, който може да дойде до банката. Бързи са, но докато те имат да пропътуват няколко километра, аз трябва само да изляза от банката. 

Носеше ли оръжие? 

Не. Имах чук завързан за глезена, ако се наложи да отворя някой шкаф, но никога не съм го използвал оръжие. 

Няма ли охрана на тези места?

Обикновено избирам банки, където няма охрана в салоните.

Има ли случаи, в които не всичко минава по план? 

Да. Последната работа, която имах, беше точно такава. Касиерът се побърка още в мига, в който влязох в банката. Започна да крещи "Заключете вратите", но аз я игнорирах и продължих да вървя така, сякаш нищо не се е случило. Успях да изляза, преди да заключат вратите. Дори се разминах с човек, който остана заключен, докато аз бях свободен. Горкичкият дори не осъзнаваше, че някой обира банката, а се ядосваше, защото не е обедна почивка. 


Не те ли е страх, че някоя камера ще те снима или ще те разпознаят, защото ти не носиш маска?

Представи си, че никога не си ме виждал и не си чувал нищо за мен. Сега си представи, че някой ти изпраща клипче, в което обирам банка. Ще можеш ли да ме намериш? Ако всичко, което имаш е снимка или видео на човек, това изобщо не е полезно. Докато не съм бил в новините, всичко е наред. Няма причина да си губят времето с мен, защото няма какво да се предаде. Все пак не съм наранил никого, банките искат да го запазят в тайна, а аз като цяло оставах невидим. 

След като това е доста натоварваща професия, как успяваше да разпускаш?

Обикновено запазвах контрол и се опитвах да не изглеждам притеснен. Повярвайте ми, отвътре бях кълбо от нерви. Комбинацията от преживявания е като да правите секс и изпит по едно и също време. 

Кой е най-светлия ти спомен, когато си се опитвал да обереш банка? 

Една от касиерките ми подаде плик с много по-малко, отколкото съм поискал. Погледна ме и след това заяви, че мога да правя нещо по-добро от това, намигна и ме изчака да изляза, преди да пусне алармата. Определено беше доста смела. 

От 1 до 10, колко забавни бяха обирите на банки?

Не бих го нарекъл забавно. Обирът на банка е като правенето на секс. Всички имат различни очаквания и начин да го опишат, но никой не е достатъчно близо до истината. Отначало беше доста страшно. Стоях на паркинга в колата и се опитвах да се успокоя, защото бях толкова напрегнат, че щях да се самоунищожа от нерви още на седалката. Стигнах до там, че не успях да направя нищо в този ден и затова се върнах едва на следващия. Освен в този ден, никога повече не съм изпитвал страх. 


Колко банки си обрал?

В един момент спрях да ги броя. Обикновено казвах, че само една банка съм обирал, но с времето спряха да ми вярват и затова казах, че съм обирал три. 

Какво правеше с парите? 

Използвах голяма част от тях за благотворителност. Обикновено намирах някоя благотворителна агенция и ги оставях на тях. Любими ми бяха онези, които помагаха на деца на загинали полицаи или войници. С останалите живеех.

И все пак си се предал. 

Винаги знаех, че затворът е една от картите за мен - знаех го, преди да започна да обирам банки - съответно осъзнах, че ми е време да се предам и да изтегля тази карта. Освен това станах родител и не исках детето ми да расте без родител, защото властите са успели да разпознаят обирджията на улицата. По-лошото е, че дори мога да въвлека и него в беди, следователно беше време да платя дълговете.

Спомняш ли си реакцията на полицаите, когато се предаде? 

Те бяха доста сериозни професионалисти. Изпратиха SWAT екип в хотела, където им казах, че могат да ме намерят. Ситуацията беше "ще се наакаш в гащите от страх", но поне не се опитаха да ме убият или да се гаврят с мен. Веднъж щом ме закопчаха, започнаха да разговарят с мен така, сякаш съм рок звезда. Те също искаха да знаят цялата история на банковия обирджия. 

Колко време изкара?

Около 3 години.

Защо толкова малко, не лежат ли повече обирджиите?

Първо обвинение, предал съм се и други смекчаващи обстоятелства. Съдията вярваше, че три години ще стигнат, а кой съм аз, за да споря. 


Остана ли здраво семейството?

Не. Разведох се още в затвора по лични причини, които не обхващат по никакъв начин престъпното ми минало.

Промени ли те затвора? 

Беше като летен лагер, но без момичетата и онези възпитатели. Четох доста книги, играх много шах. Писах много, разбира се. Пощата е изключителна жива линия в затвора. Има и много кофти хора, с които всички избягват контакта, ако не искат да бъдат бити и обичани. Спокойно можеш да откриеш белята, особено ако я дириш. През останалото време е доста по-спокойно. Затворниците обикновено са самотни и депресирани. Някои намират време да поработят върху себе си. Аз не губих времето си през тези 3 години. 

Изпитва ли чувство на вина? 

Никога. Не съм наранил никого, постарах се да бъда вежлив и добър към всички, следователно няма за какво да съжалявам. 

A вина в кражбата на пари?

Морално бих изпитвал огромна вина, ако обирам един човек. В случая аз обирах банка, която смяташе подобна загуба за приемлива. Част от мотивацията ми дойде, след като забелязах какво лошо отношение имат богатите към парите си, следователно трябваше да ги науча на един-два урока. 

Имаш ли още от крадените пари?

Върнах всичко, което съм откраднал. 

Ако можеше да повториш всичко това, щеше ли? 

Абсолютно. Осъзнавам, че началото ще бъде изключително грешно, но също така знам, че ще стигна до затвора и там ще се променя драстично. Не мога да съжалявам за нещо, което на финала ме превръща в по-добър човек. 

Какво правиш сега, за да преживяваш?

Работих малко в петролна рафинерия. Сега съм вкъщи и гледам децата, опитвам се да публикувам книгата си и да изкарам малко повече пари от тази история. 

Колко трудно е да си намериш работа след затвора?

Излязох от затвора във вторник, а в четвъртък вече имах работа. Плащаха ми само 13 долара на час, но беше добра работа и бях щастлив, че толкова бързо съм я намерил. Работех там около 14 месеца (продължавайки да издирвам нещо по-добро обаче) и след това попаднах на рафинерията. 

Тази история има ли запомнящ се урок? 

Може би да приемете всички сторени грешки за благословия и след това да помислите върху всичко, което може да промените. Аз съм почитател на идеята да изляза напред и да кажа какво съм объркал и къде съм сгрешил. Това много често ми помага!

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!