Първообразът на българското знаме е на 144 години

3-и март е много добра дата, в която виждаш родния флаг да се развява от всяка тераса. Много бихме искали това да се случва по-често от познатите дати, но все пак. Макар и да има достатъчно остри коментари, на които ще попаднеш днес, ние ще ги избегнем и изобщо няма да се интересуваме от тях, бихме искали да отделим няколко чисти реда, в които никой няма да крещи закривай, защото закриването, господа, не е в нашите правомощия. Правото остава в онези, чийто кости и кръв са напоили земята, по която ходим (и ние и вие). В случай, че не сте се замисляли по темата и сляпо вярвате, че първото родно знаме е съшито от Стилияна Параскевова през 1877-а г. Създателят на родният трибагреник е даскал Христо Куртев - авторитетна личност от Стара Загора. Същото е дадено в ръцете на старозагорските въстаници през есента на 1875-а година. В момента се намира в Стара Загора, където е част от постоянната експозиция на регионалния исторически музей на града. Mного често не се говори, въстанието в Стара Загора се смята за искрата, подпалила барута на Априлското въстание. И докато за мнозина 3-и март може да е само един почивен ден, в случая почивен понеделник, искаме да цитираме думите на Кольо Ганчев - ръководителят на Старозагорското въстание:

"Исках да развея българското знаме върху турския конак и да видя Отечеството си свободно!" 

Когато е заловен, той отказва да издаде когото и да било от своите приятели и участници. Измъчван е месеци наред, ослепен е и накрая е обесен публично пред очите на старозагорци. Имайки предвид историческия принос на този град, опожаряван многократно и въпреки това съществуващ и до днес, на него се развява за първи път роден флаг, битката за Стара Загора се счита за бойното кръщене на Българското опълчение и българската армия. Опълчението в Стара Загора трябва забави армията на Сюлейман Паша по пътя за Плевен и преди бойните действия да стигнат до Шипка, родното опълчение се изправя срещу противник, превъзхождащ го 4 пъти в жива сила. И това, господа, е само началото на героизми, Шипка е следващото разочарование за Сюлейман. И докато развявате, надяваме се да го правите, родния флаг на 3-и март, нека не забравяме, че той е на 144 години. Никога не е бил пленяван в бой, а за него има много апетити. Трагедията на притежателите, които са се сдобили с него е единствено и само в момент, когато не се водят военни действия. Флагове са взети от съветски окупационни части. По време на руската окупация, българските кораби сами свалят знамената си и се разоръжават, след това руснаците дават тези знамена за изложба в Румъния. 

Връщайки се на Самарското знаме, то е изработено от монахините на град Самара и е връчено в ръцете на българското опълчение. Като символ на българската армия, то се превръща в особена цел за врага. В хода на битката, парчето плат, на което е изобразен кръст и избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий, сменя притежателя си няколко пъти. Чуло е много клетви, носи душите на много родни бойци и е напоено с повече кръв, отколкото можем да си представим. Спасяването му от бойното поле може спокойно да се пресмята в живот за метър, ако може да използваме подобна сурова математика.  

Последен в бой се хвърля Никола Корчев, който по-късно ще се превърне в първообраза на Боримечката в "Под игото". Никола Корчев е известен с масивната си физика и височина от 210 сантиметра. Известен с буйния си характер и силната непоносимост към неправдата, той е влизал в повече схватки, отколкото много други. Твърди се, че Корчев е крил няколко пъти Левски и когато идва време, се включва в опълчението. Едва ли има човек, който да не го е виждал, картината на Ярослав Вешин е от особена важност за нашата история и именно Никола Корчев е човекът изобразен на нея. Когато е поканен в ателието на Вешин за позиране, събеседник на всички сесии е именно Иван Вазов, който по-късно поставя Корчев в една от най-ценните книги за българската литература. Ръцете на Корчев са изтръгнали Самарското знаме и го предават на опълченец, който има за цел да го спаси от полесражението, докато Никола и още няколко човека задържат противника. Изгубили тази битка, турските сили отказват да преследват изтеглящите се части. В Стара Загора са получили свиреп и лют отпор, който никога до сега не са виждали, а дори не подозират, че ще е началото на края. Вместо това, те предпочитат да стоварят гнева си върху местното население, то поне не може да се отбранява.

За това сражение, по-късно генерал Гурко ще каже:

"Вие сте ядката на бъдещата българска армия. Ще минат години, и тази бъдеща българска армия ще каже:  „Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора". 

Впрочем, ако се чудите какво се случва на 3-и март в Стара Загора, всяка година през града минава 300-метров флаг и стига до мемориалния комплекс "Бранителите на Стара Загора". Тази година няма да е изключение и ще бележи 141 години от Освобождението на България, но пак напомняме, флагът на българското опълчение е на 144 години. Та когато дойде време да говорим тежки думи за родината си, свободата си и всичко, което сме, нека не забравяме, че някой се е подписал с кръвта си преди много години, с което автоматично ни забранява! 

Снимки: Весела Марева, Ивелин Марев.

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
11 март 2019 | 18:41