Почитаме жертвите на комунизма

"Ако има Бог, той ще ме моли за прошка.", това е написано на койка в един от лагерите на смъртта. И докато светът се надява, че зверствата ще свършат и всички ще могат да си отдъхнат от най-тежката световна война, която е властвала няколко години. Истината е, че след като войната на земното кълбо приключва, войната в самите страни се разразява с пълна сила. Сталин успява да изведе своя народ до победа, но вместо да посрещне героите на Съветския съюз, самопровъзгласеният генералисимум решава, че няма нужда от повече герои и изпраща милиони в легендарните лагери "ГУЛАГ". 

Политиката на Съветския съюз винаги се е стремяла към превъзпитание с труд, а обитателите на този затвор най-често са от по-висшите социални класи, по-заможните личности в обществото и онези, които просто не са били удобни на режима. Дамгосани с присъдата "врагове на народа", те нямат произнесена присъда, а просто са изпратени на сигурна смърт, подготвени за жесток физически труд, унижения, гаври и редица други креативни наказания, които биха могли да покажат колко черна може да бъде човешката природа. Правата на човека остават една химера, чиято стойност не струва и трохица хляб. Според различни източници, гостите в ГУЛАГ–а са между 5 и 10 милиона души, а оцелелите не биха достигнали и 10%. Подобни лагери са съществували почти във всяка страна в източния блок, а зверствата там могат спокойно да се сметнат за последния кръг на ада. Нито един човек не би могъл да издържи на подобни зверства, а оцелелите в Ловеч и Белене могат да разказват с часове за престоя си там, промъквайки се между пръстите на смъртта. 

Лагерът в Ловеч е кръстен "Слънчев бряг" и подозираме, че малцина са онези, които осъзнават иронията във факта, че днешната алкохолна столица на България носи името на един от лагерите на смъртта. Оцелелите от легалната касапница са малко, но всички помнят строгите правила, както и фактът, че всеки ден ще има нови и нови жертви, а пристигащите също не са малко. Ето някои от правилата в "Слънчев бряг":

1. За 24 часа, затворникът има право да ходи до тоалетна само 2 пъти - веднъж в 6 часа сутринта и веднъж в 6 часа следобед. 

2. Всеки "лагерник" има статуса на "отписан от страната", следователно трябва да умре, а тялото му ще "изчезне" и никога няма да се намери. 

3. Според Никола Дафинов (един от оцелелите) смъртните случаи на ден са били между 3 или 4, а само в събота и неделя е имало време за почивка. 

4. Всяка грешка се наказва с бой. Ако един не застане в строя на време, всички лягат на земята и търпят бой с лопата. 

5. Един от лагерниците поискал да почерпи за рождени си ден и в знак на щедрост бил завързан за знамето на лагера и поливан на час с кофа студена вода. Били необходими точно 2 дена, за да издъхне на студа. 

6. Един грешен поглед и една крива дума, са били напълно достатъчни, за да намерите смъртта си. 

7. Голяма част от телата стават храна за прасетата (по разкази на мнозина) - никой няма право дори на гроб. 

Зад всички зверства присъстват няколко имена, които спокойно биха могли да заемат мястото на конниците на апокалипсиса - Газдов, Горанов и сакатият циганин Шахо. Женските лагери помнят и Юлияна Ръжгева - красивата надзирателка с повече ярост, отколкото може да си представя човек. За нея разказват, че е убила поне 40 души, а самата тя разказва в документален филм, че е имала "нежна пръчка". Въпросната нежна пръчка успява да опари всяка част от женското тяло, както и да проникне навсякъде в женското тяло.

През 90-те години на миналия век започва и делото за гледане на всички зверства в двата лагера. Всички отричат всичко, никой не е упражнявал насилие и всички "лагерници" са били по-скоро на пансион, отколкото в лагер. Газдов и Ръжгева престояват без присъда цели 3 години, преди да бъдат пуснати на свобода, докато Горанов умира по време на делото. 

До Националното училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" се намира и паметника на Сашо Сладура. Днес мнозина се снимат пред този паметник, но много малко знаят, че Александър Николов е осъден за разказването на политически вицове и в следствие на това чувство за хумор се озовава в Ловеч. Историите за неговата смърт са повече от зловещи, а животът му свършва точно след 11 дена. Дори популярната певица Леа Иванова лежи в трудов лагер в тутраканското село Ножарево цели 8 месеца. Точният брой починали в тези лагери е неизвестен, защото смъртни актове не са били издавани, но в малкото запазени досиета почти всяка жертва се описва като починала от сърдечен порок. 

Историите на Кольо Вутев и Петър Лаков могат да бъдат гледани свободно в интернет, както и документалният филм "Присъдата" и "Оцелелите". Те нямат нужда от съжаление, а просто разказват историята, която трябва да се помни, за да не се повтаря. 

Източник: novini.bg, 168chasa.bg, ""Слънчев бряг" лагерът на смъртта"

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
LLC
02 февруари 2016 | 16:44

Снощи по БНТ даваха документалния филм "Народен дом на терора". Надявам се скоро да излъчи пак или запише на ДВД, за да може максимално много хора да видят що за извратено нещо е комунизма.

рядко
02 февруари 2016 | 14:37

Имате и неща които са написани с малко по различни подбуди. За жалост са просто копирани а би било наистина интересно да прочета нещо от хората които имат усет за съвремието и женската красота и тн. да предадат текст с такава насоченост...

p.j.
02 февруари 2016 | 03:11

Вижте и книгата "Безсъд и присъда" - Писахме за да знаете Издателство - Про § Анти

01 февруари 2016 | 15:08

Второто изречение е недовършено.