Последните писма на пилотите-камикадзе от Втората Световна война

Преведено от японски, камикадзе означава "божествен вятър", но американската армия през Втората Световна война успява да види един нов вид бойни единици, които нямат какво да губят, зареждат самолета с експлозиви и се врязват в най-сладките възможни цели, стремейки се да демотивират врага. Известно е, че японските камикадзета рядко са били по-стари от 25 години. Повечето обичали да пишат поеми, водят си дневници и оставят доста специални писма на своите роднини, след като изпълнят последната си мисия. Ето някои от тях:

На 6 януари, 1945-а година, лейтенант Тадасу Фукино управлява Suisei бомбардировач, който на финала се разбива в тежкия круизър Louisville (CA-28), близо до Филипините. Пораженията са 36 убити и още 56 ранени. Последното писмо на Тадасу е адресирано до майка му, преди да бъде позициониран във Филипините. Ето какво е написал на нея:

"Майко,

Сигурен съм, че дълго време съм причинявал главоболия. Дълго време бях и доста непослушен, а сега дори няма да мога да се грижа за теб. Моля те, прости ми всичко, включително и моето поведение.

Миналата есен беше притеснена, че ще избера авиацията. Разумът можеше да ме подтикне да избере военна част с много по-малък риск. В Япония обаче, за да спечелиш огромната и лъскава чест и почит, трябва да преминеш през безкрайния цикъл на болката и страданието. Още повече, точно заради това, оттук нататък Япония ще бъде процъфтяваща държава. Успях да продължа по пътя на воина и се надявам, че ще мога да се отплатя поне малко на тази страна, но в основата стоиш ти, майко! С гордост можеш да казваш, че аз съм дал живота си в почитната военноморска авиация, за да изпълня поне част от дълга си. Белите облаци ще маркират моя гроб. Сега отивам, за да умра в името на императора, планините и реките на моята обичана Япония.

Сбогом

Тадасу"


Неговият колега Енсигн Кийоши Огава умира на 22 години, разбивайки се в самолетоносача Bunker Hill на 11 май, 1945 година. Неговото писмо далеч не по-малко трогателно:

"Татко и Майко,

Решено е, че аз също ще мога да дам своето като горд пехотинец от бригадата за специални атаки. Поглеждайки назад, аз мисля за теб и всички случаи, в които си ме носила на ръце през последните 20 години. Изпълнен съм с чувство на благодарност. Вярвам, че никой друг не е могъл да води по-щастлив живот от моя.

Ето защо съм длъжен да се отплатя на императора, както и на татко ми за вашата доброта към мен. Отвъд тези безкрайни облаци, аз смятам да извърша атаката си със спокойствие. Няма да позволя на мислите за живота и смъртта да замъглят преценката ми. Човек умира само един път. Това ще е специален ден, в който аз ще направя крачка към безсмъртната си кауза. Татко, майко, моля ви, радвайте се за мен. Освен всичко останало, мамо, грижи се за своето здраве, както и за щастието на всички останали. 

Татко, майко, аз завинаги ще бъда близо до вас и ще се моля за вашето щастие.

Смятам да си отида с усмивка, не само в деня на мисията ми, но и завинаги."


Кенджи Томисава става член на 63-и специален отряд. На 6 април се разбива със своя отряд в във военновъздушна база. Умира на 23 години, а писмото му показва една малко по-различна история:

"Вярвам, че всички са добре в последно време.

Изключително благодарен съм за това, че намери време да дойдеш на свиждане в толкова натоварено време.

Раната ми заздравя и те моля да не се притесняваш за мен.

Най-накрая и за мен дойде времето за последна мисия. Ценя много дълбоко специалното обгрижване от твоя страна. Липсва ми кураж, но те моля да ме споменаваш с добро. 

За унищожението на врага, аз ще призова всичкия кураж и сили, за да нанеса удара. Ние сме тези, които трябва да избавят страната от настоящата криза. С гордост ще изпълня дълга си. Моите другари вече го направиха. Дори и сега моите другари вярват, че всички ще последват техния пример и също ще нападнат. 

Трябва ли да мълча? Трябва ли да пазя тайна?

Татко, майко, моля ви, поздравете ме.

Братя, сестри, моля ви да се грижите за родителите ми. 

Сигурен съм, че ще успея да предпазя всички от безсмъртните далечни небеса в Нансей Шото. Дори и след смъртта на тялото ми, аз обещавам, че ще ги закрилям. 

Изпратете най-добрите ми пожелания и на съседите. Надявам се, че ще подържате връзка с г-н Ебихара от Хонджо. Понеже съм много зает, нямах възможност да напиша писмо и на него. Предайте най-топлите ми поздрави и до г-н Нишигая. 

С това, аз си взимам последно сбогом. Благодаря Ви за всичко. Сбогом, сбогом. "

Лейтенант Санехиса Уемура умира в битката за Филипинско море на 26 октомври, 1944-а година. Неговото писмо е адресирано до дъщеря му:

"Мотоко, 

Ти често ми се усмихваше. Спала си дълго в ръцете ми, които дори са те къпали. Искам да ме познаваш по-добре, когато пораснеш, затова питай майка си и леля Кайо. Те ще ти разкажат какъв съм бил. 

Албумът със снимки е оставен за теб вкъщи. Дадох ти името Мотоко, надявайки се, че ще бъдеш нежен, добросърдечен и грижовен човек. 

Искам да съм сигурен, че ще пораснеш щастлива и ще бъдеш прекрасна булка, дори и след като съм мъртав и ти никога няма да ме познаваш, недей да тъжиш - никога. 

Когато пораснеш и искаш да се срещнеш с мен, ела в Кудан. Ако се молиш дълбоко, аз ти обещавам, че лицето на баща ти ще се появи в сърцето ти. Надявам се да си щастлива. Още с раждането ти, много хора забелязаха каква прилика и привързаност има между двама ни, а някои казваха, че сякаш се срещат с мен, а не с теб. Чичо ти и леля ти ще се грижат добре за теб, а майка ти ще оцелее само със съхранениеот на твоето щастие. Каквото и да се случи с мен, не искаш да се смяташ за дете без баща. Аз винаги ще те пазя. Моля те само да бъдеш човек, който да обича и да се гриже за другите.

Когато пораснеш и започнеш да си мислиш за мен, моля те, прочети това писмо.

Татко

П.С.: В самолета си имам талисман - една кукла, която имаше още, когато се роди. За мен това означава, че Мотоко винаги е била с баща си. Пиша това, защото в момента съм без теб и огромна болка обхваща сърцето ми." 

Нобутака Иноуе от Осака умира само на 18 години, изпълнявайки своята последна мисия. Както всички останали, той също е част от "специалния отряд". Неговото писмо наистина е написано само ден преди мисията:

"Татко, майко,

Простете прибързаността ми в това писмо. Изказвам огромна благодарност за това, че се грижихте 18 години за мен. 

Аз също успях да се присъединя към специалния отряд - най-накрая. Тук съм авиатор с най-високата чест и реших да дам всичко от себе си. Съжалявам само, че скоро не съм имал възможността да пиша повече, всичко това е поради военни причини. Сърцето ми е пълно с благодарност не само към тези, които са се грижили за мен, но и към офицерите и приятелите ми, от които получих толкова много. 

Пожелавам на всички добро здраве до деня, в който великата азиатска война бъде спечелена. Дори и тялото ми да изчезне, духът ми завинаги ще остане тук. Моля ви, позволете ми да си отида с чест, като видя усмихнатите ви лица от небето над Ясукуни. Краят е близо. Искам да пиша още, но наистина не мога да преценя кое е най-важно. Утре излитам за Окинава и ще извърша моята последна атака. Ще умра за вечна кауза, вярвайки, че и другите по-млади братя ще успеят да постигнат подобна велика победа. Ако пристигна в бял дървен ковчег, моля ви, възхвалявайте ме, не плачете. Това е най-сериозната ми молба към вас. 

Не мога да извърша нито един такъв акт, изпитвайки и най-малката доза жалост в себе си. Последната снимка е направена точно преди излитането ми. Моралът ни е висок. 

Живейте дълго и се грижете за себе си.

Поздравете съседите и близките ми.

Нобутака."

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!