Северно корейска атомна независимост

След като Северна Корея продължава да демонстрира своята атомна мощ, великите сили със сигурност ще трябва да преосмислят стратегията, особено щом за първи път диктаторът разполага с оръжие за заличаването на света, а и всички знаем, че вятърът (не на промяната) може да духа във всяка посока, което означава, че радиационните облаци могат да правят чудеса. Корея винаги е била особен апетит на няколко страни, които бързат още след Втората Световна война да започнат делението на страната или максимално бързо да наложат контрол. Япония и САЩ първи поемат контрол в южната част, докато Китай и Русия започват своята пропаганда в северната част. За няколко седмици от лятото на 1948-а година, двете страни се създават чрез провеждането на избори и се разделят перманентно. Партньорството със Северна Корея и до днес не може да бъде забравено, след като страната изпраща помощи и жива сила за периода 1945-1949 година, когато се води китайската гражданска война. Около 70 000 корейци помагат на китайската армия, а за благодарност са изпратени обратно в родината си, задържайки оръжието си. В края на 1949-а година, Южна Корея вече е успяла да намали значително количество севернокорейски партизани на едва 1000. Тогавашният лидер Ким Ил-сунг вече настоява за война и окупация на Южна Корея. 

Самият той многократно се консултира със Сталин за предприемане на военни действия. Едва през 1950-а година се променя военната стратегия и след победата на комунистически Китай, детонацията на първата руска атомна бомба и оттеглянето на американски сили от Южна Корея предлага благоприятно предприемане на военни действия. До пролетта на 1950-а година, руски шпиони успяват да пробият криптиращата система на американското посолство в Москва и бързо да разчетат, че Корея не е от особена важност за ОН. С благословията на Сталин и гаранцията, че червената армия няма да участва директно в сблъсък, но ще подпомага Северна Корея, както и гаранцията за намеса на Китай при нужда, дава зелена светлина на армията. През юни, битката за 38-я паралел започва. А само няколко дни по-късно, армията на Южна Корея е лимитирана от 95 000 души до 22 000. Благодарение на тежкото въоръжение, наличието на танкове, артилерия и самолети, Северна Корея буквално окупира страната за не повече от 3 дена. Оцеляването на Южна Корея започва да става единствено и само по правилата на партизанската война и включва унищожаване на мостове, жизнено важни точки, както и постоянен щит от САЩ и ОН. До края на септември започват да се изпращат танкове, артилерия и свежи сили, които да отговорят на тежките атаки на Северна Корея. Десантите на генерал МакАртър също помагат за закрепването на ситуацията и предотвратяват абсолютното падение на Южна Корея. 

До края на септември на брега на Южна Корея започват да стъпват първите танкове, около 180 000 войници са мобилизирани и численото им превъзходство е почти двойно, спрямо това на Северна Корея. Южна Корея успява да върне столицата си, а генерал МакАртър получава инструкция да продължи да преследва окупаторите и отвъд 38-я паралел, но само при положение, че армията е стратегически обезопасена и няма да даде допълнителни жертви. Китайски сили се притичат на помощ на Северна Корея, но едва след среща със Сталин. Той обещава, че ще помогне с военна техника, но не смята да използва самолетите си за влизане директно в конфликта. Китайските сили тръгват на битка, марширувайки. Те преминават около 460 километра и се предвижват само през нощта от 7 вечерта до 3 през нощта. Инструкциите са ясни, те не трябва да се движат през деня и да бъдат невидими за самолетите, които прелитат над тях. Китайската новогодишна офанзива (1950-а година) променя изцяло правилата на войната, особено след като използва елемента на изненада и множеството нощни атаки. По време на битката са използвани тромпети и гонгове, с които китайската армия комуникира, това не само обърква, но и сериозно демотивира силите на ОН. Непознатата стратегия принуждава командването на ОН да оттегли своите сили. Мнозина се паникьосват и напускат позициите си, бягайки на юг. Това помага и много за завладяването на Суел втори път през януари 1951-а година. 

През март 1951-а година, Мао изпраща телеграма до Сталин с молба за въздушна помощ, която да помогне за защита на позиции, които китайската армия успява да извоюва доста скъпо. Сталин, впечатлен от усилията на китайската армия, изпраща 2 въздушни дивизии, три ПВО дивизии, както и допълнителна техника за подпомагане. Генерал МакАртър е освободен от командването и по-късно се оправдава, че е трябвало да води ограничена война срещу китайската армия, която хвърляла всичките си сили в битката. Проблемът с Китай се изразява в скромното мнение на ОН, че евентуално нахлуване в страната ще мотивира Съветския съюз да се включи и от конфликт само в една страна, може бързо да ескалира на много по-високо ниво. От 1951-а до 1953-а година, битките вече се водят само за запазването на територията, както и за задържането на 38-я паралел. Между 1953-а и 1954-а година, двете страни започват да обменят военнопленници, а демилитализирата зона вече е факт. 

Статистиката показва, че за скромния период от САЩ пуска повече от 635 000 тона бомби, включително 32 557 тона напалм - повече от използваните боеприпаси по време на битката за Пасифика през Втората Световна война. През 1950-а година започва да се говори за употребата на атомни бомби, ако китайската народна армия реши да се включи във военните действия. И до днес се смята, че краят на корейската война идва, след като президентът Айзенхауър използва индийския министър-председател, за да обясни на китайския лидер Чжоу Енлай, че САЩ ще използва атомна бомба близо до река Ялу в Северна Корея, ако мирните преговори не започнат да дават прогрес. Реално погледнато, Северна и Южна Корея никога не подписват мирен договор и праткически до днес са във война. Това ни води до този момент и предлага сериозно внимание около шансовете за бъдещ конфликт, които никак не бива да се подценяват. Атомното въоръжаване на Северна Корея позволява превръщането им във фактор, който до този момент не е съществувал. Участието на Китай също не бива да се подценява, а и фактът, че САЩ вече са използвали "Майката на всички бомби" за първи път през април тази година, показва доста несигурен мир в Азия. Така наречената GBU-43/B е единствената бомба, която не носи атомен заряд, но може да причинява сериозни щети. Хвърлянето на такава в Афганистан помага за унищожаването на 94 члена на ISIS включително и на 4-ма командири. Взривната вълна спокойно прикрива около 4 пресечки. 

Атомното оръжие на Северна Корея, колкото и осъждано да бъде, може да се смята и за билет, който евентуално ще спре желанието за замяната на диктатура с всякаква форма на демокрация. Заявката за подобна независимост става единствено и само с демонстрация, в противен случай Северна Корея спокойно може да се превърне в поредната страна, която изведнъж е пожелала демокрация и освобождаване от Ким Чен-ун. 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!