А Вапцаров стана чалга

Рядко обръщаме внимание на музикалния поп-фолк жанр, поради простата причина, че няма какво да предложи на аудиторията. Нашите герои на китари отдавна са предали щафетата на други и докато Джъстин Бийбър прави своя следващ албум, ние търсим по-качествената музика, онази с някакъв смисъл и послание. Учени от БАН потвърдиха, че при чалга звучене, човешкият мозък официално спира да възприема околния свят и просто работи за поддържането на тялото. Не можем да очакваме много нито от лирики, нито от танцьори, а и аудиторията често дава повече. Подозираме, че вече си усетил накъде духа вятъра и ще говорим за чалга гърлата Антонина и нейният нов проект - да вкара Вапцаров в мазни ориенталски ритми и след това да ни прочете една от безсмъртните му творби. Нека кажем, че "На жена ми" е най-чистата форма на човешка любов, която може да откриете в българската поезия, напук на всички твърдения , че днес именно българинът е насилникът в дома. Тези стихове са разплаквали не една жена, трогвали са каменни сърца и днес вече ги имаме в порно клип. Стойността на тази литературна творба не може да бъде измерена, а и не трябва, особено след като знаем, че нейното раждане се е случило само часове преди края на един живот. Не ни питайте за мотивите на певицата, както и за избора, който осакатява не само родната поезия, но и музиката. Ясни са - повече кликове в мрежата, повече капитал за дамата и като цяло, малко повече шум. Туко-виж я поканят и на безплатните концерти на Пайнер, където ще бъде единственият кадър, осакатяваш литературата, но и същевременно повишаващ интелекта на гостите и слушателите, било то и малко. Да започнем с всички конфликти, които този мотив създава в нас:

1. Концепцията

Не знаем колко точно е имала Антонина по български език и литература, но горещо бихме искали да отговори на един много важен въпрос: "ЗАЩО?". Нима беше трудно да си плати като всеки друг поп-фолк изпълнител за текстописец? Отивате, давате хонорар, искате песен за кръчми, изрично посочвате, че не сте Сузанита и какво следва? 

"Сипи едно-две-три, масата ни разклатии...". Може би певачката е искала да накара своята учителка по литература да се гордее с нея. Това вече е изключено. Клипът, напомнящ много на трейлър на порно, балансира изцяло аудио мотивите на 4-я ден от ромската сватба и психологически аудио тормоз, приложен в Панама и други страни от третия свят. Лирическата героиня е готова за реклама на софт порно, поне облеклото ѝ показва това и перверзно шепти думите на личност, която не само не е могла да разбере и познае, но дори осакатява. Слушателят би могъл да бъде удовлетворен само и единствено ако е глух. През останалото време ще мечтае. Присъствието на 3-крил гардероб също е факт, макар и да не разбираме каква точно беше неговата роля в песента. Бамбината го заплашва, че ще се върне и ще му пръсне... бицепсите? Всичко е един невероятен спомен, който не зараства в душата и задника на героинята? Оставяйки толкова много въпроси и нито един отговор, монтажистът трябва да помисли какво прави с живота си. 

2. Защо е грешно

Нека започнем с това, че никой-никога не е очаквал някакъв смисъл от чалгата. В този ред на мисли, родният раБ също не блести със социална ангажираност, стига някакви тийноподобни същества да скачат и да пеят за "мацинко", "миличко", "коте" и други такива. Важното е да има самолет на мама. Да вземете част от безсмъртната литература, да пришиете някои изключително грозни аудио фрагменти и да заформите издържано СЕМ порно е кощунство. От друга страна сме сигурни, че Вапцаров не е подозирал какъв успех ще има след като дописва прощалното си писмо. Не е знаел, че един ден на неговата "песен" ще проронват сълза, ще хвърлят салфетки и ще се насищат, понякога в тоалетната, друг път на масата. И какво толкова, поп-фолкът може да е полезен, детето се извисява повече, слуша поезия. Превключването от "малко кученце ти подарих, Хабиби", може да стане именно с родна поезия, салфетки, сополи и водка "Селект"? Правим ли го? 

3. Строгите санкции къде са?

Добре, преди няколко години си спомняте, че Мишо Шамара, Big Sha или както искате да го наричате, успя да подразни правителството, изпявайки песен, в която присъстват цветовете на родния флаг. Бързото напомпване на скандала доведе не само до съда на Европа, но и до миграция на рапъра. Етоколко опасна е музиката. И макар да няма нищо обидно в думите на настоящата творба, нормално е, написан е от човек, който може да мисли и чувства повече от Антонина, тук смятаме, че трябва да има жестоки санкции. Какво толкова, бихте казали, жената изпяла една песен, а има толкова по-лоши. Моралният конфликт идва с факта, че по-доброто от литературата автоматично се неутрализира с помощта на най-жалката мелодия, сценария на клипа, който е повече от забил в 90-те години, както и от изпълнението. Нека сложим малко "Доко, доко" в родния химн тогава. Какво може да се обърка? Така и така всички знаят само "Мила родино", а "Доко, доко" си е институция, малките деца ще го пеят, ако им го пуснете. Защо не добавим и щипка сол в "Шуми Марица"? Да вмъкнем едни 100 марки там, а? Макар и да рипортвахме всеки ден клипа на Сузанита, за която СЕМ доказва, че не е просто без очи, а и без интелект, резултатите наистина бяха рехави. Спомняте ли си какви времена бяха, когато музиката все още беше повече изкуство и по-малко бизнес? И ние не, но пък ще купим Bentley на мама. 

4. So, so you think you can tell heaven from hell?

Можем да преживеем малолените момичета, които си друсат малките задници пред камера, пушат марихуана и се правят на "лошите момичета". Все пак никой не ни кара да пускаме телевизора или да останем на канала, прави сте. Можем да направим крачка напред и да простим дори това изнасилване на българското изкуство, забравяйки каква свещена глупост е направила Антонина, стига тя самата да излезе и да се извини, заклевайки се, че никога повече няма да позволи подобна мисъл да минава през главата ѝ. Българската литература е храм, запазил не само чистия човешки облик на отрудения човек през вековете, но и на онзи, чийто гняв отеква и до днес. "На жена ми" е творба, натоварена с емоционален заряд за реки от сълзи. Опитайте се да си представите какво е минавало през главата на моряка, който след няколко часа трябвало да погледне студеното дуло. И дори в този толкова тъмен час (и изобщо не намесваме Гари Олдман и англичаните с тяхното велико геройство - морска окупация, докато дойдат съюзниците), човекът създава нещо толкова красиво. И години по-късно се появява поп-фолк-а и решава да го унищожи за 2 минути и половина. Сериозно се притесняваме, че някоя порн-фолк кифла ще намери творчеството на Дебелянов и тогава ще отидем до Димитровград за ритуалното запалване пред компанията на злото. 

5. Потенциалните стихове, които още могат да бъдат опорочени

В случай, че и други изгряващи звезди са тръгнали да търсят своя късмет с христоматията по литература за 8-и клас, препоръчваме! 

 

Ще бъда стар, ще бъда много стар

 

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

 

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

 

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

 

Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен.

                   

                    Н. Вапцаров

 

                 Вяра

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

 

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

 Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

 А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

                         Н. Вапцаров

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!