Добре сме!

Младежката безработица се превръща в основен проблем и обвиненията често летят към младите хора, които отказват да работят и не желаят да учат. Причината за тази аномалия е, че мнозина отказват да работят за популярното MPЗ и в повечето случаи се налага да правят най-различни акробатики, за да се сдобият с желаната професия и дори да бъдат благодарни за отворилата се възможност. Трябва да бъдем искрени и да признаем, че никой не си е мечтал да стане сервитьор, нали?

Проблем за работодателите беше и липсата на опит, следователно се намериха няколко европейски кампании, които заплатиха стажа на студентите и предложиха на бъдещите работодатели да обучават кадрите и един ден да стигнат и до подписването на така мечтания трудов договор с най-различни облаги. Единственият проблем беше, че и за двете страни e по-лесно да се раздадат парите и стажът да остане само на документи. Дори Хю Лори беше споделил в своята книга, че всеки може да бъде успешен в България, просто не трябва да се съобразява със законите. Причините за тази аномалия идват в следващите редове: 

1. Липсата на работни места

Вече казахме, че никой не мечтае за таблата и наглеждането на 5 маси, защото винаги могат да се намерят достатъчно странични занимания, които да ангажират младите и да създадат необходимата мотивация. В последно време става ясно, че следващата голяма революция закъснява с половин век, защото никой не желае да се пенсионира, осъзнавайки горчивата истина - старините ще бъдат изживени в мизерстване, ако не спечелите джакпота от лотарията. В резултат на тази нова мода, все по-често ще срещате стари служителки, които гледат компютъра с опитното око на теле в атомна централа.

БДЖ успяха да направят работеща система, която позволява да си закупите сами билет и да пропуснете дзен звуците на стара тракаща клавиатура от 70-те години, черно-белия монитор на Правец и куп други спомени от миналото. Проблемът е, че това се случи преди няколко години, докато цивилизацията се подготвя за следващия скок в еволюцията, счупвайки звуковата бариера в железопътния транспорт. Благодарение на "опитния персонал" във всяка чиновническа институция, работещият индивид (бил той и рядкост) трябва да пуска един ден отпуск, за да пребори властващата бюрокрация.

В следствие на наложеното качество и оправни служители, вие сте принудени да омилостивявате божествата с жертвоприношения и стимулиращи подаръци, за да може цялата администрация да заработи. Особено главоболие за грешника е фактът, че понякога машините спират да работят (и причината никога не се крие в моралното остаряване на двете страни), служителката вади големия бял лист с указанията и започва да изпълнява плана стриктно. След като обърква всичко, вие заставате мирно и тихо на гишето и започвате да слушате разваления английски от типа "Натиснах Ретру, ама нищо..." и обучението по телефона за управлението на касов апарат, компютър и калкулатор. Излишно е да казваме, че Женевската конвенция забранява да ги обвинявате, защото те не са виновни, че никога не са се напънали да научат нещо, живеейки само за края на работния ден. 

2. Качеството на услугите

Най-старият павиран път се намира на о.Крит и е строен някъде около 2000 г.пр.н.е. и ви гарантираме, че все още няма нито едно хлътнало паве, докато у дома можете да видите модерното строителство, което пропада веднага след изтичането на гаранцията. Към тези качества трябва да добавим и хората от чистотата, които всяка сутрин се събират, за да вдигнат малко прах по улиците, а след това да си почиват под дебелата сянка с кафе в ръка.

България е страната, която почита най-много ръчния труд и в резултат на това се прекарват седмици в пренареждането на павета, ремонти на булеварди и превръщането на канализационни шахти в наблюдателни кули. И докато Германия премахва всички видове ограничения на магистралата, ние ги налагаме, защото не искаме екипът на Перник Формула 1 да отвори дупка в пространството и после да хвърли вината на адронния колайдер в Церн. Можем да продължим със суперлативите, ала нека завършим всичко с мотото на всяка опашка пред разнообразието от институции "Надежда всяка тука оставете!". 

3. Институцията в услуга на обществото

Ограниченията, новите закони и глобите, са само част от малките радости, които превръщат бюджета в модерен сървайвър. Всяко следващо действие ще се превърне в глоба, просто е въпрос на време. След сериозното настояване и тръшкане на вече огладнелите хора с червени палки и бели астри, вие имате покана за включване в благотворителната акция "2 кафета = 20 лв.". Господата дори работят, след като за една вечер са били почерпени над 4000 пъти.

Разбира се, някои автомобили със специален режим на движение все още летят с 200 км/ч по големи и малки улици и подозираме, че бързат за изготвянето на следващата санкция, защото и уринирането срещу вятъра ще се изпълнява по специалната законодателна технология. И вместо вашите данъци да отиват за нови пътища, допълнителни улеснения и оптимизация на дневните задължения, те отиват за покупката на златно джезве, нови амортисьори и погубването на стотици нервни клетки, псувните поне са безплатни. Да бъдете редовен пътник, редовен данъкоплатец и щастлив гражданин е много скъпо удоволствие. 

4. Всичко не е наред

Малцина са тези хора, които успяват да намерят работното място, което им харесва. Те изпитват особен дълг и не живеят спокойно, когато не са приключили всички задачи. Наричат ги работохолици, защото могат да поемат отговорност, да останат до късно в офиса и на финала да не се опитват да влизат в ролята на роби с дневна дажба от купа ориз. Мрънкането не е тяхна страст, защото са осъзнали, че то не е помогнало на никого.

Те изпитват моралната нужда да опознаят системата, с която ще работят, търсят начини за подобряването и всяко задължение се извършва с такава мотивация, че на финала да се хареса първо на тях, а след това и на всички останали. За съжаление, такива хора скоро могат да бъдат записани в червената книга или вече се чекират на терминала, отпътувайки бързо при следващия работодател, който за кратко време ще разбере, че пред него стои перманентния служител на месеца. Тук остават старите нагли лели, които вярват, че никога не са виновни, изграждат самочувствието на президент на галактиката и не спират да се възмущават, че ги принуждавате да извършват досадни елементарни дейности, вместо да пият кафе, да пушат цигари и да се отдават на положителен следобеден сън. 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
big eggs
04 юни 2015 | 12:46

големи яйца