Изповедта на един милиардерски син

Милиардерите определено живеят в пълната мистика и можем само да подозираме какво се случва с тях от другата страна на оградата. Все пак можете да прочетете изповедта на един син, чийто живот не е това, което мнозина си представят, когато говорим за милиардери. Същият отказва да споделя фамилията си или да говори за баща си изобщо. 

Колко притежава баща ти?

Около 2 милиарда долара в банките, но ако добавим и имотите сигурно ще е повече.

Какво работиш в момента?

Аз съм в IT отдела и имам стандартната заплата, която баща ми сигурно изкарва за час. Но неговата работа е много по-тежка от моята.

Каква кола караш?

Притежавам Subaru Outback от 2014 година. Преди това имах по-стария модел от 98-а година. Едва ли е отговорът, който сте очаквали. Родителите ми карат луксозните версии на Mercedes, но нищо по-високо от този стил. Служителите карат Chevrolet и Ford. 

Защо си избра тази работа?

Предпочитам да съм системен администратор, защото това не е професия, която да ме обвърже с допълнителна работа. Не съм наследил силните страни на баща ми за постоянна работа. 

Това не е ли свързано с факта, че те вече имат големите пари?

Истината е, че като дете не знаех колко богати сме. Знаех, че родителите ми печелят добре, но те никога не говореха за пари. Всичко ми стана ясно едва на сватбата, когато ми споделиха колко точно имат. Родителите ми ме мотивираха много подсъзнателно да се занимавам с нещо. 

Какво знаят твоите близки за парите?

Жена ми знае за големия фонд. Приятели, които са отсядали в именията също знаят, но всички останали просто подозират, че сме над средната класа и предпочитам да остане така. 

Защо баща ти не е споделил за милионите?

Наистина се наслаждаваме на материалната страна, получаваме готини подаръци по коледа и всяка година личните фондове нарастват с по 28 000 долара (това е нещо като отворената семейна полица). За всичко останало обаче се налага да работим.

Баща ти предложи ли ти да правиш предбрачен договор?

Имаше такива предложения, но накрая се отказах. Жена ми мрази парите на родителите ми и не иска капка от тях. И аз не се притеснявам, че един ден ще се раздели с мен, за да получи част от тях. 

Каква е връзката с родителите ти?

Сложна. Оценявам всичко, което са доставили, но емоционалната връзка е изключтелно слаба. Иска ми се да бъдат много по-близки с мен, но те не изпитват подобни нужди. Баща ми е работохолик, майка ми е социопат, а аз съм детето, което винаги е правило всичко перфектно и пак се чувства като тотално лайно. Ситуацията сега е много по-различна, но пак говорим много малко.

Чувстваш ли, че си израснал в балон и родителите ти са спестили доста от живота?

Определено. В повечето случаи съм бил изключително наивен и съм бил причината за много объркани положения. Спомням си, че веднъж попитах един от градинарите кое е любимото му място за почивка. Той ми каза, че никога не се е качвал на самолет. Тогава осъзнах, че има много сериозна разлика между мен и тях. 

Притискаха ли те родителите да започнеш да правиш повече и да печелиш повече?

Вярвам, че голямата част от скандалите вкъщи са били именно с тази цел. Баща ми винаги се стремеше да ме изтиска, защото бях интелигентно дете, но въпреки това не завърших частния колеж. Наскоро бях диагностициран с ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder), но не съм казал на никого, защото семейството ми ще помисли, че това е измислена болест, а баща ми ще каже, че се оправдавам. 

Имаш ли братя и сестри?

Имам и сякаш те живеят много по-добре и финансово и емоционално, защото последваха предначертания път на родителите ми. 

Кое е нещото, което не получи като дете?

Конзола. Баща ми я наричаше "Super No-friend-o". По някаква причина компютърните игри не попаднаха в зоната за забавления на баща ми. Имах най-добрите компютри и лаптопи, но не ми позволяваха да имам игри. Ето защо с първия чек си купих първата конзола. 

Научи ли се да оценяваш парите или те се превърнаха в магическа пръчка, която може да премахва всички проблеми?

С моите братя и сестри определено нямахме свободата да правим каквото искаме. Аз се издържам самостоятелно от огромния фонд, но продължавам да имам достъп до него. Все пак се радвам, че всички имаме философията "каквото е мое е и твое". В момента с жена ми сме в една от къщите на братовчед ми, за да прекараме една седмица без стрест и всичко от колите до готвача са на наше разположение. Все пак никога не съм търсил лимита на родителите си. 

Как изглежда твоята вечер в петък?

С жена ми сме по-затворени и обикновено гледаме телевизия или заедно играем видео игри. През останалото време излизаме с приятели до някой бар или си ходим на гости. Понякога съм водил приятели в имотите на родителите ми, но само след като ги опозная много добре. Все пак ако не съм с родителите си, се представям за човек от средната класа. 

Пътуваш ли доста?

Като дете прекарвахме всяка пролетна ваканция в разходки до различни държави, острови и какво ли още не. Баща ми се шегуваше, че майка ми използвала Google, за да търси "Най-скъпият хотел в...". Като дете определено не харесвах тези пътешествия, ама сега вече ги харесвам. 

Какви игри си играл?

Специалните милиардерски, за които най-вероятно няма да си чувал! Шегувам се! Започнах да играя Dishonored 2, а след това искам да пробвам отново Bioshock Trilogy. 

Какви са хобитата ти?

Ами технология, медия, видео игри. Притежавам уникално домашно кино, с което наистина се гордея. 

Можеш ли да поясниш?

Ами имам нормален дом, но намерих място за да разпъна 150-инчово платно и да сложа 4к проектор, имам 8 седалки и звук Atmos 7.2.4. Определено се гордея с това. Предложих на баща ми да направи същото за своя нов дом, но той предпочете изба за вино. Поне мога да казвам, че имам по-готино домашно кино от неговото. 

Кой е най-големият проблем на милиардерите, които ние бедните нямаме?

Като дете на такова семейство бих казал, че много често бях на дъното със самочувствието си и постоянно изпитвах безкрайната вина. Проблемите на моите родители са, че рядко имаха време за социални връзки и разполагат със сериозни разходи около роднините. Прекарват толкова време да ни направят сплотено и истинско семейство, ала са забравили какво прави една връзка наистина силна. Не са парите.

Чувстваш ли се по-малко нещастен от нас?

Имам емоционални проблеми като всички останали. Радвам се, че не трябва да се притеснявам за заплатата, не се тревожа и за пенсионния си фонд. Нямам страх дали ще мога да издържам децата си. Не се тревожа и за медицинското осигуряване. Има много видове проблеми, с които просто няма да се сблъскам и дори не подозирам, че съществуват. Не мога да кажа, че съм изпитвал същата тъга, която много други хора са изпитвали. 

Кое е най-доброто, което парите могат да купят?

Ще перефразирам въпросът на "Какво е любимото, което майка ти и баща ти са ти подарявали?". Така поне е честно да го кажем. Отговорът е личен самолет. Не защото е удобен, а защото имам свободата да пропускам всички самолетни проверки и не ми се налага да пристигам с около 90 минути по-рано, за да се чекирам и да мина охраната. Отивам до самолета и след 10 минути вече сме излетели. Кучето ни се вози с нас, вместо да бъде в багажното отделение. Персоналът сервира класни ордьоври, а щом кацнем, някой вече е паркирал колата и ни чака директно от летището. Наистина е голяма глезотия и за това чудо бих казал, че е най-невероятното, което съм притежавал.

Още по темата

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
BrianZoors
22 ноември 2017 | 07:33

Frontline employees are immersed in the day-to-day details of individual technologies, products, or markets. No united is more finished in the realities of a performers’s business than they are. But while these employees are deluged with well thorough note, they commonly light upon it very ill-behaved to curdle that dirt into helpful knowledge. To retrieve single point, signals from the marketplace can be blurred and ambiguous. On another, employees can behoove so caught up in their own proscribed slant that they be beaten unsympathetic of the broader context. The more holistic approach to conception at manifold Japanese companies is also founded on another axiom insight. A crowd is not a realize but a living organism. Much like an individual, it can have a collective common sense of unanimity and principle purpose. This is the organizational viscountess of self-knowledge—a shared erudition of what the troop stands as regards, where it is flourishing, what gentle of creation it wants to area in, and, most signal, how to pounce upon that community a reality. Nonaka and Takeuchi are arguing that creating discernment purposefulness evolve into the direct to sustaining a competitive dominance in the future. Because the competitive air and consumer preferences changes constantly, knowledge perishes quickly. With The Knowledge-Creating Attendance, managers transfer birth to at their fingertips years of perspicacity from Japanese firms that ventilate how to map dexterity continuously, and how to utilize it to grant uppermost unheard of products, services, and systems .