Мафията като институция

Във времето се носят много легенди за родната мафия, които често акселерираха до нивото на мутренски вицове. С мутрите се появи чалгата и възпяването на белите Mercedes-и. Бяха необходими почти 15 години, за да станем свидетели на първите филми за прехода, децата на прехода и гангстерските войни. "Под прикритие" може да се разглежда като поредната стъпка на неразказаната история, но какво може да направи любопитния човек, когато наистина иска да разбере някои истини? Първото правило е да направи място в библиотеката, разкарвайки всички мотивиращи книги за душата - те не могат да виреят правилно с грубата литература. 

Полезните четива

По технически причини ще споменем само имената на авторите, които са алтернативно решение за бягство от стереотипната литература на фантастични небивалици. Литературните произведения от този вид често влизат в графата "Тъпо криминале", използват заучените клишета с микс от вицовете за мутри, но между редовете се крие доза истина и напомняйки, че "Вярно, така си беше...". Ако искаш да запълниш знанията си за родната мафия и международното положение, препоръчваме тези двама автори:

1. Георги Стоев 

Той черпи своите мотивации и истории директно от извора и до края на живота си се опитва да получи малко справедливост. Подлагайки се на риск, авторът разказва това, което никой друг не може да разкаже и плаща цената си. Откровенията по страниците са достатъчни, за да се свържат с някои мрачни събития и да напомнят, че едно време не е било толкова розово, колкото са ни разказвали, че е било. Без съмнение трябва да признаем, че шедьовърът сред всички негови книги е "Имало едно време на изток". Лирическият герой е малко и бедно селско момче, което за първи път се запалва по борбата и с няколко щастливи случайности се озовава на правилното място в грешното време. Стоев майсторски ще върне всеки читател във времето, когато всичко можеше да бъде разменна единица. За добро или лошо, неговите книги могат да бъдат открити при преоценените във всеки антикварен магазин за книги. Чете се достатъчно леко и бързо, без да натоварва и досажда след 5-тата страница. Ако тази книга стане интересна, всяка следваща ще печели още по-голям интерес. 

2. Андрей Велков

Той е увлекателен, забавен, откровен до болка и понякога ще те ядосва толкова много, че ще искаш да счупиш нещо, докато го четеш. По същата причина спряхме да носим книгата в колата, защото костваше твърде много агресия, докато чакахме на паркингите. Изобщо не е трудно да изберем неговата най-добра, защото тя носи заглавието "Български психар". Родни психари има много, но те са само с един номер, докато главният герой в книгата е заредил програмата за международно турне. Уличната философия би засрамила и Аристотел в такива моменти, което ни кара да гласуваме с две ръце. 

След като четенето се превърна в нова секси мода, подозираме наклонностите на нормалния човек и запиляването му пред телевизора. Добрата новина е, че смелите хора в киното съществуват преди появата на интернет и смело са оставили следа, както и послание за критиците от бъдещето, които отчаяно търсят отговора на въпроса "Къде сбъркахме?". Тъжно ни е да препоръчваме филми пред книги, но за всеки влак има пътници. 

1. Имало едно време на изток

М-да, няма грешка, това е биографичният филм на г-н Стоев. В него не са спестени подробности и актьорската игра не е на ниво, защото в повечето случаи трябва да гледаш истинските лица от улицата, които все пак са успели да оцелеят и да преборят годините на прехода. Тук ще се разбие мита за мутрата, борчето и другите силови институции, които някога са властвали явно по родните улици. Филмите са подплатени с достатъчно документални кадри от истинските събития. В зората на интернет можеш да го откриеш съвсем спокойно в YouTube или някой торент тракер. 

2. Огледалото на дявола

Не е точно игрален филм, а сериал, но актьорския състав ни допадна, както и майсторската игра. Една минута е достатъчна, за да поемеш свръхдоза от мизерията, простотията и безсилието на сивия смачкан живот. Христо Мутафчиев заслужава Оскар за трансформацията му в тъпо ченге, което п*кае срещу вятъра. Марин Дамянов и Николай Волев са се постарали в писането на сценария до такава степен, че ще си късметлия, ако на финала не ти се повръща от видяното. Този сериал слага "Под прикритие" в малкия си джоб, защото не може да покаже положителната и забавна страна на това да бъдеш "гангстер".

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!