Мъжете също стават жертви на изнасилване

Изнасилванията винаги са се свързвали повече с жените. Напълно нормално е да се смята така, след като мъжът продължава да е силният пол (за жалост сме виждали немските тежкоатлетки). В Швеция има отворена болница, която ще приюти всеки мъж, станал жертва на изнасилване. За жалост или не, мнозина отказват да бъдат част от такава програма, а и винаги сме си представяли насилничката като някое загоряло нежно същество, което си иска своето. В нормалния свят това би било щастливо изживяване, ала има една подробност, тези центрове обикновено се опитват да помогнат на хора, които са били преследвани от истинските сексуални хищници. Ето 9 истории на точно такива, които не се страхуват да споделят своите истории в Reddit:

1. Бях отвлечен от собствения ми баща, който в продължения на седмица се гавреше с мен. Никой не беше забелязал моята липса и освен това никой не ми вярваше. Още по-лошото е, че никой не може да си представи колко дълбока е болката. Живея с това от много години и вечно трябва да симулирам някакви емоции, които наистина не чувствам. Имам сексуална култура, вече наближавам 30-те години, продължавам да съм девствен и не знам към какво трябва да бъда привличан и към какво не. Би трябвало да търся някаква връзка с други хора, ала тази част е вече мъртва. И до днес не знам какво точно е това романтика или дългосрочна връзка.

2. Бях нападнат на 12 години от непознат мъж. По време на изнасилването, той принуди собствения му син (горе-долу на моята възраст) да гледа. Вече съм на 30 години и бих казал, че съм далеч по-добре, но всеки момент, в който изпитам някаква възбуда и привличане, подсъзнанието ми веднага ме връща в онзи неприятен летен ден. Приемете го като проклятие, което винаги се връща обратно. Посетих дузина психиатри, но до своя 20-и рожден ден не знаех дали трябва да споделя на някого или не. Освен това се вярва, че щом аз съм бил жертва на нещо подобно, аз също имам шансове да се превърна в такъв хищник. Това е и причината да си мълча толкова зловещо. 

3. Нещо, което никой не би могъл да разбере, е колко бързо се променя живота ти. Бях на 10-11 години, когато се случи това. Живеехме близо до плажа в малки блокове. Често седяхме на сянка по тротоарите, защото жегата в дома беше невъзможна. Спомням си само обувките на моя насилник, който се появи и ме помоли да му помогна да вкара някакъв диван, бил съм достатъчно силен. Винаги съм бил услужлив и възпитан, но щом завихме зад ъгъла си спомням как този човек ме хвана за главата и ме блъсна в кофата за боклук. След това не помня нищо. Събудих се с болки в главата и зловеща болка в задника. Опитах се да погледна назад и видях само юмрука, който ме нокаутира. След това се събудих на земята със събути гащи и болки по цялото тяло. Разказах всичко на майка си, която пък веднага ме вкара в банята и ме накара да се изкъпя, а след това да казвам на всички, че просто съм паднал, докато съм се опитвал да вляза в басейна. Родителите ми никога не говориха, всички повярваха, че съм просто дете, което се е наранило. Интересното е, че нямах кошмари, не понасях миризмата на контейнерите и освен това се плашех, когато минавам от там. Не помагам на хора, особено на такива, които не познавам. Отказвам да бъда приятел с хората, особено с гейовете. Кривият ми нос ми напомня да внимавам много с непознатите. 

4. Бях на 2 години, когато майка ми реши да се раздели с баща ми, за да заживее с откачен скапан педофил. Боят и изнасилванията бяха редовна спортна дисциплина у дома. И така се случваше не само с мен, но и с майка ми. Днес наистина се чувствам щастлив, че съм абсолютно нормален човек. Единственото, което ме тормози е, че хората все още вярват, че мъж не може да стане жертва на нещо подобно. Всички са застрашени, полът не е от никакво значение. 

5. Бях изнасилен на 5-годишна възраст, докато бях в болницата и чаках да ми извадят сливиците. Вечерта преди операцията се е появи и ми каза, че ако проговоря, той ще убие родителите ми. След операцията аз не можех да говоря и често шептях в ухото на родителите ми. С никой друг не съм се опитвал да говоря изобщо. Най-вероятно родилите ми са заключили, че промяната в настроението е заради операцията. През целия ми живот не съм казвал на никого. Онзи ден в колата осъзнах тъжната истина - изпълнявам заръката на изнасилвача цели 45 години. 

6. Едва ли подозирате колко много това може да ви прецака! Цялото ми детство е пълно с точно този вид малтретиране. Станаха социопат и всяка вечер лягам с тонове мисли за самоубийство. Вече съм на възраст, в която никой не се опитва дори да ме изслуша. Оставаш абсолютно самотен и ощетен от живота. Никога не съм имал по-висока интимност от тази да се държа с някого за ръка. Подозирам, че никога няма да бъда с жена и завиждам на хората, които живеят без такива страхове. 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!