Между двете страни на едно дуло има само жертви

Освен ако не сте живели в черупка или скала, през последните няколко дни, то най-вероятно сте чули за неприятния случай в Пловдив. В една абсурдна ситуация, станахме свидетели на изключително горчива ирония на съдбата - човек, дал хипократова клетва, отнеме живот. Какви са били мотивите му, какво наистина се е случило, това най-вероятно ще остане изключителна тайна между двамата участници в този случай. Единият, повече никога няма да може да говори, а другият най-вероятно ще бъде гледан под лупа и всяка негова дума ще бъде взимана под съмнение завинаги. Преди да продължим в следващите редове, искаме да напомним на всеки читател, че ние сме най-ревностни пацифисти и противници на насилието под всякакви форми. Човешкият живот е дар, който никога и в никакви обстоятелства не трябва да се отнема. Няма наука и власт, която да прецени уникалността на едно същество, следователно отнемането на човешки живот не е просто посегателство срещу един човек, а срещу цялото човечество. Никога няма да разберем дали крадецът няма да напише най-добрата си книга (както е направил Грегъри Робъртс), с която да промени света и да донесе мир на мнозина. Изгубихме шансовете си да разберем дали онзи човек, който умира в катастрофа, нямаше да стане лекар и да открие ваксината против малария или ХИВ, с която да спаси милиони. Следователно искаме да напомним на всеки един, че убийството не е просто осакатяване на близки и роднини, това е осакатяване на едно цяло общество. 

Всеки протест е протест за мир.

Като жив организъм, същото реши да изрази мнение. Макар и дивашки, с викове и крясъци, родният социум изрази мнение, което трябваше да стигне на много по-високо ниво. Подобно явление не е просто индикатор, че нещо в сложната схема се е счупило и причинява повече щети от позитиви, а и че лека-полека върви към състоянието, в което няма да може да се поправи. Не можем да сме на мястото на нито една от двете страни и честно казано сме щастливи, че няма да бъдем в обувките на съдника, който ще трябва да отреди съдбата на човек, при това лекар. Не можем да бъдем в обувките на приятелите и роднините на жертвата, които няма да го запомнят с това, че някога е откраднал телефон или се е вмъкнал в нечий гараж. Да виждаме само злото в двете страни е гаранция за пълна слепота. Следователно бихме искали просто да погледнем човешки на всичко случило се. Вие сте съдниците, Вие сами ще прецените.

Зад четирите панелни стени, в които всеки от нас слага някакъв щрих от себе си и често пълни имота си с вещи, придобити най-вече с къртовски труд. Мда, малцина са тези, които живеят в скромно копие на имението на Хю Хефнър. Всяка вещ е ценна, защото цената ѝ е разбрана по трудния начин. Такава порода сме, обричаме се на безкрайни кредити, преливаме от пустото в празното и накрая обичаме всичко закупено до последния му атом. Изисква се особена сила и израстване, за да кажем, че това са просто вещи, нали? Все пак, с какво ще се разделите, ако някой влезе в дома Ви? Телефон, таблет, лаптоп, някое друго бижу и телевизор, ако не по-здраво вързан за стената. Вещите остават само вещи и най-вероятно до 1-2 години ще имате същите или по-добри. Какво правите, ако това се случи 2-ри път, а 3-ти? А сега си представете, че става за 7-и път. Представете си, че институциите нямат какво да направят, докато вашите вещи потъват в някоя неизвестна заложна къща в другия град? Дали ще е приятно да чуете, че няма доказателства и следствието се прекратява? Можете ли да си представите или поне да се опитате да си представите колко уязвим сте в собствения си дом, колко чужд и беззащитен ставате? Ще вярвате ли на ключалките, ако същите се чупят за домашно? А сега си представете, че имате деца и жена, карате и нощни смени. Ще можете ли да преброите броя побелели коси, докато съзнанието Ви трябва да е обвързано с работата, а Вие се чудите дали някой няма да влезе в родния Ви дом и да открие тях? Не знаем и сме благодарни, че не го знаем, но някой от Вас може би го знаят, нека те да отговорят. 

От другата страна имате човек, чийто живот се е развил повече в затворите, отколкото извън тях. Надали денят му е започвал с топла закуска, а шансовете за добро детство са утопия, дори не искаме да коментираме отношенията в училище. Престъпник не се раждаш, нали така? Престъпник се става, а за да се стане такъв, някой е позволил това да се случи. От другата страна на дулото е бил човек, който не може да носи отговорност за всичките 7 обира, той носи отговорност само за този, приемете го като отвратителен късмет, да се озовете на най-неподходящото място и в най-неподходящото време. Едва ли в същия гараж се крият ценности като злато или пари, най-вероятно ще се натъкнеш на 2-3 компота, колело, резервната гума за колата, някоя малко по-скъпа машина и моторно масло, както и няколко литра ракия, защото гараж без ракия не може да се смята за български. Без значение от мотивите на кражбата, нека някой погледне три деца и да се опита да обясни защо баща им няма да се прибере повече вкъщи. Някой може ли да гарантира, че този човек е получил шанс и право на труд и въпреки това е избрал да краде, едва ли. Един предупредителен вик може да прогони всичко човешко, да активира животинските инстинкти за оцеляване, да мотивира нападение с цел спасение и какво ли още не. Не искаме да мислим какво е минало през главата на умиращ човек в последните му изминати 150 метра, а и няма да можем да разберем, нали? Тук обаче се въртят други много важни въпроси. 

Ако една европейска държава трябва по конституция да гарантира правото ти на живот, както и правото на частна собственост и дръзко заявява, че са повече от неприкосновени, тогава защо се стига до тук? Къде са онези интитуции, които трябва да гарантират свободата, превъзпитанието и равния шанс за нормален живот? Какво се случва в интитуция като затвора и защо нейните посетители не получават право на труд, което да не ги принуждава да крадат? Къде са органите на реда, които трябва да бъдат будни, когато Вие заспивате в леглото си, при това без притеснения дали ще намерите колата си на паркинга, с която трябва да минете 20-30 километра, за да работите? Не е лесно да бъдете съдници, особено в такива ситуации. Едно е сигурно, нищо няма да бъде такова, каквото е било - никога повече. И отново напомняме, нито една една форма на насилие няма да намери отговор на подобни проблеми. Впрочем, нека не забравяме, че на тази планета има само едно същество, което изпитва удоволствие от причиняването и гледането на насилие, опитайте се да познаете кое е то. И както казва Бил Хикс:
"Ако вземем парите, които харчим за оръжие и ги инвестираме в храна, дрехи и образование за всеки беден, без да изключваме нито един, вярвайте ми като Ви казвам, че ще бъдат повече от достатъчно, тогава ще можем да изследваме космоса, вътрешния и външния, заедно, завинаги и в мир." 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Н.Т.
08 март 2018 | 02:06

И аз благодаря за адекватната статия!