Побойниците заслужават малко от собственото си лекарство

Господа, спомняте ли си щастливото време в училище? Най-вероятно не, особено след като сте родени с пенис и конкуренцията между всички е огромна. Мнозина казват, че казармата изгражда, но тя е само шлифоването на коравия диамант, изровен именно в класните стаи. И както е казал Тайлър Дърдън:

"Колко добре се познаваш, ако никога не си влизал в битка!"

Вие може да сте преживели точно това, но един ден ще изпратите младото поколение и то трябва да бъде подготвено за смесените боеве в класа. Разказват Ви приказки от 1001 нощи за толерантност, мир и любов, но това продължава да е основен социален процес и по тази причина ще споделим изповедта на един татко, намерил много лесно решение на проблема. Опитът, господа, той е най-ценното, което някога ще имаме. Парите са само следствие! Ето историята на баща и син, изправи ли се срещу насилието в училище:

"Моят син беше малтретиран доста сериозно в училище. Хората се подиграваха на акцента му, обиждаха го на расова основа, хвърляха картонените кутийки с мляко на обяд по него, пускаха зловещи слухове и веднъж дори оставиха раницата му в тоалетната. 

Синът ми търпял това, но в един просто ми показа неговият бесен опонент в училище. С майка му отидохме, за да поговорим с администрацията и споделим нашите притеснения относно преживявания всекидневен тормоз. За няколко седмици сякаш всичко беше наред, но след това се върна в старите коловози. Посетих отново учебното заведение, но малкият дрисльо заяви, че не е желал да обиди никого, шегувал се и така най-често правили приятелите. Помощник директорът ми заяви, че "момчетата ще си останат момчета" и след това добави, че това е нормално поведение. Понеже имаше самопризнание, биячът се наказа с оставане след часовете. Нещо като плясване през ръцете за тези му действия. 

Нищо нямаше да се промени, аз щях да ходя при директора, всеки път щом моето дете пострада и очевидно трябваше да намеря съвсем друго решение на казуса. Тук е добре да споделя, че в родната си страна бях аматьор боксьор и във времето, в което можех да участвам в олимпиада, майка ми заяви, че предпочита да уча и да направя нещо по-добро с живота си. Поради финансови причини се отказах от бокса, започнах работа и след това завърших университет.) 

Най-разумното решение беше свързано с това да науча детето си да започне да се защитава. Всеки ден след училище през последните 9 месеца го водя в залата и му показвам как да удря чувала, как да прави комбинации, показах му правилното движение и дишане, за да може да работи с крушата. Работихме върху защитата му и физиката. Това подейства изключително положително, освен по-доброто здравословно състояние и сила, той започна да става психически по-силен. Вече не се прибираше вкъщи, плачейки. Започна да намира нови приятели и да се чувства по-добре. 

Питах го за проблемите с биячите, а той отвърна, че не се интересува от чуждото мнение. Помислих си, че всичко това е приключило, но се оказа, че грешах. Две седмици след зададения въпрос, от училище ми се обадиха, за да прибера сина си, бил отстранен за 5 дни, заедно с другото момче, участвало в схватката. Открих сина си, покрит в кръв и веднага се притесних, но след това ми каза, че е добре - това била кръвта на другото момче - онова, поставило раницата му в тоалетната и ръсещо обиди на расова основа. Историята изглежда така: побойникът се почувствал отегчен и започнал старата традиция. Синът ми му споделил, че ако не спре, боят му е гарантиран. Очевидно е спазил обещанието си. Пораженията са счупен нос, пръсната вежда и подута устна. Поради сериозността на аркадата, другарят ще бъде пират през следващите 5 дена. Моят герой има някоя друга синина, но е на светлинни години от опонента си. 

Прибрахме се вкъщи, майка му започна да му се кара. В момента пише извинително писмо до побойника, родителите му, директора, учителите и дори до охраната, която ги разделила. Разбира се, аз не минавам под капките, няма да Ви разказвам как всяка вечер ме изкарва антихрист, защото съм го научил на това. Честно казано, аз се гордея с всичко това. Не вярвам, че насилието е решение на проблемите, но пък е необходимо, когато някой започне да си мисли, че всичко се разминава."

Не сме почитатели на насилието и никога няма да бъдем. В корените си ще останем завинаги пацифисти, но нека не забравяме, че и майсторите на бойни изкуства предпочитат с добро и благо да решават проблемите си. Други търсят кютека и често си го получават. Та в никакъв случай не позволявайте на някой да си служи с насилие, особено над по слабите - редно е!

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Уфффф
13 август 2018 | 03:43

Насилието е в човешката природа, колкото и да бягаш ще се сблъскаш с него. Когато това стане е в пъти по—добре да ти реши проблемите , отколкото да си създаде такива. Аз лично се базикам но на моите деца им казвам като правят нещо такова никой да не може да ги види и всичко ще е наред. В живота е така, елементарно но факт. А, също и да се оглеждат за идиоти с телефони и ако има охранителни камери да си носят бейзболните шапки. Ако някой се оплаква че си го бил - значи не си го бил достатъчно.