Работните несгоди на хората от туитър

Нека бъдем честни, днес искаш да си в леглото, да гледаш поредния епизод на Гала и да се чудиш какво стана с човечеството и обикновените хора, които не залагаха на кинoата, а пиеха смело урината си, за да излекуват кокошия трън зад ухото си. Вместо това си в офиса, опитваш се да не слушаш невероятните глупости и практически се молиш едрогърдата руса секретарка да изненада с красиви форми и днес, защото го заслужаваш. Вместо това си в работна атмосфера, която би накарала и будист да започне да мисли за публично изгаряне. Показваме обаче и някои хора, които използват туитър, за да се оплачат от глупавите си колеги. Туитър е създаден точно за такива случаи и ние не се страхуваме да го използваме, но ето какво пишат другите:

Колегата ми си оставил отключен профила в LinkedIn, вече притежава ново качество в CV-то си "дишане през устата". 

Нива на социалност при работа от вкъщи:

1. Най-накрая ще поработя малко от вкъщи! Безценно!

2. Сигурно е приятно да си поговоря с хора.

3. Надявам се, че гълъбите ще кацнат на перваза днес. 

Започвам блог, в който ще пиша ревю на храната, която съм изял от общия хладилник. 

Срещнах колежка в магазин за детски дрехи. Не можех да ѝ кажа, че купувам дрешки за котката си, затова я излъгах, че съм бременна. 

Днес разбрах, че на по-важните работни срещи, обичам много да се гушкам, докато спя. Колежките го разбрах по трудния начин. Сега се надявам да не бъде разбрано и от жена ми. 

Колегата:

- Мислиш ли за работа от вкъщи?

- Не мисля за работа и от офиса. 

Влиза шефът и ме пита:

- Всичко наред ли е?

- Да, защо?

- Имаш бележка на бюрото "2 дни без да ме ядосат".

Поддържайки визуален контакт, променям дните на 0. 

Пътят ми до работа обикновено отнема между 30 минути и 2 часа, в зависимост от трафика и времето, което прекарвам в колата, насилвайки се да тръгна към офиса. 

Шефе, защо се ядосваш, че цялото ми бюро е превзето от пъшкули? Един ден ще станат красиви пеперуди и никой няма да се ядосва, обещавам ти! 

Чакам асансьора, идва колега:

- Ей, как мина уикенда?

- Ще сляза по стълбите. 

Знам колко е трудно, но от време на време отивам до бюрото на колегата и му казвам "Знам, че не го споменавам често, но ти благодаря, че не ми показваш снимки на децата си!". 

Обаждат ми се за интервю за работа:

- Здравейте, може ли да говорите?

- От 2-годишен се справям добре. 

Бях принудена да кажа на колегите от работа, че имам близначка и по този начин не ме заговарят, когато съм на улицата. 

Много мразя, когато заспя върху едната си ръка и след това се събудя и трябва да отида на работа, чувствайки се мъртав отвътре. 

Игнорирайте този туит, защото се преструвам, че записвам номера на колега. 

Преструвам се на умрял, кучето ми става, облича се и отива да работи върху мен! #надежди

Колега:

- Защо не си декорирал за хелоуинското парти?

- В кабинката ми има труп и той ме обладава с надеждата, че ще се самоубия като него. 

Винаги нося куфарче в работа, за да може никой да не разбере колко понички мога да натикам в него. 

Шефът ми, надвесвайки се над ковчега ми:

"Забрави да изпратиш мейла с подписаните договори."

Някой успя ли да настрои филтъра на пощата, за да може да показва само поничките и пиенето в общата стая. 

Супер силата ми е да не задавам въпроси на планьорката, която обикновено надвишава времето с 30 минути. 

Не ти ли става неприятно, когато влезеш в офиса и осъзнаеш, че си забравил волята си за живот вкъщи? 

"Чувствам се леко отпаднал днес." - аз, подготвяйки всички, че ще си взема болничен утре. 

Проблемът с това, че ще научиш един човек да лови риба, приключва с възможността му да я претопли на микровълновата в офиса.

Имам чувството, че вече знам в коя посока ще се насочи живота ми от цитата "Стани богат или умри, докато се опитваш.". 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!