Стегни се и продължавай напред

С наближаването на лятната отпуска и шансовете за топване на тестисите в студената вода или руска/чешка/немска/английска територия, желанието за работа намалява драстично. Никой не може да се фокусира върху работата си, след като осъзнава, че на тази планета има една Ирина Шейк, която седи самотно и се чуди дали ще дойде нейния рицар на бял кон - от роналдовци със сигурност се е отказала вече. И сигурно този текст щеше да бъде свързан с ползата от пиенето на бири, бройкането на мацки и новото на Мия Калифа, ако не бяха твоите писма, както и на тези амигос, които показаха и грозната страна на жените. Има я, очевидно си се парил и никога вече не си бил същият. Добрата новина е, че не си сам и няма как да бъдеш, лошата е, че си възпитан много често да настъпваш червата по земята и да казваш, че поясът се е разпасал. Ако трябваше да напишем за кратко какво точно е редно да направиш, то щеше да бъде нещо от рода на "Стига мрънка, стегни си задника и продължавай напред в неизвестното - още нищо не си видял.". Ако трябва да напишем нещо по-дълго, то най-вероятно ще е нещо такова. 

"Животът се дели на неща, които не мога да си спомня и на неща, които не искам да си спомням!" - Чарли Харпър

Жените са кучки. Това са съществата, които могат да ти покажат рая и ада в рамките на 15 минути. Можеш да си най-близкото им същество, но е известно на всички, че са изгубили още нещо, освен полов орган, който да им позволява да ходят прави до тоалетната - чест. Можеш съвсем спокойно да погледнеш жената до себе си и да знаеш, че и тя, както много други ще те предаде. Такава им е природата и не можеш да се сърдиш, те са обречени постоянно да издирват по-доброто, привличат се като пеперуди от изкуствения блясък на накити и много често продават душата на дявола си, защото и без друго знаят, че адът няма да им се размине. Тогава идва големият въпрос: защо ти страдаш? 

Господа, вие се обърнахте срещу собствената си природа. Вие сте тези, които трябва да си отиват, да кръшкат и да събарят крепост след крепост. Нито един от вас не е създаден за семейния уют и останалите тъпотии, които ни продава малката булка. Колкото и да се опитвате да се замаскирате с придобивки, не можете да бъдете представени с колата си, къщата си или новия телефон - това не сте вие. Нека свраките се вълнуват от лъскавото, но вие недейте - там щастието е отдавна потънало или по-краткотрайно и от демо версията на Brazzers акаунт. Не си стоките, които притежаваш, съжаляваме!

Какво си ти? Ако не можеш да се скриеш зад материалното, какво наистина си ти? Вярваш ли на Тайлър, който търси истината само в битката като шанс за опознаване? Помага ли ни болката, за да се научим? А какво са изпитанията, които идват всеки ден? Шанс за научаване на още нещо, за опознаване? Господа, вие сте поетите на живота, вие сте философите, вие сте силата, която продължава напред. Има само едно условие, което трябва да изпълните, преди да се стигне до този щастлив момент - трябва да бъдете напълно опожарени, а за тази цел си имаме жените. Те са катализаторът на всички тези процеси, те са бомбата, която във всеки един момент може да заличи фантазията, в която живеете. Всеки е обречен на този катарзис, всеки отива на самотния остров, включително и Митьо Пищова беше зарязан на олтара, а да не говорим за жалкото човече Хю. 

И след като Кобрата можеше да продължи напред, без да съжалява за загубата с нокаут от Кличко, кой си ти, че да не можеш да продължиш? И точно това е най-трудното, нали? Да се събудиш, да нямаш цели, да чакаш да свърши работата, а след нея да мислиш какво ще правиш и така до края на света. Всеки е предавал на живо от чистилището, това красиво място, където нищо не се случва и времето спира или изобщо не съществува. Време е да се стегнеш, да се разходиш сред опожарените спомени, да сглобиш някоя друга истина от руините, защото те винаги са там и просто да продължиш, без да се обръщаш назад, без да задаваш въпросите с "Ами ако?". Ако вярваме на богатите (защото Bentley не сме карАли), парите не носят щастие, вещите са краткотрайна инвестиция, а жените са непостоянни като времето, какво тогава носи щастието? Единствената останала идентификация е истината. Животът дава само това. С нея можеш да отключиш достатъчно врати, да откриеш истински приятели, както и да намериш смисъла си. Всичко останало е просто един скромен пълнеж с променлива структура. И ако следващият път усещаш горчилката и изпитваш болката, помни какъв е смисълът от тях - да се научиш, да станеш по-добър и никога да не забравяш какво си.

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
LLC
28 юли 2017 | 20:15

Малко трудно се следи мисълта, но статията е написана от сърце и душа, и това е най-важното! Момчета, едно е ясно- трябва да се радваме на проблемите- жените идват и си отиват, родителите ни ни напускат, ние се раждаме и умираме сами! Важно е докато сме живи да не съществуваме, а да живеем- да катапултираме от безтегловното и объркано ежедневие! Никой вятър не е попътен, ако нямаш посока...