Свободата да теглиш майната на всичко

Когато сте на 20 години, целият живот изглежда като една голяма игра, която може да бъде паузирана, докато експериментирате с разнообразните видове алкохол на Слънчака. Той стои някъде в страни от цялата история и изобщо не се притеснява за Вас, докато разклащате баджаците на зубарката, която трябва да даде лекциите за изпита. Животът си чака своето и изобщо не се интересува дали смятате да изтрезнявате тази седмица или пак ще сте пияни на работното място, чиято най-голяма радост е фактът, че можете да опънете колежката в обедната почивка - не е красива, но това си е бонус, нали? И защо всички правим така? Тайната се крие в най-голямото качество на богати и бедни - просто да не ни пука за нищо. М-да, 20-те години са дадени точно с тази цел - да си развяваме гордостта (какво развяват жените, изобщо нямаме представа) и просто да не ни пука, защото сме млади, силни и винаги можем да сменим една гадна работа за друга. И това е така, докато не осъзнаем, че годините наистина минават и с тях всички майни, които можете да теглите, се ограничават и то драстично. А чарът в цялата история е, че майничките са нещо изключително ценно и не могат да се върнат. А и тайната на истинския щастливия живот е да се фокусирате именно върху това, да си ги къткате за специалните случаи. Възможно е и това да бъде тайната на мъжкото щастие! 


Не е апатия, а пестене на силите

След като преживеете някой друг катарзис (повярвайте, такива се случват не само на Пеевски), шансовете да осъзнаете колко малки сте в тази сбъркана вселена са огромни. Мъжeте са като камъни, тежат си на мястото и не се ронят толкова лесно, научени са да стискат зъби, да носят гранит в гърдите и да се разлютяват като сапун "Дуру" в очите! До емоционалното състояние на Кими Райконен се достига едва, когато наистина няма какво да губите, а и не може да Ви пука. Добрият войн влизал само в тези битки, които могат да бъдат спечелeни, остави останалите да се борят с вятърните си мелници. Преброй пътите, в които псуваш някой нещастник с баничарката, която те сече противно на всички шофьорско, логически и вселенски закони, доказващи съществуването на разумен живот. Колко пъти хокаш пъпчивия сервитьор, който наистина мрази работата си и накрая ще се изплюе в супата, ако не добави и 7 вида бял сос към салата. Дори не искаме да говорим нещастната контрольорка, която смята, че е заловила Ал Капоне в автобуса и ще направи невероятния удар. В повече от 90% от случаите ще се занимаваш с вселенската човешка тъпотия, а вместо това можеш просто да ги игнорираш и да работиш по своите собствени цели. Целта на занятието е да носиш един малък ад, когато някой реши да навлиза в твоята територия. 


Какво точно имаш

Всяка сутрин ще откриваш поне 100 човека, които нямат какво друго да правят, освен да пречат на останалите. Някои са дебели, с бели фуражки и пакет семки в джоба, други пък са активни противници на топлата вода и сапуна. Да не говорим за онези интригуващи люде, които винаги събират пари за възкресението на падналия ангел и т.н. И каква е тяхната основна роля? Просто да вгорчават нечии живот, вместо да го направят малко по-приятен. В 9 от 10 случая, белите каскети могат да регулират движението и да свършат работа на обществото, което плаща заплатите им, но това може да доведе и до сериозна мозъчна дейност, както и до осъзнаването, че един компютър за 100 лева ще изпълни същите функции и няма да протестира.

Нечистоплътния чичко може един път да включи бойлера и да ухае на нещо различно от пердето във влака и веднъж в седмицата да използва това велико творение - сапуна. Особен проблем е, че просто тези хора наистина предпочитат да бъдат част от проблема, вместо от решението. Те съществуват, за да направят Вашия живот гаден. И това ги кара да се чувстват добре, да бъдат значими и прочие. Ако прекарвате всичкото си време, за да се ядосвате на тези хора, както и на целия свят около Вас, значи наистина имате проблем, а не фуражките. 


Всичко е една дълга разходка

Спокойно, един ден ще стигнеш точно там, където искаш да бъдеш, но времето ще вземе своето. Изведнъж няма да си на 20 години и цялата ти енергия сякаш ще падне в тоалетната чиния със сутрешната радост. Заменяте я за зрялост и доза спокойствие. Изведнъж вече не ви пука дали за много неща, чувствате се свободни и знаете, че абсолютно нищо няма никакво значение. Това получавате с онази зрялост, за която всички говорят - вече не ви пука какво мислят останалите, дали харесват дрехите ви, колата ви и дори дължината на члена.

Джентълменството е взаимно, защото нямате време да се интересувате колко пари е изкарал някой, каква кола има в гаража или с коя ляга да спи - всичко това е занимание на болните футболни фенове, които се радват така, сякаш довечера ще клатят Ирина Шейк. Няма го теглото на общественото мнение, все по-рядко се впечатляваш на женската логика и се препрограмираш в търсенето на малките радости и мигове на щастие, осъзнаваш какво се опитва да ти изпее Дейвид Гилмор, кимаш одобрително пред лириките на Мат Бернингер (той и една песен не е написал, ама), радваш се на свободното място за паркиране пред офиса, шофирането без посока, просто да видиш какво наистина има от другата страна на планината и редица други. Всичко това се случва с любезното съдействие на "Хич не ми пука, майната ти!". 

<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/rJjKP8vYjpQ" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!