Защо винаги трябва да карате сами
Винаги има една специална връзка между мъжете и автомобилите. Това е връзка, която жените никога няма да разберат - как е възможно едно голямо парче метал да създава толкова много позитиви? Нека започнем с това, че всяка кола дава точно толкова, колкото инвестираме в нея. Парчето метал разполага с душа и щом нещо не е наред, ние започваме моментално да боледуваме с нея. И това се случва с всяка машина. Съмняваме се, че всеки е започнал с Bentley като първа кола - едва ли. Връзката между машината и човека се изразява в липсата на съвършенство.
 
 
Поглеждате един употребяван автомобил, чийто най-добри години са минали в тормоз или забравена поддръжка. Въпреки всички гаранции и доказателства, че старият собственик дори си е забравил бастуна и е вадил машината само за авто събори, вие знаете, че това е кола с чист артрит под капака. Таванът ще виси, все някъде ще тече масло, седалките ще бъдат протрити и почти нищо не е толкова съвършено, колкото искате да бъде. И въпреки това, тази машина е съвършена. 
 
 
Един поглед е достатъчен, за да се влюбите в нея и да изпитате чувства. Няколко месеца по-късно ще имате достатъчно главоболия и клетва от сервиза, придружени с редица клетви към автомобилните богове, но пак няма да се откажете. И всичко това е, защото един ден ще приключите с ремонтите. Един ден просто ще можете да седнете зад волана и да знаете, че всичко работи правилно. Със завъртането на ключа ще имате цялата пътна мрежа на собствено разположение (срещу същата се бореше г-н Доус). Има само една много важна подробност в рецептата за пълното автомобилно щастие - наистина трябва да бъдеш сам. Защо?
 
 
Първият път, след като се качихме зад волана с гордо притежаваната книжка, родителското тяло реши да преподава, обърквайки цялата класическа каша в главата ни. След това беше милото, което дори нямаше правата да протестира и на финала затваряме парада с тъщата - тук звучат всички симфонии на Вагнер от ада. В колата трябва да бъдете сами. 
 
 
Защо? Щом имате компания, правите услуга и спестявате пари и допълнителни нерви. Може да поприказвате с някого и да не усетите как ще мине пътя, но освен това ще станете жертва на критики. Някой винаги ще се опитва да бъде по-добър от вас и да шофира вместо вас. Най-малкото ще пуска някакви абсурдни шамбала пестни или 10 dead metal песни, които ви лазят достатъчно по нервичките. Всеки път, когато пътувате с някого, вие жертвате своето лично щастие. Всеки път! До 30 минути ще започнете да слушате критиките за топло и студено, колко вредна е цигарата ви в колата, а да не говорим за факта, че сте вдигнали телефона, за да говорите. Няма да стане, следваща спирка - отбивката и заминавайте на стоп. Шофирането е медитация, удоволствие и свещено право. Зад волана трябва да бъдете абсолютно свободни да правите всчко, което Ви харесва, включително и да изпускате душата, затопляйки допълнително седалката. 
 
 
Това е правото да отворите прозорците, за да може вятъра да продуха абсолютно всичко от главата Ви. Това е времето, в което да слезете от магистралата и да карате по непознатите пътища. Също така може да избирате дори къде да спрете, за да пуснете една вода - ние сме мъже и можем навсякъде! Искате да карате бързо - давайте, искате да надуете своята музика - кой ви спира? И всичко това не се случва в последния модел на Ferrari (освен ако нямате 15 имена и татко не е петролен шейх), случва се зад волана на кола, чийто собственик е вярвал, че няма живот в нея. Тя е вашата истинска душевна половина.
 
 
В нея инвестирате всичко, подобрявате я постоянно, харчите луди пари, за ново стерео, навигация и накрайник за гърнето. И всичко това се връща. Никога няма да минете по един и същи път. Без значение колко дълго е вашето пътуване, за следващите няколко часа ще сте свободни и изключително щастливи. Ръмженето на двигател (едва ли ще карате бавно) гони всички негативни мисли и стрес. Вашата метална черупка ви защитава от външния свят, прави ви дзен и само за няколко долара в повече. 

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Morey
04 май 2017 | 05:54

Of course, these “liberal Zionist” types pullulate like maggots on every left of center site. They spin threnodys of how we’re supposed to weep for them and their Israeli cuzins, weep for the Nazi Jew goons who were &##&;02lynched288221; on the Gaza aid ship. Look at us, its so hard, wawawawawa, sniffle, wawawawawa. I think this lady is right.

Teige
04 май 2017 | 04:47

How did I miss reading this poem? It is a very impressive poem honouring Sir Ed in well thought out quatrains down memory lane with the greatest moeitannuer who ever live. His memory will never die.