Животът не е цветя и рози

След като сутринта споделихме част от творчеството на Pink Floyd, използвано като философия на времето, попаднахме на една доста горчива мъжка история от Reddit. Едва ли ще я откриете при колежките, там винаги има място за доза позитивизъм, обикалянето на света и опознаването на нови култури. Ако на ден не видим поне един милионер от Instagram, животът става много по-куц. Не разбираме защо не се казва истината, че гледаме например едни и същи хора и техните "оригинални идеи" хич не ни блазнят. Защо не говорим за онези, които между всички шамари имат една секунда да се усмихнат - като Мия Калифа преди ганг банг сцена. Ето една история, която няма розова нишка, нито щастлив край. Въпреки това е достатъчно истинска и доказва най-страшния кошмар, че времето никога не е било на наша страна. Спираме да пудрим историята и показваме по-суровата истина: 

"Здравейте, аз се казвам Джон. Имам нужда да изкарам този живот от гърдите си. Относно мен, аз съм на 46 години, работя като банкер и преживях целия си живот така, както никога не съм искал. Всичките ми мечти и страсти си заминаха. Удуших ги в стабилната работа от 9 до 7, 6 дена в седмицата, за 26 години. Многократно избирах безопасния път пред всичко останало. Това най-накрая ме промени до съществото, което съм днес. 

Днес разбрах, че жена ми е изневерявала през последните 10 години. Синът ми не чувства нищо към мен. Осъзнавам, че пропуснах погребението на баща си ЗА НИЩО. Не написах книгата си, не обиколих света, не помагах на бедните. Мечтаех за всичко това, когато бях млад и съм сигурен, че ако има пътуване във времето, младата ми версия ще дойде да ми забие един прав в зъбките. Нека Ви споделя как унищожих всичко. 

Когато бях на 20 години, сякаш наистина беше вчера, бях уверен, че един ден ще променя света. Хората ме обичаха и аз ги обичах. Бях иновативен, креативен, спонтанен човек на риска. Имах две мечти. Първата беше да напиша утопична книга. Втората беше свързана с пътуването по света и подпомогането на бездомните. Вече бях прекарал цели 4 години с настоящата си съпруга. Тя обичаше всичко в мен, енергията ми, качеството ми да накарам всеки да се усмихне. Знаех, че моята книга ще промени света. Щях да показвам всички перспективи на лошото и извратеното. Можех да опиша корените на различното мислене, бях стигнал до 70-тата страница и това беше в моите 20 години. В момента съм на 46 години и продължавам да съм написал точно толкова. Ходил съм с раница до Нова Зеландия и Филипините. Планирах обиколка на Азия, след това Европа и накрая САЩ (живея в Австралия). Днес мога спокойно да кажа, че съм посещавал само Нова Зеландия и Филипините. 

Нека започнем с момента, когато всичко се прецака. Бях само на 20 години, единствено дете, което имаше нужда от стабилност. Трябваше да завърша бързо и да си намеря работа, която да диктува остатъка от жиовта ми. Да отдам целия си живот на работа от 9 до 7. Какво съм си мислил тогава? След работа се прибирах, вечерях, подготвях се за следващия ден и заспивах в 10 часа вечерта, събуждах се в 6 сутринта и продължавах така. Боже, не помня кога правих последно секс с жена си. 

Вчера, тя ми призна, че ми е изневерявала цели 10 години. 10 години са много време. Дори не ме заболя, каза ми го, защото се промених. Не съм човекът, който някога бях. Какво съм правил през това време, ако не броим работата, нямам никаква представа. Дори не поисках развод, не виках, не плаках, нищо не се случи. Може би усещам, че очите ми се пълнят, докато пиша всичко това. И причината не е, защото съпругата ми е кръшкала, а защото осъзнавам истината - умирал съм толкова години вътре в себе си. Спомням си как преди време една от най-готините в училище дойде сама да ме покани на среща, а аз отказах в полза на настоящата ми съпруга. Наистина бях много популярен сред девойките. И тогава работех за жълти стотинки и това нямаше никакво значение, пръсках всичко изкарано. Сега броя стотинките и не давам нищо за забавление. Няма никакво значение, защото и без друго не се забавлявам, а и нямам нужда от нищо. 

Баща ми почина преди 10 години. Спомням си, че получих обаждане от майка ми, която ми казваше, че става все по-болен и по-болен. Аз ставах все по-зает и по-зает и то на ръба на голямото повишение. Не го бях виждал цели 15 години. След като почина, аз си казах, че няма никакво значение дали ще отида на погребението. Като атеист си казах, че просто ще му е все едно. КАКЪВ ИДИОТ СЪМ БИЛ? Обяснявах си всичко и бързо намирах причина да не свърша нещо. Най-важно за мен беше да имам финансовата независимост. Сега знам, че това определено не е така. Съжалявам, че не направих нищо със своята енергия, когато я имах. Моята страст, моята младост - няма ги. Съжалявам, че позволих на работата ми да ме превземе. Не бях до сина си, когато имаше нужда от мен. Всичко се е закодирало някъде в дълбокия емоционален портфейл. 

Ако четете това и имате целия живот пред себе си, моля Ви, не го протаквайте! Не оставяйте мечтите си за после. Инвестирайте всичката си енергия в своята страст. Не стойте в интернет, губейки всичкото си свободно време. Направете нещо с живота си, докато сте млади. Не се задоволявайте и установявайте на 20 години. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ приятелите, семейството и себе си. Не си губете времето и амбициите, както аз направих с моите. Не бъдете като мен."

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!