Албена Баева

Албена Баева завършва реставрация в Националната художествена академия в София, след което защитава магистърска степен по „Дигитални изкуства” и е сред първите петима в България с подобна специализация.

През 2009-а тя печели субсидия от Националния фонд култура за дебютния си проект „Универсална среща”. Албена поставя на три знакови места за срещи в София (Попа, кооперация „Царевец” и телефоните на Университета) фотьойл, в чиято седалка има сензор. Щом седнеш, ретро телефонът до теб започва да звъни. Вдигаш слушалката и чуваш някоя от триминутните приказки, написани специално за проекта. „Универсална среща” печели наградата ESSL и през декември ще бъде представен във Виена.

За други от проектите си Албена изработва нови инструменти като електрически стъклен контрабас, електро-акустично траш банджо и сензорен акордеон, наречен бержерон.

Акордеонът, банджото и интерактивната инсталация FallControl  участват в изложбата на номинираните художници за наградата за съвременно изкуство БАЗА 2011.

Всичко това ни заинтригува и решихме да интервюираме Албена специално за Men.bg

Какво означава „Дигитални изкуства”?

Изкуство, което използва т.нар. нова медия – видео, анимация, електроника, интеракция, компютърни програми.

Интеракция от страна на зрителя ли?

Да, зрителят не е пасивен, а променя по някакъв начин случващото се. Системата е програмирана да реагира и понякога взаимодействието е доста сложно. В инсталацията FallControl посетителите бяха поканени да подскачат върху пружинено легло с прикрепени към него сензори. В същия момент на стената се прожектираха подскоците на предишния човек, а предизвикателството бе да синхронизираш своето подскачане с това на предишния.

Какви предмети се изучават в тази нова специалност?

История на видеоарта, монтаж, анимация, саунд арт, визуално програмиране с Puredata, курсове по Arduino – това е един доста мощен и същевременно евтин микроконтролер с отворена среда за програмиране. Дигиталният художник трябва да разбира малко от програмиране и от електроника. Да може да запои някой друг резистор или кондензатор.

На другия времеви полюс е първата ти специалност – реставрация. Какво не знаят хората за тази професия?

Може би това, че реставраторът трябва постоянно да се бори с егото си. Той винаги трябва да си напомня, че не е автор и няма право да се намесва в произведението, което реставрира. Има случаи, когато стенописите не са нещо особено, но това не ти дава право да ги „подобряваш” по твой вкус.

Най-интересното място, където си реставрирала?

Имахме двуседмична практика в Рилския манастир. Работихме по външните стенописи на църквата. Радвам се, че видях всички параклиси, които са по етажите на манастира и не са отворени за масовата аудитория. Всъщност не е голям проблем да ти ги покажат, но трябва специално да попиташ, да покажеш интерес. Там видях много примери на възрожденска живопис от невероятни майстори.

Какво е усещането вечер в манастира, след като туристическата глъч утихне?

Магично е, чуваш и най-малкия шум. Бяхме там по Петрови пости и се хранехме заедно с монасите. За първи път ядох жетварски таратор, който е без мляко, само с вода. Готвачът правеше чудеса само с растителни продукти, но добре, че бяха и прочутите мекици до манастира, та да допълним менюто (смее се). Много интересно бе и в църквата в Дряново. За да стигнеш до нея, минаваш през безистен и сякаш изведнъж се пренасяш в XIX век.

Възможно ли е човек да се издържа с дигитално изкуство?

Засега не. Хората почти не са чували за тези неща. Затова приемам всякакви фрилансерски поръчки от дизайн за витрини и сайтове до рисуване на стенописи, реставрация, монтаж на видео...

Как реагираха хората на фотьойла с телефона?

В началото мислеха, че е скрита камера или някаква реклама. Имаше много камери от телевизиите и никой не смееше да седне. Когато медиите си тръгнаха, стана жесток купон. Имаше много усмивки и позитивна енергия през тези три дни.

Има ли някаква интересна история около тези два стола?

Да, и за двата. Единия го намерих до кофите за боклук в квартала ни, а телефонът е старият „Сименс” на баба ми. Куфарът, в който сложих техниката, също беше до кофите. Вторият фотьойл беше захвърлен във водната кула в Лозенец. Той се нуждаеше от повече грижи, за да влезе във форма.

Имаш ли ателие?

Да, там върша по-шумната работа – режа, тропам, работя с бормашини, поялник, зеге... В ателието направихме с Андрония Попова интерактивния акордеон бержерон. Името идва от един герой на Кърт Вонегът.

Родителите ти хора на изкуството ли са?

Не, инженери са.

Приятелят ти с какво се занимава?

С всякакви проекти. Той е холандец, който отдавна живее в България. Художник е, но работи като ПР в софтуерна фирма.

Какво ще правиш през лятото?

Ще ходя в Берлин при сестра ми, тя прави докторантура в областта на медийните науки и политологията. Да видим как е културният живот там (смее се). В Берлин от всяка изоставена фабрика или дори стая правят пространство за изкуство.

Повече инфо, видео и снимки за проектите на Албена ще откриеш на:

http://albena.posterous.com

http://runabout.eu