Бригадирът

Значи, драги приятели от МеН.бг, искам да ви разкажа своята история от нетолкова далечната Америка.

Та, студентче съм на 21, скоро 22 години (ше почерпа редакцията с виртуална каса) и реших да дойда на бригадка малко свЕт да видА, а-у. Тука ра'отата готина, добре платена, ма си ти липсва българското.... и в един такъв ден, дет' ми липсва родното, решавам аз да ида до едни колежки през 2 градчета да усетя малко бългериънлов и да чуя малко родна реч.

Та, ходА си аз по мейн роуд-а и чакам да мине маршрутка и си мисля : "Баси, тука американците к'ви са вежливи - 'се искат ти помогнат, 'се те питат как си, к'во става" и ей така на акъла ми минава - толкова много коли пък няма ли някой да ме качи. Още не си бех помислил достатачно дълго и - бам - спира кола - Wanna ride (нуждаеш се от превоз?) - не ми трЕбваше много време да мисля и след 3 секунди се бЕх настанил удобно до шофьора.Та, пътуваме си ние, говорим си как наскоро му било умрЕло кучето и му било тегаво и свива нашият тип в няк'ва забутана уличка и обяснява, че т'ва било пряк път - ма смее ли да се възпротиви човек, возАт го на аванта, кат' чувал с картофи, и викам ОК. Та, продължаваме си ние с возенето и тоя започва да ми обяснява как съм бил смелчага така да се возА при непознати , а разговорът върви на фон с класическа музика и точно в тоя момент се сещам как с един приятел бЕхме стигнали до извода, че 'сички психопати слушат класика.

И значи кат' се наострих - ра'отата не вървеше на добре... Викам му на тоя: "I'm street bulgarian fighter!" (демек уличен боец съм си ), нали, да всея малко респект - дет' вика македонският ми колега "Да не се опуща много!".

И возим се ние, аз вече стиснал юмруци, мислещ как да нанеса първия си удар и тоя задава леко закачливо въпросчето : "And what do you think about homesexual guys?"... И те тука 'сичко стана ясно - беше мазен пе**раст..., 'ма и аз не се бех усетил, че съм в световната столица на меките китки - щата Масачузец... И му отговарям: "Ми, не ми пречат, но си падам по момичета...".

Разбира се, тоя не се отказва и добави, че той предпочитал да му го бабурел мъж ('се едно не бЕх се сетил...) и му отговарям, нали, с ехидна усмивка, че 'секи сам си избира. Но мазният долен гей не се отказваше лесно и вика: "Тука хубавец кат' тебе може изкара екстра парички - свирчицата върви по 300-500 долара!"... Отговарям: "Не, мерси!" вече на предела на нормалния тон, готов да го бия...

"Айде, айде, ше ти дам 1000!" "Не, бе, приятел, не се продавам!!!"... И точно в тоя момент минаваме покрай тия момичета, където бЕх тръгнал към тЕх, и му казах, че съм  дотук  и скочих от колата...

Та, да си знаете - хората винаги и навсякъде са любезни с Вас, стигне ли се до т'ва да искат да ви онодАт....

Ваш приятел и фен: "Не се продавам за пари!"...

Напиши и изпрати писмо със заглавие "П.М." на info@men.bg !