Един ден на шизофреника
видяна 2769 0

05 август 2017 | 08:32

Според Wikipedia, шизофрения е разстройство на диафрагмата, защото тогава се смятало, че човешката душа е именно там. Една от най-зловещите болести често може да се свърже с халюцинации, параноя и редица други негативи, които могат да превърнат мозъка ти в истинска въртележка на ужасите. Разбира се, медицинското описание може да даде пълна представа, но историите също не са за подценяване. Ето какво споделя един читател на сайта Reddit, който живее доста дълго с тази диагноза. Това е неговият ден:

7:00 Събуждам се и лежа известно време в леглото. Осъзнавам, че съм сам, въпреки стъпките в коридора. Заради тях ставам и проверявам ключалката и всички брави на вратата. Всичко стои абсолютно здраво и заключено, стъпките се местят в кухнята. Проверявам целия апартамент и се опитвам да осъзная, че наистина съм сам. А живея така от няколко години. 

7:30 Пълня ваната и се опитвам да се подготвя за деня, чувам разговори в коридора на висок глас. Спорът е на тема дали да се използва тапицерия от естествена кожа или от плат. Потапям се във водата, за да не ги чувам. 

8:00 Пълзи ли нещо по крака ми? Проверявам обстойно и се успокоявам, че няма нищо. Това се случва поне веднъж на всеки половин час през целия ден. Няма да го отбелязвам повече в разказа. 

9:00 Ям препечени филии, които имат вкус на метал. Толкова е натрапчиво, че не успявам да го довърша. 

10:00 Разхождам се в кампуса и усещам как гравитацията ме тегли в дясно. Страхувам се, че ще падна, въпреки факта, че няма как да се случи. Сядам за известно време, за да се калибрирам и евентуално да успея да вървя нормално. Държа ръцете си изпънати, за да спре "вълнението" и да не повърна. 

10:30 Гласът Неро (така съм го кръстил) започва да ми говори. Той е отговорът в главата ми за всяко момиче, което ме подминава. Какво ми говори? Че мога да я разчленя, че мога да я удуша с нейните собствени черва, да ѝ пръсна главата в бордюра. Давам всичко от себе си, за да замълча и да го игнорирам. 

11:15 Сядам на тоалетната чиния, заглеждам се върху елементите на плочките. Те стават големи и малки, става ми лошо и се опитвам да гледам другаде, за да не ми стане лошо.

12:00 Говоря с приятел, който миналата седмица ми върза тенекия. В този момент се включва и Неро, който обяснява как хората трябва да бъдат убивани за подобни предателства. Неговото предложение е да го сгазя, докато не стане на палачинка. 

13:15 Седя в клас, гласът на учителя спира да звучи като английски. Изведнъж дрънка само глупости и става невъзможно да разбера какво се опитва да каже. Не мога да се фокусирам или да науча нещо. 

14:00 След металните препечени филийки най-накрая имам апетит. Винаги вярвам, че ще ми сложат нещо, към което съм алергичен. След сериозно разчленяване на храната си парче по парче, решавам да започна да ям залъците си, които вече изстиват. 

15:00 Виждам приятелите си, но Неро не спира да крещи обиди по техен адрес. Не мога да се концентрирам и не мога да следя разговора, което означава, че трябва да стана. Той продължава да казва как нямам приятели и тези просто се преструват или ме презират...

16:30 Прибирам се у дома, някой настоятелно чука на стъклото ми. Живея на втория етаж и това е невъзможно. Обикалям 4 пъти апартамента, за да съм сигурен, че съм сам. 

18:00 Кракът ми започва да гори и да ме разсейва от проекта ми, за който се подготвям другата седмица. 

19:30 Опитвам се да чета, но буквите се размазват и събират в някаква мастилена черна маса. Не мога да свърша останалите задачи. 

20:00 Нещо мирише на изгоряло в кухнята. Преди минута мислех, че трябва да си сготвя нещо.

21:00 Изморен съм, спи ми се, но след като не успях да свърша нищо, продължавам да бодувам. Гласът в главата ми не спира да напомня за моята житейска стойност и фактът, че съм грешка на природата. Самоубийството излиза на хоризонта. След като чуе, че обмислям идеята, започват да се появяват най-различни детайлни идеи, в които слагам край на живота си. 

22:30 След известно време успявам да завърша проекта си. Решавам да се поровя из интернет и просто да почивам. Постоянно имам чувството, че някой седи зад мен. Отново проверявам целия апартамент, за да съм сигурен, че си въобразявам.

23:30 Заспивам и няколко момента, преди да потъна дълбоко, някой чука на вратата ми. Отново ставам, за да проверя какво се случва. Дори лампите, които са с датчик за движение, не светват. Това ме побърква още повече.

00:45 Окончателно заспивам, Неро продължава да бръщолеви, но преди да се отдам на сънищата си окончателно, той ми казва, че единственият начин да бъде щастлив е само ако умра или бъда убит. И понеже съм шизофреник, това се случва всеки ден. Понякога имам и визуални халюцинации.

нагоре

Коментари





Добави Коментар

нагоре

Най-ново в Men.bg

Дакота разтяга 20 септември 2017

Лизи е на мотор 19 септември 2017

Избрано от интернет

Вход Забравена парола?
Регистрацията в нашата система ви дава възможност да публикувате свои Блогове и Галерии.
Регистрирай се