Прощалното писмо на Маркес
видяна 8716 5

03 септември 2013 | 07:46

Менчета, голям фен съм на Габриел Гарсия Маркес и съвсем наскоро се натъкнах на нещо, за което се твърди, че е прощалното му писмо. Достоверно ли е това? Иначе текстът е як, ама нещо не ми се връзват нещата...

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.“

Книжко

 

/Men.bg: Ще трябва да те разочароваме - и това "писмо", както и онова прословуто послание на Кърт Вонегът, не са с авторството, което им се приписва. Иначе никак не е зле написано, ама не са думи на Маркес. Поздравления, че четеш качествена литература, дерзай./

Напиши и изпрати писмо (история, снимки, клип, каквото си искаш) със заглавие "П.М." на info@men.bg

нагоре

Коментари





  1. 5
    Boomer 13 май 2016 | 21:06

    Sn carini,ma anke molto scemi: Niall nella foto sembra molto + scemo di come nn sia in realtà,luis è + carino adesso che quando era piccolo e harry uguale, ma comunque tenerissimi. Bye dienstiorerc! Non vedo l’ora ke esca il film.

  2. 4
    Dimityr Ivanov 07 септември 2013 | 13:47

    Aко сте фенове,играчи на Pro Evolution Soccer или просто любители на футболните симулатори то това е Вашата група! Тук ще намерите актуални новини,тактики и всичко интересно свързано с любимата игра! facebook.com/pages/Pro-Evolution-SoccerBG/290246007683349

  3. 3
    m 04 септември 2013 | 15:20

    Творбите на АГМ се приемат много добре в българската общественост може би защото приликте между това което пише е 90% отражение на реалността в България.

  4. 2
    тиаго 03 септември 2013 | 17:11

    не е писмо колега и менове а е поема която се казва The Puppet - потърси малко .. на английски звучи леко по добре ... в оригинал предполагам съвсем

  5. 1
    фото редактор 03 септември 2013 | 10:04

    photo-edit.vpramatarov.eu - Сайтът Фото Редактор Ви предоставя възможност да редактирате вашите любими снимки, без да трябва да имате знания или умения по сложни програми като Photoshop, Corel Draw или GIMP!

Добави Коментар

нагоре

Най-ново в Men.bg

Ава е вечна 24 юли 2017

Къде е Моли 20 юли 2017

Избрано от интернет

Вход Забравена парола?
Регистрацията в нашата система ви дава възможност да публикувате свои Блогове и Галерии.
Регистрирай се