Страхо от Хайделберг

Софиянецът Страхил Панайотов (29) завършва Първа частна английска гимназия, след което учи 2 години в Софийския университет. После заминава за Берлин, където 8 месеца учи немски и търси университет с най-добрата комбинация между предметите египтология, асирология и археология. Открива я в Хайделбергския университет и през 2009 г. го завършва. Сега пише докторантура на тема „Староориенталски амулетни таблички”. Това са клинописни паметници, описващи определени заклинания и ритуали, които трябва да се изпълняват в определен ред. Например, взимаш прах от улицата, смесваш го с вода и с получената смес мажеш вратата на жилището против уроки.

Men.bg разпита с удоволствие този академичен момък, както за научните му занимания, така и за току-що отминалата сватба.

Как мина ергенското парти?

Много добре. Не беше нещо претенциозно, събрахме се 7-8 човека в Борисовата градина с уиски и бира, а после обиколихме заведенията, като участниците постепенно намаляваха. Без простотии със стрийптизьорки, но с ожулвания и мускулна треска от куфеене в метъл кръчмите.

Булката направи ли моминско парти?

Да, били са в „Таванът”. Тя се върна много пияна и на следващия ден беше в лошо настроение заради махмурлука. Всъщност тя направи на морето няколко партита с нейните дружки, които аз наричам тетки.

Кажи и за сватбата.

Много яка! От ритуалната зала до ресторанта отидохме с рикши и велосипеди, минахме през Южния парк. Разрази се добър купон, даже счупих една 42-инчова плазма с глава, та се наложи да я плащам. По едно време дойде и полиция, защото бяхме гръмки и трябваше да се приберем от градината вътре в заведението. Спомням си, че всеки от гостите говореше нещо с полицаите.

Къде си почивахте от купона?

На една вила между Албена и Балчик с чудна гледка към морето. Три дни бяхме сами, готвихме си, после дойдоха и приятели за, така да го наречем, афтърпартито. Пуснахме във въздуха китайски фенер, който заради вятъра се закачи в бора на съседа, после на къщата му и беше голям стрес, но, слава богу, нищо не запалихме. После ходихме при тъщата в Стара Загора, тя е много готина, няма проблеми с нея, а най-накрая и в Глинената къща в Лещен, защото ни бяха подарили ваучер за нощувки там.

Какво е да си хайделбергски студент?

Университетът е един от най-старите, основан е през 1386 г. Това е консервативно място, на моменти дори клаустрофобично, защото Стария град може да се разгледа за един следобед. Атмосферата е хем бохемска, хем стерилна. Но за учене е перфектно, защото има страхотни библиотеки и традиции в екзотични специалности като моята, в Германия ги наричат орхидейни. Освен това се запознаваш с хора от цял свят.

Какво си бачкал, за да се издържаш?

Келнер, пощальон, в библиотеките, в администрацията на университета, градинар и какво ли още не.

Кажи за пощата.

Работещите там говорят на местния брутален диалект и трябва известно време, докато се свикне с това. Иначе бабичките знаеха точно в колко ще мина с писмата и отваряха вратата преди да съм позвънил. Те контролират и знаят всичко, например, дали береш лешници или круши от двора им. Затова винаги питах дали мога да откъсна нещо, иначе веднага ще се обадят в пощата. А бе, това са железни немски баби, те са изградили съвременна Германия.

Имаш ли истории от келнерството?

В кетъринг фирмата беше забавно, бяхме събрани хора от кол и въже. Хубавото е, че, ако работиш два пъти в седмицата смени по 10-12 часа, можеш да се издържаш при скромен начин на живот. Запомнящите се случки са изпускане на табла върху гост или пък пияна немска леля, която те гони, за да танцува с теб, докато мъжът й се опитва да я прибере в колата. Забавно е, но трябва да се работи за малко.

Вече имаш стипендия.

Да, за щастие и не се налага да работя. Получаването й е трудно, защото трябва професорът да те препоръча, след което следват 8-9 месеца проучване и интервюта.

Разкажи за онези разкопки в Сирия.

Бяхме месец и половина в кюрдския район, само на 2-3 км. от Турция. Границата нарочно минава през средата на селото, за да бъдат държани хората в напрежение, като роднините могат да се виждат само веднъж годишно по време на Рамадана. Беше много полезно не само заради конкретната археологическа работа, а и заради всичко, което преживяваш. Включително пясъчната буря, при която се увиваш с шала и пазиш ушите с ръце, защото пясъкът е навсякъде и се получават възпаления. Бурята отнесе за 10 минути няколко дни работа, защото тъкмо бяхме открили един детски гроб и консолидирахме скелета с лепило и марля. След разкопките пътувах още месец и половина в Сирия и Турция, за да разгледам региона.

Наистина ли в Котел има клинописни таблички?

Да, онзи ден ходих в музея да ги снимам. Историята им е много интересна. По време на Възраждането местният ерудит Петър Матеев, учил в Робърт Колидж и знаещ няколко езика, придружава тогавашния куратор на Бритиш мюзиум Джордж Смит в пътуванията му в Ориента. Нашият човек дори е имал фалшив британски паспорт с име Матюсън, за да пътува по-лесно из Османската империя. Та от тази експедиция Петър Матеев си запазва 5 клинописни паметника, те са нещо като фискални бонове, описват продажбата на имоти. На 11-и август отивам в Лондон, в Бритиш мюзиум, където съм поръчал цялата информация за тяхното пътуване. Между другото, Джордж Смит първи разчита на клинописна табличка легендата за Потопа и става ясно, че библейската история за Потопа е копирана, а не автентична. Това предизвиква големи вълнения в научните среди. Любопитен е и фактът, че Джордж умира в ръцете на Петър Матеев в Сирия.

Какво ще правиш след докторантурата?

Ще се пробвам да получа финансиране за собствен проект относно демоните и духовете в Ориента. Ще продължа да уча италиански, защото има много литература по моята специалност.

Как ти се струва България?

Все още не е част от модерния свят, стои встрани.

Асирийска клинописна табличка от колекцията на Бритиш мюзиум