Валентин и роботите

31-годишният инженер Валентин Николов е доктор по роботика. Работи като конструктор в R&D (Research and Development) отдела на белгийската фирма Sensor Nite Ind., чието производство в Ботевград е насочено към автомобилната индустрия. В свободното си време Вальо е и преподавател в ТУ-София. Имал е достатъчно предложения за работа в чужбина, но иска да живее в България.

Роботиката е неговата страст и е разработил доста полезни неща с реално приложение в ежедневието. Уникален за България е мобилният робот, оборудван с 40 сензора за какво ли не – за температура, влажност, изтичане на газ, светлина и т.н. Уредът има камера и GSM модул, което позволява да знаеш какво се случва вкъщи, както и да симулираш присъствие пред потенциалните крадци, като включваш дистанционно телевизора, климатика и други устройства.

Всичко това обаче не е достатъчно интересно за медиите, сякаш у нас е пълно с 31-годишни доктори, които активно разработват интелигентни машинарии. В един момент Вальо прави мобилен робот, задвижван от хлебарка, и нещата се променят. Показват го дори по телевизора!

Men.bg научи за Вальо чрез приятели и го интервюира в един тъжен кабинет в ТУ, пълен с прашасали съветски книги и оранжеви роботчета от епохата на „Правец-82”.  

Какво работиш в Ботевград?

Всъщност нашият отдел се намира тук в София и по-точно в Горубляне, а в завода ходим само от време на време. Разработвам апаратурата, която тества сензорите за температура. Занимавам се основно със софтуера. Програмирам на С и на редкия за България LabView.

Разкажи за веселяшкия робот с хлебарката?

Идеята подобна животинка да задвижва робот е на японците и е още от 80-те години. През 2004 г. американците правят такъв модел с хлебарка и топче за пинг-понг. Моят уред работи на същия принцип, но е много по-компактен и има няколко нововъведения. Когато сензорите за разстояние сигнализират за преграда, аз не принуждавам хлебарката да се движи в противоположната посока чрез включването на светлина, а чрез въздушно течение, създавано от малки вентилатори. Установено е, че въздухът оказва по-голямо влияние върху хлебарката отколкото светлината.

За какво може да се използва тази чудесия?

Засега това е една играчка. Не върши някаква работа. Ползата идва, когато в хлебарката се поставят електроди, чрез които може да й се въздейства. Тогава възможностите стават неограничени. Това обаче е по-сложна процедура и е нужна помощта на биолози. Ако роботът се миниатюризира, може да се използва за търсене на оцелели в места, недостъпни за кучета. Подобни биороботи са много ефективни и за военен или промишлен шпионаж, и какво ли още не. Освен това поведението на хлебарката може да бъде модел за реализация на алгоритми за управление, вдъхновени изцяло от живата природа.

Не се ли притесняваш, че природозащитниците ще писнат. Ако Бриджит Бардо научи за клетата хлебарка, кво прайме?

Ха-ха-ха. Няма страшно. Върху хлебарката лепя само една лепенка тик-так и по никакъв начин не й вредя. От октомври си живее с лепенката и нищо й няма.

Как се запали по роботиката?

Всъщност моята първа страст са животните, дори мислех да стана биолог. Обожавам безгръбначни и най-вече скорпиони. Като студент колекцията ми от скорпиони наброяваше 10-12 вида. Поради липса на време сега отглеждам едва 4 вида, едни от най-смъртоносните, също така два вида хлебарки, няколко стоножки и брадата агама (гущер). Запалих се много по биороботиката, защото това е пресечната точка на най-интересните за мен неща.

С какво храниш героичните хлебарки-киборги?

Скорпионите хапват червеи и скакалци, а хлебарките обичат растителност, не отказват чипс, солети...

Приятелката ти как реагира на тези гадинки?

Тя има фобия от хлебарки, затова ги занесох в офиса. Иначе със скорпионите постепенно свикна.

Какво правите през уикенда?

Старая се да не бъдем в София, големият град не ми понася. Пътуваме много.

С мотора ли?

Повече с колата заради багажа. Моторът е уединение за мен. Нали знаете онзи лаф: колата вози тялото, а моторът – духа.

Защо преподаваш в ТУ? Сигурно не заради парите.

Да, разбира се, парите са символични. Правя го, защото роботиката е моя страст, а и на 200-300 студенти се появява някой амбициозен човек, който заслужава подкрепа. Например, Георги Чипов, който разработва система за четене на биопотенциали. Участва в едно състезание и, ако спечели, ще получи достатъчно пари, за да осъществи проекта си.

Тези оранжеви роботчета „Робко 01” още ли работят?

Да, но до скоро нямаше как да ги управляваме, защото са разработвани за „Правец-82”. Преди няколко години реализирах USB контролер и софтуер за тях и дори успях да продам няколко в България и един в Румъния.

Разкажи за детството си в Ботевград?

Живяхме в къща и винаги е имало много животни край мен. Лятото прекарвах на село. Дядо ми в село Боженица, намира се в Балкана, гледаше коне и там се научих да яздя. Без седло. Мяташ само една черга отгоре и тръгваш.

Къде отиваш след интервюто?

Почти всяка вечер тичам 4-5 км в НСА. Отново начин за уединение и релаксация. Животът изглежда различен през призмата на спокойствието. Понякога разнообразявам с плуване.

Над какво работиш в момента?

Най-различни неща. Проект за реализация на изкуствена ръка, управлявана от биопотенциали.  Имам привилегията да съм част от страхотен екип и знам, че скоро ще има конкретни резултати. От доста време обмислям да имплантирам RFID чип в ръката си. Принципът на работа е аналогичен на популярните карти за достъп. Идеята не е нова и се практикува отдавна. Просто е предизвикателство... Може да изглежда странно, но единствената възможност да направя подобно нещо е, като закупя подобен модул от ветеринарните клиники. Не ми е известно да се продават подобни за хора в България. Зет ми е ветеринарен лекар и предвиждам той да извърши манипулацията. Поставя се под кожата, някъде в зоната между палеца и показалеца... ще експериментираме. Не се страхувам от инфекции. В крайна сметка щом работи при кучета и котки би трябвало да няма проблеми и при мен. Възможните приложения не са чак толкова много. Пак казвам, всичко е само предизвикателство. Планирам да направя имобилайзер за мотора си, който да се активира/деактивира от чипа в ръката ми.

Видео:

Героичната хлебарка-киборг

Част 1 (3’46”)

Част 2 (3’02”)

Вальо за биороботиката

Част 1 (14’08”)

Част 2 (6’05”)

снимки: В. Богданов, dorkbot.org, архив