Романтик

Здравейте, менове!
Снощи реших, че ми се пише и понахвърлях няколко неща - ако са ви интересни ,можете да ги постнете, ако ли пък не - пак ок:). Ай наздраве и до по бира.

Предпочитам да не ми се вписва реалното име.

Поздрави, Elendro
 
 

Животът на едно откритие

И ето пак отварям белия лист, който вече от толкова години ме вика тъжно от тихия ъгъл, прашасал от времето и затрупан с историята ми в няколко тома учебници и труда на живота ми. Чувствам се сякаш са минали столетия от последния път, в който се потопих в измисления ми бял свят, който сякаш чертаех с черните ми щрихи. Както се казваше в една книга, „В началото беше словото” и в слова ще се превърнем ние през вековете, защото тялото е тленно, но идеите са безсмъртни. Затова и аз чух тоз' тих зов на душата ми, така както рицар чува вика на девойката в мрака и се устремява към нейния зов, за да може светът да се прелее в мен, за да я спася и тя да ми се усмихне, както смъртта се усмихва на всеки от нас - с топъл зов за нещо отвъд.

Не вярвам, че мога да опиша чувствата, които напират в мен, нито пък знанията, които съм придобил по време на живота си, но вярвам, че дори и да има един единствен човек, който чете това писмо и усеща това, което аз усещам, то значи си заслужава да отделя този миг от вечността, да спра времето и душата ми да запее така вече познатата песен за света, живота и всичко останало.

Гледайки през новия прозорец към самолетите преминаващи над главата ми, започвам да се чудя: къде сбърках, на кой кръстопът на живота взех поредния грешен завой, гледайки с очите си в посока, за която душата ми крещеше, че не това е пътят. Малко по малко започвам да си спомням, че тогава носех чифт очила - розовите лупи гледаха към бъдещето толкова бледо, но толкова прекрасно, както е един сън, който бавно се изтръгва от спомените с напредването на деня. Тогава вярвах, че сме просто същества, създадени от природата, но затворени в тези толкова омразни черепи, недопускайки ни свободата, полагаща ни се по рождение. В последствие разбрах, че не нашият разум е най-ценното в живота, а душата. Тогава тя носеше черни очила, взирайки се в мрака на моето съзнание, крещейки за момента, в който да я освободя. Човек иска, каквото иска, но човекът не е човек, ако не попадне на хора, както беше казал Вапцаров в едно от своите стихотворения. И така, постепенно започнах да се отварям към света, който бях създал. Да, наистина го бях създал така, както всеки един от нас гради замъка на своето съществуване, отрекъл се от хората, за да стане човекът за мечтите му.

А ти къде си? Хората все ти приказваха, че това не е пътят, по който трябва да поемеш, но ти се отказа така, както се отказва майка от детето си и изостави своето отроче, което толкова време отглеждаше с внимание и любов. Пое по път, по който си сама, по път, по който има толкова много хора, но ти си сама. Странно, нали? Това може да стане само тук да си сред толкова много хора, но пак да си сама, знам и ти търсиш някой но си толкова объркана, толкова крехка и толкова уплашена, че не можеш да разбереш единственото нещо, което трябва да направиш. Страхът убива, убива те по-сигурно от дулото на осем-милиметров и не само те изпива, но те докарва до най-низшето човешко състояние: да пълзиш по пода и да те е страх да погледнеш нагоре. И защо е всичко това? За да можеш да имаш сигурност в нещо, което знам, че не желаеш. Не те разбирам, знам, че си много повече от това, което си в момента, но пак те е страх.

Винаги съм се чудил къде си, коя си, накъде отиваш и защо не те познавам така, както познах света. Знам, че си там, ходиш сама по тротоара на реалността и от страх не поглеждаш нагоре, за да не видиш нивото, докъдето можеш да стигнеш, а не знаеш, че няма такова ниво, няма лимит за душата, освен ако сама не си го наложиш. Не те познавам, но познавам душата ти, с нея искаме едно и също нещо – теб. Не те познавам, но знам, че те обичам, знам го, защото обичам душата ти, ела и се присъедини, не бъди страхлива, небето е красиво и просторно, не ще те оставя да паднеш, знай, че днес или утре или преди хиляди години или след милион години аз ще съм с теб и двамата ще сме едно.

А ние какво направихме, отидохме до момент в историята, който не го желаехме. А сега накъде? Тези, които не помнят историята, са обречени да я повторят, а ние само я повтаряме отново и отново. Не ти трябва докторантура, за да разбереш, че има нещо много скапано в тази държава, че не ни трябват символи – някакви си бетонни или метални конструкции, които така или иначе само загрозяват пейзажа. Това, което ни трябва, са хора, хора, които нямат страха да се изправят пред бездната от страх, която бавно поглъща всеки един от нас. Бездна, скрила се под възглавницата, живееща под мивката, заключена в килера и тайно и бавно се прокрадва към нашите сърца. Материализмът властва на пътя, в работа, в учебните заведения и в дома ни. Познавам ви душите, те не го желаят това, но сте ги заключили дълбоко - така, както аз бях потиснал моята. Защо го правите, хора? Защо ви е толкова страх от това, което в сърцата ви? Толкова ли нямате време да спрете за секунда и да се огледате, и да се ослушате, да осъзнаете, макар и за момент, къде се намирате, да осъзнаете полярността на човешката природа? Ние сме толкова нищожни на фона на вселената – животът ни е толкова кратък и крехък, че дори можеш да чуеш пропукването на физиката ни, а в същото време сме всичко, нашата душа ни позволява да сме част от цялата вселена, да сме значими, защото тя не е само моята само твоята или само нашата. Душите ни ни правят едно цяло – една общност, която няма граници. Ние сме началото и краят, алфата и омегата, владетелите на света и покорителите на стихиите, но още не го знаем защото ни е страх и не искаме да сме едно цяло и се делим, а една армия е толкова бавна, колкото е най-бавната й единица. Защо не можем да разберем, че ние сме еднакви в различията си? Ние сме едно цяло, но всеки от нас е различен и само всички заедно накуп с всичките си разлики сме наистина стихия.

 

/Men.bg: На нас ни дойде леко в повече толкова емоционалност, екзистенциални въпроси и тийн-патетика, ама еваларка за труда.../

 

Напиши и изпрати писмо със заглавие "П.М." на info@men.bg !

Най-четени от

Най-четени

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
seo service
27 май 2013 | 20:36

Kfr87x Thanks so much for the blog.Really looking forward to read more. Really Cool.

good seo
26 май 2013 | 00:01

XBmEsM wow, awesome blog post.Really thank you! Cool.

Alice
21 април 2013 | 10:08

I have been so beiwdlreed in the past but now it all makes sense!

Constanza
20 април 2013 | 05:01

It's great to find an expert who can explain thngis so well

Daniel
19 април 2013 | 19:53

That's a smart answer to a tricky quetsoin

Buy Levitra online uk
16 март 2013 | 00:51

Very informative blog article.Thanks Again. Will read on...

buy generic cialis
15 март 2013 | 23:10

Great, thanks for sharing this article post.Really thank you! Great.

generic viagra no prescription
15 март 2013 | 21:31

Thank you for your article. Great.

buy cipro
15 март 2013 | 19:52

A round of applause for your blog post.Really looking forward to read more.

bookmarks
15 март 2013 | 08:14

3zR3L1 Really informative article.Much thanks again. Great.

click here
04 март 2013 | 04:20

NDN52L Im grateful for the post.Much thanks again.

Krasi
23 юли 2011 | 09:30

Za nqkoi ot komentatorite ne moga da se izrazq po sashtiq nachin, namerete si neshto po-polezno za vurshene ot izbivane na kompleksi, molq:) Banalniq negativizum e dosaden i izmoritelen za slushane/chetene...

Krasi
23 юли 2011 | 09:26

Wow, Elendro...nikoga ne sam greshala za bogatata ti dusha! Stomaha mi se obarna kato chetqh i si misleh che ima chovek, koito se valnuva ot podobni neshta kato men i uspqva da predade s dumi tozi slojen svqt ot useshtaniq :)) Oshte vednaj me izumi s poredniq si talant :))

copy
19 юли 2011 | 10:58

Клишета, клишета, клишета... Нищо оригинално не остана на тоя свят. Жалко.

Elendro
19 юли 2011 | 09:26

До Rad: Еми виж сега попринцип си прав - първо не е тука мястото на темата но смятам че тука ще има хора които да го разберат. Второ на приятели и близки не бих го казал защото там има какво да коментират докато тука колкото и да се коментира не ми влиза в работата и не познавам хората така че е хубаво да чуеш критиката си от обективна гледна точка. И на последно място това не е лично - както писаш по горе не трябва да те е страх да си покажеш това което си, не трябва да те е страш да покажеш че желаеш да се бориш за нещо повече от това което си и че не трябва да се бориш и за другите хора били то и непознати.:)