Човекът Юсейн Болт

В интервю пред руския вестник "Съветски спорт", най-бързият човек на планетата звучи като един от най-земните и щастливи хора. Можехме да изкараме толкова много цитати на Болт, че по-лесно е простоса да си прочетеш интервюто, предоставено от Sportal.bg.

 

"Да разговаряш с Юсейн Болт повече от 10 минути е невъзможно. Не успява дори собствената му майка. Денят на ямайския спринтьор е разграфен до секунди, особено при големи стартове", разказва журналистката. Тя едва успява да се промъкне на тренировката му рано сутринта, изпреварвайки охраната. "Болт се ококори, после се засмя и поръча две кока-коли".

 


Юсейн, не ви ли притесняват мазолите?
- Свикнал съм от дете да ходя бос. Треньорът ми се ужасяваше да не настъпя някой трън.


И банани ли обичате от малък?
- Кой южняк не ги обича? Но не съм на плодова диета. Ям всичко, което си поискам: мамините пшеничени питки, банани, шоколади, говежди хапки от Макдоналдс.


Казват, че си имате ритуал - преди всеки важен старт си купувате пилешки бутчета.
- Тази традиция се появи на олимпиадата в Китай. Не че обичам Макдоналдс, но не харесвах местната храна. Затова изпратих приятеля си за хапки в Макдоналдс.


Сам вероятно не бихте отишли, защото феновете ще ви нападнат за сувенири?
- Харесва ми такъв живот! В много магазини ми правят отстъпка (намига). Приятно е, когато 8-годишен хлапак ти казва, че иска да прилича на теб. В такива минути разбирам, че не напразно съм се родил.


Винаги сте весел и освободен. Кога за последен път се изнервихте?
- Отдавна - през 2002 г. Бях на 15 г., стоях на пистата в родния Кингстън и чаках стартовия изстрел, а наоколо тълпа хора бяха вперили поглед в мен. Това беше световното първенство за юноши. Така се вълнувах преди старта, че обърках шпайковете - левия обух на десния крак и обратно. Но осъзнах навреме грешката, преобух се и спечелих спринта на 200 метра. Това беше първата ми голяма победа. Разбрах, че мога да изпреваря всички.


По-рано казахте, че ще се пробвате на 400 м?
- Ако карате кола, ще се возите ли на метрото? Обиколката на стадиона е тежка дистанция, за която трябва огромна издръжливост при спринта. А аз съм си лентяй (смее се).


А на 800 метра?
- Никога! Нима искате да умра на пистата. Дългите дистанции са за Кенениса Бекеле, той е майсторът.


Можехте ли да надбягате етиопеца, който неотдавна спечели джакпота в Златната лига?
- Само ако бягаме на 600 м. Разберете се с организаторите и ще получите процент от наградата (смее се).


Мнозина смятат, че играете нечестно: приемате допинг. Не ви ли обижда това?
- Не. Аз зная, че резултатите са си мои, без помощта на забранени разработки. Допинг офицерите знаят, че съм готов да се подложа на тестове по всяко време на деня и нощта. По-добре през деня, защото обичам да си поспивам.


Нима предпочитате пасивния отдих?
- Развличам се, както всеки 23-годишен младеж: дискотеки, барове, плаж, приятели. Сега обаче не си чувствам краката, много се изморих. Даже нямам сили да се усмихна. Световното ме измъчи повече от олимпиадата.


Спечелихте всичко, за което може да мечтае един спортист.
- Главната мотивация е семейството. Не искам мама, татко или брат ми да си броят стотинките за хляб. Без родителите ми никога нямаше да завърша училище. Аз бях хаймана - бягах от уроци, за да играя карти. Не разбирах защо ми е образование. Енергията ми беше неизчерпаема, мама дори ме води на лекар за съвет как да ме усмирят.


Родителите ви радват ли се, че станахте лекоатлет?
- Мисля, че на мама щеше повече да се хареса, ако бях станал банков чиновник, да живея в съседна къща и всяка вечер да вечеряме заедно. Тя много тъгува за мен. Да си призная, и аз съм мамино синче.


Какъв щяхте да станете, ако не беше пистата?
- Може би щях да играя крикет в една от професионалните лиги. Заедно с брат ми, който и досега играе.


А вие играете ли?
- Понякога. Само не казвайте на треньора, защото имаме договорка: ако сметне, че в нещо съм се провинил, ме кара да бягам 800 м. Глен знае как ненавиждам тази дистанция.


Кога се запознахте със сегашния треньор Глен Милс?
- След световното за младежи. При срещата ни попита: Младеж, готов ли си да губиш? Въпросът ме ошавави. Нали исках само да побеждавам. Той ми внуши, че преди да спечеля, трябва да разбера що е загуба. Бързо разбрах, защото още от 17 г. ме преследваха травми.


Минаваше ли ви мисълта да напуснете спорта?
- Постоянно! Познати ми казваха: за какво ти е тази атлетика, махай се, докато си още жив! На световното през 2007 станах втори и се разстроих. Но разбрах причината: нямах мускулна маса. Тогава влязох в тренажорната зала и не излязох няколко месеца. Ето резултата.


Често ви виждат на футболните стадиони. Не смятате ли да сключите договор с Ман Юнайтед?
- Боя се, че нямат толкова пари да ме купят (смее се). Струвам скъпо, защото не само добре бягам, но и ритам.

 

На кой отбор сте привърженик?
- В който играе Ван Нистелрой. По-рано - Манчестър Юнайтед, а сега - Реал. Изключително класен играч.


Неотдавна проведохте мастър клас с Кристиано Роналдо. На какво го научихте?
- Опитах се да му обясня, че ако бяга с по-изправен корпус, без да се накланя напред, ще бъде по-бърз.


Специалисти изчислиха, че ако не бяхте започнали преждевременно да се радвате на победата, ако не бяха юмруците в гърдите, щяхте да покажете 9,50!
- Чакайте, за всеки световен рекорд се полага чек за $ 100 000? За какво ми е тогава максимален резултат?


Смятате ли, че 9,50 е вашият предел?
- Според мен човешкият предел на 100 м е 9,40 секунди.


Ако бяхте по-нисък, световният рекорд вероятно би бил по-внушителен?
- Корпусът може да е по-малък, но големият коз е дългите крака. По този повод съперниците често ми правят комплименти. Чувствам се като Мис Свят!

 

Знаменитият германски спринтьор Армин Хари любопитства какъв резултат бихте постигнали на старата асфалтова настилка?

- Не бих рискувал на асфалт. Предпочитам там да карам автомобил (смее се). Старата школа не е за мен - не искам да си чупя краката.

 


Постоянно се шегувате пред публика, преса и преди старт. Къде е превключвателят за бягането?
- Няма да повярвате: в главата. Цяла година се готвя да пробягам тези 100 и 200 метра пред очите на хиляди зрители. Знам точно в кой момент какво трябва да направя. Затова мога да си позволя малко шеги преди старта. Но щом прозвучи стартовият изстрел - край на веселбата.

 

Юсейн допива колата и се усмихва: "Сори, трябва да тръгвам. Ще се видим на олимпиадата в Лондон". 

  

Още по темата

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари

Все още няма коментари!