Успяваме да открием писателя Васил Георгиев точно днес, когато той има цели два повода за празник. Ако не знаеш, Васото е и юрист, а днес празнува именно неговата гилдия; от друга страна пък именно днес е и премиерата на първия му роман - „Апарат“. За него, предишните му книги и що е то „прахосаният разум на свободата“ си говорим тук с Васил Георгиев, а ти можеш да визуализираш тоя разговор като текст, сещаш се.
 

Такааа, ако някой от читателите ни не е чел твоя книга досега, с коя ще му препоръчаш да започне?

Не знам, зависи от човека. Ако е по-романтичен - от "Будистки плаж", ако е по-циничен - "Деград", а ако се интересува от история - от "Уличник".

И понеже познаваме поне няколко човека, на които именно "Уличник" им е много на сърце, коя е твоята любима софийска улица и защо?

"Шишман", защото на нея пораснах, без никога да съм живял на нея.
 

И ние не сме, ама то от живот в Билката спомени няма... Знаем, че там си резидирате редовно доста съвременни БГ писатели. И като сме почнали, я кажи има ли нова вълна на българската литература и кои са имената, на които си заслужава да се обърне внимание според теб?

В годината излизат около 150-200 книги и не мога да кажа, че следя внимателно българската литература, чета не повече от 10-15 заглавия от тях годишно. Последните, които съм чел и искам да посоча, са Галин Никифоров, Георги Господинов, Тодор Тодоров, Милен Русков и Петър Делчев. Смятам, че всеки от тях заслужава да получи и своето "световно" ниво.

И ние се опитваме да ги следим, а Русков и Господинов са сред фаворитите в редакцията. Но дай да се върнем на "Апарат". Това ти е първият ти роман и си появнил, че е "роман за прахосания разум на свободата". В съвременната родна действителност кой определя правилата на системата, кой дърпа конците?

Прахосаният разум на свободата звучи малко мелодраматично, но е вярно. Ние се провалихме в собствената си свобода. Прахосахме разума си в нея, а той ни е важен, защото е помагал да оцелеем в критични исторически и лични моменти. Тъй като обърнахме свободата в желание да имаме все повече, може да се окаже верен парадоксът, че този тип свобода е по-опасен от всички злини, които са ни постигали.

България се ръководи от няколко прагматични мафии, между които отвреме навреме има търкания. Политическата борба в България е проекция на тези търкания. Естествено, има някакъв свободен периметър, той е именно, защото мафиите са прагматични и честните хора, които са на високи позиции, служат като параван на тези мафии, въпреки нежеланието си и въпреки, че вероятно го осъзнават, но не могат да го приемат. Мафиите днес нямат нужда да имат 100% от 10 милиарда, колкото имаха комунистите. Достатъчни са им например 60% от 100 милиарда, все пак това прави шест пъти повече.

А на чичко Кейнс още ли му битуват принципите и днес, и в България?

Принципно те никога не са си отивали. Понятия като кейнсианство, либертарианство, консерватизъм, губят всякакъв смисъл при идването на съответната мафия на власт, защото за нея най-важни са принципите на собственото й облагодетелстване. И ако те могат да бъдат оправдани с Кейнс, добре. Ако могат да бъдат оправдани с неолиберализма, тогава с него. С Кейнс например се оправдава принципа на държавата - регулатор и преразпределител на средства по обществени поръчки към собствени фирми, а с неолиберализма - безконтролното ограбване на хората от пазара и липсата на каквито и да е правила.

Асоциирането с определени идеологии и учения е най-голямата грешка, която може да направи човек. Тя предопределя подчинението му на неща, с които няма как да се съгласи, ако не са му представени под формата на пакетната сделка с разума, която сключва идеологията.

Като те слушаме, яко си задълбал в материята и определено ще е интересен романът. Ти самият къде се чувстваш по-комфортно - в зоната на романа или на разказите?

Никъде не се чувствам комфортно, всеки път все едно сядам да пиша за първи път.

Явно е добра формула това. Имаме късмет с този разговор - хем около премиерата на "Апарат", хем малко преди Международния ден на книгата. Чете ли българинът и какви книги лично ти би препоръчал на нашите читатели?

Мисля, че кризата и несигурността върнаха малко хората към по-несериозните жанрове. Това, за съжаление, важи и за българската литература. Хората се върнаха към по-неангажиращи теми, дори и сериозните писатели потърсиха вдъхновение в историята, която, въпреки че е висок жанр, не изисква особено усилия у читателя и разчита повече на първосигналните му реакции, отколкото на провокация на неговия разум.

Благодарим, Васо! Ще се видим довечера на мястото на събитието!

Да, каним и всички заинтересувани именно днес (16 април, вторник) на софийската премиера на романа на Васил Георгиев „АПАРАТ“ от изд. Сиела в Бетахаус от 19:00, а как да стигнеш до там е обяснено подробно ТУК.

Страницата на книгата можеш да откриеш ТАМ.