Попаднахме съвсем случайно на блога на Гарга Рошава и много ни хареса идеята й да фотографира всички шофьори, които я качват на стоп. Свързахме се с нея и се оказа, че тя живее във Варна и няма нищо против да я интервюираме, но без да разкриваме самоличността й. Няколко дни по-късно Гаргата „долетя” в София за фестивала „София рокс” и Men.bg я поразпита това-онова в една кръчма до площад Славейков.

Представи се.

На 34 години съм и преподавам в един ВУЗ.

Откога водиш блога и защо го кръсти Хитрата сврака?

От февруари 2009 г., а името ми дойде спонтанно. Трябваше да попълня нещо в полето при регистрацията. На ден имам около 150 посетители, но сега малко съм го занемарила. Максимумът беше около 800, когато някой беше пуснал линкове в Svejo.net

Познаваш ли се с някои от читателите си?

Да, покрай блога се запознах с 5-6 човека.

Няма ли да махнеш снежинките от дизайна? Все пак е юли.

Не. (смее се)

Кажи сега за стопа. Откога размахваш палец по друмищата?

Вече 11 години. Първото пътуване беше с един колега, от София до една хижа край Пловдив. Там всъщност се запознах с бъдещия си съпруг, а на следващия ден продължих сама на стоп за Варна. Колегата ми даде 100 съвета, като да не си оставям багажа на задната седалка, ако сядам отпред, за да не избяга колата с вещите ми и т.н.

Не те ли е страх?

Този въпрос ми го задават всички, включително и хората, които ме качват. Истината е, че половината шофьори ги е шубе поне колкото мен, а често и повече. И дори им го казвам в очите.

Някои изпращат на приятели SMS с номера на колата, в която се качват.

В началото нямах GSM, а после пусках SMS откъде докъде пътувам, вече и това не правя. Гледам обаче от кой град е колата. После в разговора използвам сгоден случай да покажа, че съм обърнала внимание на този детайл.

Какви съвети би дала на начинаещите стопаджии?

Трябва да се подхожда позитивно към този начин на пътуване иначе изобщо не тръгвайте. Ще изхабите много нерви и ще изгубите удоволствието.

Какъв тип хора те возят?

Най-често мъже, пътуващи по работа и търсещи компания. Веднъж пътувах препила, защото празнувахме взет изпит. Беше ми много зле и не ми се говореше, а човекът вика: „Кажи нещо, за какво те качих?”. Един друг, беше над 60 години, с баничарка, ме качи на „Тракия” и като почна с едни кармични въпроси, кое ти е числото, караше ме да смятам някакви дати и започна да ми обяснява живота от-до. Но така е, с едни е досадно, а с други времето минава неусетно.

А какъв тип коли спират?

Всякакви. От разни мерцедеси S класа през фолксвагени, та до раздрънкани жигули. Скоро пътувах и в трабант! Не се бях возила на такова нещо, откакто продадохме нашия преди поне 15 години.

Мъжът ти с какво се занимава?

Работи в магазин и изобщо не обича стопа, но вече се примири, че няма да спра да пътувам така.

Как ти хрумна да правиш галерия с хората, които са те качвали?

Изведнъж. Съжалявам, че толкова късно се сетих. Сега щях да имам богата колекция. Винаги искам разрешение за снимката. Само една жена се притесни да не я види мъжът й, защото й е забранил да качва хора на стоп.

Имала ли си неприлични предложения?

Да, поне 10-15 подкани за секс, свирки, с пари, без пари, но винаги любезно и твърдо ги отклонявам. Обикновено са при по-кратки пътувания, от Варна до Златни пясъци, например, защото, ако ще пътувате дълго и им откажеш, става конфузно. Иначе те се опитват да замажат положението с: „Бях длъжен да попитам, не се знае на човек кога ще му излезе късметът” и други такива.

Някои шофьори искат ли ти телефона?

Да, за да сме пиели кафе. Аз го давам, защото след това почти никой не ми звъни. Имах обаче един фрапантен случай. Преди две години ме качват двама мъже, този до шофьора умря от страх. Само нещо да шукне и подскачаше. Викам му: „Спокойно, ножът е прибран”, а той ми се репчи, че имал пистолет. Та шофьорът бил навремето кмет на община в София. Звънна ми още на следващия ден да сме ходили на дискотека, а той е на годините на баща ми. И не се отказва, наскоро пак ми звъня.

Най-критичната ситуация?

С едно момиче правим градски стоп от Аспарухово до центъра на Варна. Взимат ни три момчета и казват: „Само ще минем през една вила” и се подхилкват. Отиваме ние до вилната зона, те слизат и викат: „Сега ще ви изнасилваме”. Момичето до мен се спече много сериозно, започна да трепери цялата. Аз носех в раницата един ловджийски нож, купен специално за стопа и вече бях готова да го извадя. След като момчетата ни увещаваха известно време да слезем и как „нямало да боли”, аз им казах: „Айде, стига сте се лигавили” и всичко приключи без произшествия. Откараха ни до центъра и това бе последният стоп за моята спътничка.

И ти ли като повечето варненци не ходиш много често на плаж?

Само един плаж имам до момента (смее се). Това никога не е било, преди ходех по-често.

Любимото ти заведение във Варна?

Red Rock в Аспарухово. На самия плаж е и музиката е готина.

Блогът на нашата героиня е: http://garga-blog.com