Игор и борбата срещу рака

Сигурно си гледал стотици филми, в които главният герой се преборва с коварната болест. Това е онази измислена реалност, която отнема няколко часа от времето ти, а после забравяш всичко, докато пиеш бира с приятели. Така правят всички хора. И докато ти гледаш телевизионната версия на човешката драма има хора, които създават цели сценарии с такива истории. Запознай се с Игор. Това е човекът, който се радваше на нормален живот и се опитваше да създаде семейство. Той не е по-различен от теб, защото мечтае за същите неща, за които мечтаеш и ти. Радва се на красивите чудеса от живота и не крие страстта си към автомобилите. Неговият живот се променя преди две години и от тогава се налага да смени начина си на живот.

Игор се бори с рака. До него стои вярната му съпруга Деси, която отказва да повярва на негативните прогнози, приятелите му, които не го напускат, след като става ясна диагнозата и всички, които го подкрепят. Ти събираш пари за нов телефон, телевизор или компютър, а те събират пари, за да си позволят поредната химиотерапия. Знаеш, че филмите завършват с хепи енд и за това даваш няколко лева на касиерката в киното, а тук ще имаш възможността да бъдеш сценарист и сам да определиш края. Чуй историята и помогни, ако прецениш, че този човек заслужава шанс за живот!

 

Как се казваш?

Игор Сеймянович.

Как ти казват приятелите?

Семи, но хората започнаха да ми казват и Виктор, а после станах и Вики, което е приятно, защото Виктор идва от Виктория, т.е. победа. Семи е от фамилията, ама и "Шаран" съм бил от риболова. 

А какво правиш сега?

Две години съм вкъщи. Лекувам се и не ходя на работа. Чакам да оздравея, за да мога да се върна на работа. Искам да си живея нормално живота, защото това сега не е нормален живот. При операцията се увреди и периферното зрение, което беше голям проблем, но се адаптирам. (Смее се.) Опитвам се и не оставям майтапите. След операцията ми трябваха около 3-4 месеца, за да мога да се изправя. Започнах да ходя.

Повече или по-малко станаха приятелите?

Станаха повече. Това бяха хората, с които ядохме и пиехме, но при нас не стана така, нашите приятели останаха до нас и до сега. Никога не ни обърнаха гръб и винаги се опитват да ни вдигнат, когато започнем да връщаме минорното състояние. 

Каква беше прогнозата?

Докторите ми казаха, че ми остават 7 месеца (брилянтна прогноза). Тогава човек плаче. 

Деси: Казаха ми, че нищо не може да се направи и няма смисъл да бъде мъчен. После стоях три часа на една ограда и не можех да повярвам какво се е случило. Прибрах се и казах, че резултатите са средно положение. Смеех се по цял ден, за да не го разстройвам, а през нощта го оплаквах. Опитвах се да се запечатам някакви снимки в главата и си мислех, че това може да е последният ден, в който той ще прави това и това. Заминахме в Турция, за да му направят лазерна операция, с която да се премахне туморът. В България беше изрязана по-голямата част от него. В Турция има клиника, която стопява безкръвно такива образувания. Изказваме огромна благодарност Мустафа Мехмедов. Там ни консултираха за втора операция с последваща лъчетерапия и химиотерапия! Отиваш при професор за консултация, а после отиваш в администрацията, където се получават стъпки на всички терапии и цена на всяка една манипулация. Обявената сума беше около 35 000 евро. В България бяхме похарчили към 6-7 000 евро. Имахме спестявания, които похарчихме с лека ръка. Парите не се смятат в такива ситуации. Лекарите в Турция не знаят цената на услугите и няма представа за цената на медикаментите. Той избира най-доброто и най-правилното за пациента си. Не се интересува от нищо друго. Турците обучават кадрите си в САЩ. Пациентите се срещат с тези трима лекари. Те се събират в екип и се съветват за най-доброто и излизат с единно становище и план на всички стъпки в лечението. 

За колко време става становище?

За два дни. На първия ден се правят изследванията, а на втория имаш план за изследване и становище. Много хора се притесняват от мисълта за операция. Тогава отказах лечението, защото видях цената 35 000 евро. Не исках да умра след няколко месеца и да оставя Деси да изплаща кредити.

Деси: Беше доста труден за мотивация. Все пак е доста жестоко да видиш 100 килограмов мъж да седи и да пропада като дете. Аз му казах каква е прогнозата в България и тази, която беше по-положителна. 

Игор: Ядосах се! Няма как да ми казват кога ще умирам! Попитахме колко време имаме, за да изплатим цената. 

Колко е времето, в което се събират парите?

Игор: Ако днес платиш, утре може да ти бъде направена операцията. Решихме, че ще взимаме кредит. Стана ясно, че е трудно да получим кредит, защото сме семейство, а онкоболните в семейството се третират по-различно от банките. Лихвите стават високи и се почувствахме много безнадеждно. Започнахме да мислим какво може да се продаде. Писахме на приятелите си във фейсбук какви са резултатите. И им казахме, че лечението е по-скъпо. 

Те ни казаха, че правим кампания за набиране на средства. След един час имаше група със статуси, а от там започнаха и идеи за лечение. След няколко часа получихме един мейл от една жена, която никога няма да забравим. Казва се Ана и ни изпрати всичките си пари, които можеше да изпрати. Самата ситуация е много трогателна. Много бързо започнаха да се трупат пари. От кампанията се събраха 17 000 евро за по-малко от един месец. 

А останалите?

Ние успяхме да продадем каквото имахме и успяхме да съберем точната сума за лечението. Решихме да преустановим ампанията. Знаехме, че лечението ще продължи по-дълго, но решихме да преустановим кампанията, защото вече парите не бяха толкова спешни, колкото можеше да бъдат за някое дете, например. Роднините взеха кредити и заеми, за да продължим с ежемесечните терапии. 

Над 700 души (българи) се лекуват в същата болница. Anadolu Medical Center под шапката на Джон Хопкинс (най-добрата американска болница). 

На кой ден се почувства по-добре?

В понеделник следобед, а сутринта беше операцията. В осем часа вечерта го вдигнаха за раздвижване! В България бях вързан с апарати и не можех да стана цели три дни, а и нямах желание. В България операцията траеше седем часа, а в Турция приключихме за час и половина. 

Деси: Притесних се, че нещо не е наред, защото си мислихме, че операцията трябва да е по-дълга. А ми отговориха, че всичко е наред! 

Инструктаж за предстоящата операция. 

Предстои сложна мозъчна операция, можеш да умреш, можеш да спреш да говориш, можеш да спреш да виждаш, можеш да спреш да се движиш. Това са възможните рискове при всяка една оперативна мозъчна намеса. Аз не очаквам нищо от тези усложнения да се появи при теб, защото си в една от най-добрите клиники в света, защото работим с професионална техника. Аз ще дам 100% от уменията си за теб, вярваш ли ми? 

Деси: Виждах го как се съсипва с всяко следващо изречение. И отговорът беше "Мхм.". 

Игор, за да се случат нещата, трябва да ми повярваш!

Тогава отговорът беше

Игор: Вярвам ти, докторе! Аз съм биг бой! 

Лекарите ни изпратиха и ни дадоха два дни да се отпуснем и да се забавляваме в тези два дни, а на третия ден ще е операцията. В Истанбул имаме много добри приятели, които се грижеха много за нас! Семейство Кахраман, които ги чувстваме като част от нашето семейство.

Игор: Те не са се отделяли една секунда. Пътуваха два часа, за да стигнат, а после им трябваше и същото време, за да се върнат. Не позволявах на хората да ми говорят за умиране. Аз бях дошъл да се лекувам и не исках да слушам за смърт. Всички ми казваха, че са по-добре, когато ги поглеждах. Усещаше се желание за помощ към всички други българи. Запознахме се със страхотни хора и все още поддържаме връзка! Всеки контролен преглед на всеки става част от живота на групата. Имахме много емоционални вечери и изкарвания.

Заради нас пациентите излизаха срещу подпис. За да излизам на въздух трябваше да ме бутат на количка. Аз можех да ходя, ама не ме пускаха да вървя. Това стана, защото след операцията се почувствах по-добре и реших да отида до хотела, който беше на сто метра от болницата. Деси се бавеше, а и не ми се лежеше толкова много. После разбрах, че са ме търсили с охрана и накрая трябваше да излезем срещу подпис. 

Какво се случва сега?

Живяхме в "Цветя и Рози" и през януари отидохме на нови контролни прегледи, които си бяха планувани. И докторите казват, че резултатите са лоши, а това беше нещо, което чуваме за първи път от тях. Казаха, че вече има два нови тумора, което е очаквана  възможност при Игор. 

Каква е ситуацията сега?

Казаха ни, че трябва да бъдем спокойни, защото туморите са малки. Ще променят лекарството, а цената е 20 000 евро за шест курса на химиотерапия. 

Кога започна терапията?

Ние започнахме веднага и през април отидохме на контролен преглед, а там стана ясно, че той се повлиява прекрасно и няма и помен от новите образувания. Това беше супер и лекарите са оптимистични, но изписаха още шест курса. 

На колко човека сте помогнали с този опит?

Ами на много. Всеки споделя своя режим и нещата, които прави и не прави. Разменяме някакъв опит, защото в България се чувстваме много сами, а в Турция сме много сигурни, защото лекарите се отзовават много бързо. Тук не е така. 

Какво остава, за да се затвори цялата книга и да сложим щастлив край на историята?

Необходими са ни още два курса, което е около 6 700 евро, за да приключим вторите 6 курса, които са предписани. След това идват и контролните прегледи, където може да се предпишат още шест курса, но се надяваме, че няма да се случи. 

Как минава един твой ден?

Събуждане и хапче. Имам аларма, която да ме събужда за точното време. След това започват безброй здравословни храни, които трябва да се вземат последователно. Повече време прекарваме вкъщи, защото нямаме финансовата възможност за излизане - всяко излизане е обвързано с пари, а сега нямаме излишни. Направихме си градинка пред блока и започнахме да я гледаме. Тя е в памет на едно момиче, което почина от нашето голямо семейство. Решихме, че искаме да посадим едно цвете за Теди и от това цвете започнахме да правим една малка градинка. Добавяме цветя, а комшиите идват да ги откраднат - луда работа! Ходя на фитнес във Фитнес зала "Релакс", това е нещо, което не може да се отмени. Единият от собствениците ми позволи да идвам, без да плащам, защото знаеше, че нямам пари. Чувствам се супер, когато тренирам и гледам да се разхождам с Деси по туристическата алея до Витошка. Срещаме се с приятели много и доста голяма част от времето прекарваме пред компютъра и публикуваме постове в кампанията. Четем си мейли и пожелания от хора, които са ни писали, всичко е много трогателно. Опитваме се да живеем малко по-здравословно и да се храним така. 

Може ли да се спаси живот през фейсбук?

Живот може да се спаси с приятели и с хора, без значение дали са във фейсбук или не. Първата ни кампания не беше толкова активна във фейсбук, но пак имаше реакция.

Щедър ли е българинът?

Определено да. Като щедростта не я измерваме само в пари. Щедър е и откъм морална подкрепа. Той може да не помогне с пари, но винаги намира начин, с който да помогне в различни сфери и аспекти. Той търси начин!

За какво си мечтаеш?

Мечтая се да оздравея и да живея здрав! Когато оздравея, ще скачам с парашут. Мечтая си за дете, защото болестта дойде в онзи момент, когато исках дете. Мечтая за нещо нормално и си искаме стария си начин на живот, а всичко останало ще се нареди само. Не мечтаем за богатство и не искаме да си купуваме нещо конкретно. Искаме възможността си за работа и нормален живот. 

Мислите, че може да се върне стария живот?

Малко ще е променен, но ще го оценяваме повече, отколкото преди! Пак ще пием кафе, но ще сменим водата с бира, защото вече ми омръзнаха водите. (Смее се.)

Колко струва надеждата?

Безценна е! Нея, никой не може да ти я открадне! 

Имаше ли моменти, в които я губите?

Този момент е много кратък. Има моменти, в които и двамата падаме, когато единият е паднал, другият го вдига нагоре. Подкрепяме се! Винаги две е повече от едно! 

За близката една година, кога се почувства най-щастлив?

Всеки ден съм щастлив, когато гледам нея. Сутринта и вечерта, когато я видя, тя е моят живот! Тя ме гледа, тя ме спасява и прави всичко за мен. Караме се като всеки нормален човек, но повече се обичаме. 

Какво научи от преживяното?

Да се боря повече за живота и щастието си. Всичко останало си идва само! 

Защо има хора, които са нещастни, а дори не са минали и през половината от твоя път?

Всеки човек, който живее здрав, трябва да е и щастлив. Всичко останало е индивидуално. Всеки избира своя път на щастието! Трябва да се намери това, което го прави щастлив. Аз обичам колите, моторите. Карал съм мотор на 5 година, а колата я подкарах на 10 години. Това са преходни неща. Ако караш Лада, ще поискаш по-хубава кола и после по-хубава. Всичко може да се постигне! Трябва да си здрав и готов да изработиш това, за което се бориш. Парите са, за да ги имаш за харчене. Не трябва да ги пазиш. Един ден ще ги изхарчиш. Те идват и си отиват, а здравето е това, което е всъщност щастието. 

Усещал ли си дискриминация в Турция? Знаем, че учебниците по история са доста твърди!

Турците са много отворени хора. Те са повече европейци от нас, а дори не искат да са в този съюз. Те са по-подредени от нас. Имат всякакви хора и там, както и тук. Можеш да видиш и богати и бедни. Няма значение кой и откъде си. Те са научени да уважават човека срещу тях. 

Имаше ли моменти, в които да сте се почувствали на грешното място?

Никога! 

Какво разбрахте за себе си от цялото преживяване?

Че много се обичаме! Това е първото! Разбрахме, че сме си най-близките един на друг! Разбрахме, че имаме незаменими приятели и пожелаваме на всички да имат приятели като нашите! Те са до нас и когато сме щастливи и когато сме тъжни. 

Какво е първото нещо, което виждаш, като отвориш очи!

Ха-ха, Деси! (Смее се.)

Какво ще кажеш на хората, които минават по същия път?

Да не се дават и да не мислят за трудния момент, когато си болен! Трябва да се чувстват здрави! Надежда винаги има! Няма значение, че съм болен, аз се чувствам здрав и в един момент се надявам и искам да бъда такъв! 

Деси: Да не се страхуват от рака и да се опитат да се предпазят от него! Ракът не означава смърт! Това е просто една от многото болести. 

Игор: Ракът стана като грипа! (Смее се.)

От какво си се страхувал най-много?

Как ще загубя нея! Аз не се притеснявах от смърт или болки! От нищо не се притеснявах. Преди съм се притеснявал, но сега вече нямам такива страхове. Не искам да загубя нея! Каквото и да се случи, няма да ме притесни. За всичко има алтернатива и решение. Вървим напред и към по-добро!

От колко време се бориш с рака?

От две години. 

Ще го победиш ли?

Разбира се! Да! Той не е по-силен от мене! Мене ме командва само жената и никой друг! Поне се опитва, но не се давам! 

Какво би искал да си кажеш на себе си, ако можеше да се върнеш назад и да кажеш нещо на онзи човек, който отива към Турция?

Да тръгна спокоен и да не се притеснявам, защото давам всичко от себе си! И накрая ще има резултат! 

Кога ще ги стигнем?

Моето лично мнение е: "Никога!". Ние ще ги гоним само, но винаги ще са преди нас. 

В кой момент се страхува човек, когато е в болницата?

Диагнозата! Първият път, когато си чух диагнозата. Човек никога не е подготвен за смъртта. Не можеш да направиш всичко за седем месеца. 

И след диагнозата?

Деси: Идва шокът и цената за лечение, а след това какво става? После идва вярата и любовта ни - те са движещите ни сили и желанието за живот! Той иска да живее, а аз искам да живея с него! 

Колко струва един живот?

Безценен е! (единодушно решение)!

Можеш да подкрепиш Игор със sms.

Да ги откриеш във фейсбук! 

Или да посетиш страницата му

Банкова сметка за дарения:

IBAN BGN: BG59 PRCB 9230 1031 9469 27 (сметка в лева)

IBAN EUR: BG47 PRCB 9230 1431 9469 16 (сметка в евро)

BIC/SWIFT: PRCBBGSF

Титуляр: Игор Сеймянович

Банка: Прокредит Банк България

Най-четени от

Най-четени

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Ferrari 458 Start Up
30 март 2019 | 18:32

yay google is my king assisted me to find this outstanding website !.

estrategias para aumentar las ventas de tu negocio
30 март 2019 | 15:47

Such clever work and reporting! Keep up the superb works guys I ave incorporated you guys to my blogroll.

Meo Hai Tac
29 март 2019 | 23:45

Some genuinely choice blog posts on this website , bookmarked.

meo hai tac
29 март 2019 | 23:41

I value the post.Really thank you! Really Great.

Canon 1300d price
29 март 2019 | 20:29

This is really interesting, You are a very skilled blogger. I ave joined your rss feed and look forward to seeking more of your excellent post. Also, I ave shared your site in my social networks!

Gretchen
29 март 2019 | 17:44

This is a great tip especially to those fresh to the blogosphere. Simple but very precise info Thank you for sharing this one. A must read article!

Game Online
29 март 2019 | 14:35

Very neat article post.Much thanks again. Great.

White Rock Rea estate
29 март 2019 | 11:46

Thank you ever so for you blog.Much thanks again. Cool.

Gretta
29 март 2019 | 08:56

Only wanna comment that you have a very decent internet site , I the design it really stands out.

Crystal
29 март 2019 | 06:10

Rattling fantastic information can be found on weblog. I believe in nothing, everything is sacred. I believe in everything, nothing is sacred. by Tom Robbins.

Debroah
29 март 2019 | 02:39

Pretty nice post. I just stumbled upon your blog and wanted to say that I ave truly enjoyed browsing your blog posts. In any case I all be subscribing

Josette
28 март 2019 | 23:57

your post as to be exactly what I am looking for.

Shonna
28 март 2019 | 21:12

Your style is so unique compared to other people I have read stuff from. Thank you for posting when you ave got the opportunity, Guess I all just book mark this site.

Micah
28 март 2019 | 18:26

you have an excellent weblog right here! would you prefer to make some invite posts on my weblog?

xem phim
28 март 2019 | 15:08

wow, awesome article.Really looking forward to read more. Want more.