Вече сто години традицията събира всяка неделя моторните ентусиасти на Индианаполис 500. За това време на тази писта са се родили достатъчно истории, които може да разкажеш на внуците си. Хиляди коли продължават да оставят своите следи по асфалта, за да се запомнят като част от грандиозния автомобилен спектакъл.

Отворена за многобройните си фенове, пистата е способна да събере 257 000 души по трибуните, които да наблюдават едно от най-напрегнатите състезания в света. Много легенди като: Грахам Хил, Джим Кларк, А. Дж. Фойт, Марио Андрети и много други, са се отправили към покоряването на пистата.

Мармън Васп е първият, който взима купата през 1911г. Неговият за времето си иновативен болид бил с доста екстри като: частично оформено аеродинамично тяло с жълто-черни емблеми и огледало за задно виждане, нещо, което останалите участници сметнали за глупаво. Само за шест часа и четиридесет и седем минути и осем секунди и средна скорост от 120 км/ч. , Васп става първият шампион.

1924 Бойер и Duesenberg Special

Джо Бойер и неговата LL Corum стъпват на пистата с първия supercharger. Автомобилите със supercharger господстват дълги години на пистата до момента, в който не отстъпват своето място на турбокомпресорите, те остават на пистата до 1990, когато се променя правилника на състезанието.

1932 Милър и Miller Special FWD

В архива са запомнени като най-талантливите автоинженери. Самият Еторе Бугати бил толкова впечетлен от изпълнението на Милър, че закупил два екземпляра, които изпратил за инспекция във Франция. Miler е и първият автомобил на пистата със задвижване на четирите колела, то не се използва дълго в състезанието, но се появява в рали колите на Audi Quattro през 1980г.

1947, 1948, 1951г. Deidt–Offenhauser е първият болид с предно предаване и скоростна кутия, създадена от Лео Гусен, един от инженерите на Miller Special. Болидът се отличавал с бързина и пъргавост за разлика от своите събратя и е построен специално за скоростните отсечки на Индианаполис.

1956г. Kurtis-Novi. Лео Гусен създава първият 8-цилиндров V-образен двигател, който обединявал двата двигателя на Miller в един. Мощността с която разполагал e била близо 500 конски сили, а ревът му изправял публиката на крак всеки път, когато профучавал по пистата. През 1965 Lotus 38 също се включва в надпреварата на 8-цилиндровите V-образни двигатели, като се отличава с най-голяма разлика в обиколките си.

1996г. Reynard-Ford. Рекордът, който ще се помни вечно! Най-жестокият болид, който някога е излизал на състезателната сцена. Ари Люндик със своя Форд развива феноменалните 383 км/ч. Рекорд, който не е счупен и до ден-днешен. Съдиите решават, че е време да ограничат максималната скорост и същата година се променя на 360 км/ч.