Колата вече е лукс, а не удобство

Не знаем дали си чел една от най-красивите и приятни книги "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Г-н Пърсиг е успял да хване всяка есенция и да те накара си купиш двуколесно чудовище, с което да усещаш всеки полъх на вятъра, всяка мухичка, която можеш да изядеш по пътя и дори неприятните моменти като дъжд и невъзпитани шофьори. Светът на автомобилиста не е това, което искаш да бъде. Практически прекарваш целия си живот в гледането на филми за коли, гледаш Top Gear и се надяваш, че един ден ще можеш да се качиш на колата и просто да караш за удоволствие, а може да искаш поне един Dodge за пустинята и една малка гонка от светофар до светофар. Солидната реклама и гарантираното удоволствие от шофирането са поредния мит, представи си ги като рекламата на филм в киното, който по-късно се оказва по-зле от нискобюджетен турски сериал. С шофирането, ситуацията не е по-различна и описаните радости стават все по-малко, а причините са следните!

Цената на горивата

Наричат го доброволен пладнешки обир. Отиваш до колонката и осъзнаваш, че ще се разделиш с четвърт от заплатата, защото колата иска своите малки гъдели. Надяваш се, че бензинът няма да е кръщаван и стрелката на плача ще спре да ти намига палаво, докато залагаш със съдбата и джамбазинът, който ти обеща, че това е най-икономичният двигател, който някога е произвеждан в престижните немски заводи, но според теб има намесата на руските инженери от Lada и карбуратора на трактор. Не можеш да си позволиш повече от златната течност и слагаш по-големия двигател на диета от газ или метан. Какво пък, нямаш нужда от багажник, задните амортисьори рядко се натоварват и ще даваш много по-малко пари, освен в онези моменти, когато уредбата не започне да влиза в конфликт със системата на колата и не се наложи да й се молиш да запали, ама това са малките проблеми. 

Пътищата

Добре, преглътнал си поредното унижение на бензиностанцията от вида на "Сипни за 20 лева, че да се прибера" и идва ред на предвижването от точка А до точка B. Пътуването по родните пътища е като пътуването с машина на времето. Изведнъж се возиш по гладък и огледален асфалт - толкова огледален, че можеш да видиш цвета на прашките на младата студентка, която отива за стипендия за отличен успех и как няма да отива, с такива крака и ние бихме се наредили! След няколко километра си спомняш за Васко Кръпката, пъпчасалият фейс на тийнейджър и теорията на черните дупки, отговорни за разтреперването на нископрофилната гума и известни като "Радостта на гумаджията". Тихо и яростно разбиваш камъните в бъбреците, докато не се озовеш обратно в популярните римски пътища. Изпитваш особена гордост, когато знаеш, че хора като Марк Аврелий са минавали по подобни. В такива моменти се сещаме за Пловдив и безплатната SPA процедура - такова клатене има само в бързия влак София - Бургас! 

Паркингът

Автомобилът вече не е начин за предвижване а лукс, защото стана ясно, че управляващите ще сложат синя зона дори в тоалетната и ще пускаш смс-и с надеждата, че никой няма да те вдигне от трона. Разбираме, че столицата е проектирана за три каляски и колелото на детето, но постоянното разширяване и таксуване за паркинг е повече от абсурдно. Пускаш смс, купуваш си картонче, откриваш някое забравена малка уличка и се отчиташ като грешник на бирника. Красотата от всички зони се изразява в няколко щриха: паркираш на 100 километра от точната локация, винаги намираш колата си надрана с ключ или вдигнати чистачки и подозираш, че вече си запушен от други мераклии. Поне си изряден, нали?

Пешеходците

Те знаят, че винаги имат право, без значение дали говорим за пешеходна пътека или полета без нито един пътен знак. Пешеходецът винаги е с предимство и това право никога няма да бъде отнето, но нека не забравяме, че караме коли, повечето са "Нов внос", а не "Ново поколение", следователно завиждаме на смелите души, които с най-голямо удоволствие изскачат на пътеката, за да скъсят живота, унищожат последните нервни клетки и да те накарат да ги благославяш до последното коляно. И не се ядосваш затова, че са тръгнали да пресичат, а за това, че дори не преценят дали си ги видял, защото фаталния край не може да бъде разплатен с глоба и доживотен затвор. И преди да четем морал, не е ли по-добре и двете страни да внимават и просто да пропуснем черната статистика?

Данъците

Ако си решил да притежаваш кола в България, трябва да подготвиш стойността на колата за данъци и такси. Започваме с винетките, гражданската безотговорност, поддръжката и намордник за тъщата, която рано или късно ще се качи и ще раздава команди като командир на T-34 от Курската дъга! И най-лошото е, че те боли за онези пари, които никога не разбираш къде точно отиват, а да не говорим за дрането "Еко такса". Отдавна не сме "Еко", след като някой ти е свалил катализатора от колата, докато си гледал мача, а и сме сигурни, че колата с 0.8-литров двигател е много по-зелена от немския звяр със 700 конски сили, но все пак. Ако искаш бърза кола, бъркаш дълбоко в джоба, ако искаш да си скръндза, купуваш колата на Флинтстоун и се надяваш, че таз година ще стигнеш до морето, преди да свърши сезона. И нека не забравяме, че когато купиш кола със 105 конски сили, отдавна са умрели поне 10 от тях, но няма да избягаш от големия данък! 

Най-четени от

Най-четени

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Сенатор
22 ноември 2018 | 17:36

Лукс е ако караш Лексус или Инфинити! Необходимост е когато ти е необходима, за да свършиш някаква работа или задължение навреме. Ако е лукс, както е написано в статията, излиза че камионите също са лукс, защото могат да се пренасят палетите с ригши например.

лукс друг път
08 март 2016 | 18:15

Колата е лукс в просташки държави като България Сърбия Турция (2 евро+ за литър бензин) Македония Албания и прочие. В щатите и Франция нямаш такива проблеми!