Нашият герой Буковски

Чарлс Буковски е един от наш'те супергерои за всички времена. Когато усетим, че сме прекалено трезви, пием и четем някоя от книгите му (най-вече "Жени", препоръчваме ти я!). Един наистина брутален писател с неподражаем стил, на когото истински се радваме.
Цялото му име е Хенри Чарлс Буковски, често наричан Ханк (точно така - именно на него е базиран образът на Ханк Мууди от Californication). Роден е в Германия, кръщелното му име е Хайнрих Карл Буковски. Майка му е германка, баща му — американски военнослужещ от полски произход. Героят му е собственото му алтерего, Хенри Чинаски, и пие, чука, пише и живее един доста екстремен живот. Как? Най-добре ще научиш от думите на самия Буковски.
Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.
Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.
Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.
Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.
На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.
Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.
И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.
Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.
Задникът е лицето на душата на секса.
Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.
В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.
Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.
Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.