Подземен град
Изминаха цели 35 години от края на студената война (добре, че не плащахме парно). Нямаше разходки с танкове из Европа, но се срещаха жертви. Оказа се, че страхът завладява по-добре от всичко други и днес ще ти покажем едно творение, което е останало наследствено от този по-тъмен период. Някъде в цялото разузнаване е открит план с името "Drop Shot". Планът изисква 12 ядрени бойни глави, които трябва да бъдат пуснати върху цели по Черно море. Една от главните цели е Севастопол, където имало струпване на военна техника. Руснаците решили да се заСТРАХоват и започнали да строят нова крепост. Интересното е, че тя е под земята и трябва да предпази обитателите й от ядрена експлозия. Напомня за онзи сръбски филм, който вдигна нивото на балканското кино. Страхът е най-големият противник на човек и ще ни изпрати в най-дълбоките дупки, където ще сме в безопасност.
Началото на строежа е започнало през 1977 година. Идеята на инженерите е била да построят огромна дупка в планината, която да замаскира целия строеж. Дори е организиран план за евакуация на околните градове.
Проектът е бил строго секретен. Командирите са използвали две дивизии, за да не се прекъсва работата. За цивилните е построен четири етажен хотел, който да ги приютява.
Малките картинки показват работното облекло, с което се допускат хора в строежа.
Планът на бункера прилича на буква "А" - има два входа, а в центъра е позициониран подземният град. Има изградени вентилации и филтри, които да спират радиоактивен прах.
Има VIP апартаменти, които се запечатват с 4 масивни херметически врати, а дебелината на стените е около 2 метра. Можеш да гадаеш за кого са били предназначени.
.jpg)
Можеш да видиш една подземна панелка, в която е било възможно да живееш. Радваме се, че разумът е надделял над глупостта и блъфирането.
През 1992 година се спира финансирането на този проект. Необходимостта от такова съоръжение не е повече необходимо. Строежът се изоставя и среща най-жестоките врагове, които съществуват - крадците. Градът се разграбва от местните жители.
.
