„Момиче без минало, с неопетнена репутация, но без никакви средства, иска да даде всичко, което има, на този, който й плати 200 рубли“ – подобен тип обявления не са били рядкост в петербургската преса в началото на 20 в. Любовта е била напълно легален бизнес. 

Дами в жълто 

До XVIII век проституцията (сводничеството) в Русия по принцип било забранено. С указ на Сената от 1736 г. блудниците трябвало да бъдат елиминирани. Но по време на управлението на императрица Елисавета Петровна в Петербург се появява първият публичен дом – открит от германка в богат дом. Съвсем скоро се налага да бъде затворен – едно от момичетата се оплакало, тъй като било заведено в дома по принуда. По времето на Екатерина II откриването на публични домове било възможно само в определени квартали в столицата. Дори суровият Павел I не ги забранявал. Той обаче наредил проститутките да носят жълта рокля.    Да се откриват бордеи могло само с разрешението на полицията. Не било позволено в тях да работят по-млади от 16-годишни. Самата съдържателка трябвало да бъде поне на 30 години и на не повече от 60 години. Забранено било приемането на клиенти в неделя и по празници. След като мине обедно време, забраната отпада.  От 1843 година проституцията в Руската империя става напълно легална. Сред другите грижи на полицията било да се ловят „безнадзорни“ жрици на любовта и да се регистрират, като се подлагат на медицински преглед. Поради това в много от големите градове били създадени специални медицинско-полицейски комитети.

Прочети още тук!