Денят на бащата - емоционалната въртележка за всеки мъж

Последните 3 седмици бяха особено вълнуващи за телевизията и киното. 7-то изкуство претърпя редица промени, стана обект на много манипулации и еволюира до политическа картина, в която не откриваме нищо в полза на човечеството. След като Оскарите бяха раздадени, при това за абсурдни филми, БНТ излъчиха 6-сериен сериал, достоен за доста награди. Интересното е, че във времето, в което се вихреше True Detective 3, "Денят на бащата" печелеше интереса на мнозина. Не знаем дали е редно да го кажем, но очевидно ги минахме, поне в пускането на подобен сериал, при това на фона на 100 телевизионни канала, които някога са платили лиценза за излъчване на предавания, представящи София като страна от третия свят. Ако сте попадали на феноменалното издание на сериала "Скорпион", най-вероятно сте забелязали, че България беше някакво извращение, напомнящо за Багдад, кв. Надежда нямаше дори асфалт, а най-забавното е, че родните хакери не знаеха дори английски. Като изключим някои публични личности, блеснали с познанията си в чуждите езици, България продължава да е страната, която на 3-4 езика може спокойно да упъти заблуден китайски турист. С това лирично отклонение за избора на сериали и филми, които се пускат от доста време, смеем да твърдим, че БНТ се качи на совалката и се изстреля много високо. Най-вероятно в момента летят по-далече и от колата на Мъск. 

Не знаем какво е преживял Павел Веснаков, за да създаде подобен сериал, но сме благодарни, като зрители, че най-накрая можем да видим продукт, който достойно и заслужено би могъл да намери мястото си сред подобни. За разлика от холивудските предсказуеми клишета, тук положението е достатъчно мъгливо, за да задържи интереса на зрителя. Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова са вложили доста от себе си в правенето на сцени, а за актьорския състав писахме суперлативи миналия път. Какво наистина е "Денят на бащата"? 

Във времеви спектър, това може да е по-високата класа и от "Под прикритие". БНТ има цяла история в създаването на сериали, някои добри, други - не толкова. Фактът е, че във времето се изчистиха клишетата за родното кино, в които винаги има една "налюбена" героиня и операторите ще се стремят да насочат кадъра към фалопиевите тръби. За първи път от много време, актьорите не са облъчени от чуждици, лъжливи стереотипи и всякакви други макети на западнато кино. Никой не стои в обувките на Холивуд, не кара стария американски мускул за кола и не се опитва да изглежда като Мълдър и Скъли - порочна практика на редица телевизии. Не искаме български филми по западен модел, направете ги нормални за собствената си публика. На този етап видяхме бг версията на "Приятели", "Двама мъже и половина" и всякакви други. Един нормален български сериал трябваше да се появи, за да напомни, че актьорите ни могат повече, биха направили повече, ако някой получи шанса си да реализира идеята си. Слава Богу, това се случи тук. Ето какво трябва да знаеш:

1. Историята

Както сами се досещате, а най-вероятно ще разберете и от трейлъра, зрителят получава възможността да стане свидетел на началото на края. Онзи специален момент в брака, когато 3-те пръста с мед свършат, а съдържанието на буркана тепърва започва да мирише на градска тоалетна. Съмняваме се, че дори има човек, който в момента може да заяви, че е с първата и единствена любов, която някога е срещал - него ще го наречем лъжец, но на теб ще кажем, че всеки е тъпкал тази пътека. В този ред на мисли, трябва просто да се настаниш и да приемеш идеята, че това няма да е разходка в парка, шоколадови лиготии и други специални сладкарски изяви. Положението е болезнено сериозно и ще те накара да скърцаш със зъби. Никой не може да подозира какво един човек би могъл да стори на друг, но тук г-н Веснаков не е спестил нищо. Нито един мъж няма да остане безпристрастен, в противен случай ще помислим, че има нещо нередно в него. 


2. Актьорската игра

Има две роли, които актьорът трябвало да изиграе, за да се смята за завършен - влюбен и мразен. В следващите 6 часа, сетивата ти няма да сгрешат и много добре ще знаят какво да почувстват. Всичко е болезнено истинско, всеки ще се разпознае поне веднъж в някоя сцена - за други може и цял сезон. От мъжка гледна точка, определено ще се почувстваш по-добре, когато забележиш, че твоите проблеми не са единствени, всеки минава през тях, понякога дори ги повтаря, подхлъзвайки се по кривата на забравата. Щом свърши един епизод, трябва да се подготвиш за неизбежното - горчив вкус в устата, неприятните мисли, анализ на видяното, анализ на стореното и още много други. Това е неизбежната част от тази лента. Ако споделяш цялата история с приятел, това ще е темата на разговор в следващите дни и месеци. Дори поддържащите роли се изиграват с особен финес и демонстрират невероятно майсторство. Няма да останеш разочарован, категорични сме, а рядко сме такива за филм. Достоен е за награда, при това в много аспекти.

3. Какво точно е

"Денят на бащата" е добре нарисуваната история между мъжа и жената, които забравят факта, че някога са изпитвали чувства един към друг. За секунди, всичко се извращава в степените на безграничната човешка омраза и желанието за тих, но свиреп триумф над другия, над партньора, над бащата, над майката и каквото още може да се сетите. Ако беше Холивуд, сигурно щяхме да имаме положителен и отрицателен герой, но на финала виждаме, че всеки е прав, когато гледа през своя мироглед. Макар и някои колеги да твърдят, че това е много разумен филм за гледане с милото, някои от аз, бихме се въздържали от цялата история. Мъжът преживява всичко сам, само така може да е критик, може да е наблюдател и анализатор. "Денят на бащата" е зрелищен и реалистичен, но доста смекчен образ на хилядите разводи, проведени почти всеки ден в някой градски съд и село. Следващият сезон, ако има такъв, спокойно може да бъде "Разводът - легитимният старт на кошмарите". Никой няма дa избяга от равносметката, това е истината. 6 епизода са напълно достатъчни за студения душ на реализма и най-хубавото е, че поне можеш на финала да изключиш телевизора и да се опиташ да заспиш. Да се опиташ.

4. Защо трябва да го гледаш

Нека започнем с това, че е добре разказана земна история, позната на всеки. Препоръчителен е за всички млади родители, които още не са сигурни дали искат да очакват в оргията на Brazzers или да бъдат семейство. Макар и да сме сигурни, че феминистките вече точат брадвите ще добавим, опитът е доказал много пъти, че в битката между мъжа и жената, губят най-много децата. И ако тръгнете по тази пътека, нека всички житейски сили и мъдрост ви последват. Следващата причина е, че наистина няма да намериш нищо друго адекватно за гледане и с подобна стойност. Можеш да кажеш в коментарите какъв би бил достойния заместник, чакаме. Интересът към подобни продукции може най-накрая да ни даде право да се радваме на хубаво кино, Холивуд и без друго търси следващата история за джаз музикант минаващ през Алабама. Ако това не им стигне, винаги могат да обърнат внимание на "Формата на медузата" и възможността да видим как се раждат поповите лъжички в една забранена природна любов. Не си губи времето със запада, те такова кино нямат и няма как да имат, изисква се класа, а те отдавна я нямат. Ако има някакво докосване или вдъхновение, то бегло ще напомни на "Крамър срещу Крамър" от 1979-а година с Мерил Стрийп. Бихме искали да виждаме повече такива, но знаем, че е трудно да се родят на тази сцена и в този момент. Все пак, не се заблуждавай, това наистина е качество, което можем да постигаме с лекота и се надяваме, че ще има повече адекватни продукции като тази. Рамбо можем да си го гледаме всеки ден. 

Автор: Даниел Петров

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Аз съм си
01 април 2019 | 19:12

Чета си, чета си, всичко хубаво, и после изведнъж пак злите феминистки. В най-феминистките държави бащите имат най-много права. Също така, в същите тези държави се обръща най-много внимание на душевното здраве на децата, вместо както в САЩ и други религиозни държави те да са просто собственост на родителите. Замислете се малко преди да повтаряте заучени неща.

11 март 2019 | 18:41