Има книги, които засягат и в немалка степен решават фундаментални въпроси от човешкото съществуване. Неслучайно голяма част от класиките са именно на тежки теми, които искат внимание и отдаване. Тези четива, на пръв поглед трудносмилаеми, всъщност се четат “на един дъх”, защото темата поглъща, а авторовото майсторство увлича. Днес ще надникнем между рафтовете, пълни с класики, за да видим кои са книгите, които остават запазена марка за мъжете. Кои продължават да са четивата, които разгръщат мъжкия свят и отговарят на някои от въпросите, вълнуващи тази половина от човечеството векове наред.

“Параграф 22” на Джоузеф Хелър е класика, която ни сблъсква с парадоксите и абсурдите, съществуващи в нашето общество. За човека като жертва на собствените си действия, независимо какви са те;

За „Сбогом на оръжията” самият Ърнест Хемингуей признава, че пренаписва финала на творбата цели 39 пъти. В нея той разкрива невинността на младежката отдаденост, но и бързата смърт след нея, любовта като кратък миг, който не може да продължи, но и безкрайната жестокост. На фронта нищо не е такова, каквото го познаваме, но няма как да го променим;

И отново Хемингуей - "За кого бие камбаната” - говорим за война, но за нейното лице отвъд битките, оръжията и кръвта. Говорим за човешки съдби, любов, омраза, отмъщение и близка среща със Смъртта - защото такава е войната през погледа на обикновения човек, който няма силата да ѝ се противопостави;

На фона на пленяващата романтика на 20-те години на миналия век, под звуците на джаза, се разкрива историята на “Великият Гетсби”. Разгръщайки страница след страница, всеки мъж ще разбере, че това не е просто поредната любовна история. Това е история за амбиция, успех, пари и надежда, че първите две ще осигурят любовта. За бързия, но фатален край и за всичко, което остава неизживяно;

В тази класация се усеща доминиращото присъствие на Хемингуей, който умело пише книги за мъже на език, с който им влияе. “Старецът и морето” е друга негова творба, която всеки мъж трябва да прочете, защото малко хора могат да се борят със “Старецът”, когато става въпрос за мъжки приказки. В нея се разкрива проблематиката на мъжествеността, която е обречена в битката с природата, за непрекъснатото противопоставяне на съдбата и на това, което ни се случва. Няма думи, с които можем да преразкажем историята, защото Хемингуей е подбрал точно тези, които трябва и никои други не могат да звучат по същия начин;

“Жени” на Чарлс Буковски - много алкохол, женска плът и нестихваща битка с действителността - такава, каквато е, но и такава, каквато не ни харесва. За мъжките терзания, за напредващата във времето възраст и за много други вътрешни демони;

Действието в “Трима другари” на Ерих Мария Ремарк се развива в годините след Първата световна война, но авторът неочаквано се дистанцира от мизерията, която към момента господства. Акцентът пада върху човешките отношения, а нашите трима “другари” засягат възможно най-мъжките теми - за приятелството, любовта, парите и смъртта. Романът е пълен с мъдри мисли, които ще ви накарат и вас, подобно на героите в него, да си сипете по едно и да разсъждавате над живота с часове;

В своята книга “1984” Джордж Оруел разказва историята на един мъж, който живее в държава с объркани ценности и напълно нечовешки структури, които са ограничили свободата на гражданите във всяко направление. Уинстън Смит не е по-специален от останалите. С изключение на това, че мисли. Но и той иска да обича и да живее спокойно. Дали е възможно? Далеч не сме сигурни, че самият автор е съзнавал, че създава една, за жалост, винаги актуална творба. Но свободата на словото, която Оруел изразява с написването на романа, е сама по себе си достойна за уважение;

"На изток от рая" на Джон Стайнбек е философска книга, която разкрива най-тъмните, но едновременно с това и най-светлите кътчета на човешката душа. С помощта на непрестанно противопоставяне на доброто и злото, авторът прокарва идеята за близостта на двете и колко лесно хората могат да останат “на изток от рая”;

Българската литература е изключително богата и в това съмнение няма. Именно заради това не може да не споменем една от вечните класики, която остава и ще остане за поколения напред, а именно “Осъдени души” на Димитър Димов. Написана през далечната 1945 г., това, което прави тази книга мъжка, е положението на главния герой. В центъра на романа е тежкият избор, който той трябва да направи - между клетвата, която е дал пред Бог и жената, която се появва на пътя му. Повествованието проследява вътрешните терзания на монаха, а изводът, до който всеки ще стигне, е че правилно решение няма, защото и в двата случая човек трябва да изневери на душата си. Наред с любовта и религията, “Осъдени души” поставя и други важни въпроси.