Грънчар

През последния месец бродихме все из Пирин, затова решихме този уикенд да се завърнем в добрата стара Рила. Сетихме се, че това лято не сме стъпвали на хижа Грънчар и така маршрутът бе определен много бързо.

Събота: лифт – връх Мусала – хижа Грънчар, а в неделя – връщане през х. Заврачица и Чакър войвода.

За съжаление в събота сутринта малко се поуспахме и хванахме най-голямата опашка на кабинковия лифт до Ястребец – общо 45 минути чакане за билети и качване. Последният уикенд на август бе събрал толкова много желаещи да изкачат най-високия връх на Балканския полуостров, че навалицата напомняше за ски сезона.

Както и миналия път (виж тук пътеписа за Заврачица), по пътеката за Мусала имаше толкова много хора (не ги наричаме туристи, защото голяма част от тях търчат до горе само заради печата в книжката със стоте обекта), че трудно се разминавахме със слизащите. Е, вярно е, че се нагледахме на млади момичета с голи кълки и бели чорапи с маратонки, но в планината това все пак не е приоритет.

След сандвичите и чая на върха поемаме по красивата панорамна пътека за х. Грънчар. Този път групата ни е по-голяма и по-свежа благодарение на един тийнейджър и неговия красив голдън ритривър.

Някъде около Близнаците (2777 и 2779 м) се обръщаме назад и посочваме на младежа връх Малка Мусала (2902 м), като му обясняваме, че на старите карти той е отбелязан като Георги Димитров. Тийнът най-спокойно ни пита кой е Георги Димитров, а ние не можем да вземем решение дали това незнание е за добро или не чак толкова. 

Поглед към Мусала и Малка Мусала

Любуваме се на страхотните гледки във всички посоки, но сме и малко натъжени от явните признаци на настъпващата есен. Няма вече мащерка и високопланински цветя, тревата е посърнала, няма ги и стадата, които изкарват лятото високо в планината.

На Юрушки чал (2769 м), преди дългото спускане към х. Грънчар, правим по-голяма почивка и даваме вода на кучето, което прегря от постоянно циркулиране между първия и последния в групата. На хижата сме минути преди слънцето да се скрие зад хребета и бързо правим няколко снимки на „златната” светлина.

Няма много туристи и това ни дава възможност да си поприказваме по-дълго с домакините леля Мария и чичо Ангел. Мария ни разказва как през деня е правила буркани с кисели краставички и сладко от смокини, докато котката им Рила се покри при вида на голдън ритривъра.

Името на хижа Грънчар (по комунистическо време се казва Борис Хаджисотиров – основател на партийната организация в Самоков, убит по време на Септемврийското въстание 1923 г.) произлиза най-вероятно от границата, минавала наблизо до 1912 г.

Неделята започва с класическа закуска на поляната – пържени филии със сирене, сладко и още по-сладки приказки с хижарите. Обменяме информация за общите ни познати планинари и поемаме по Кайзеровия път към Заврачица.

Пътят е наречен така, защото е построен заради немския кайзер Вилхелм ІІ. Той гостувал на Фердинанд в България, харесало му и нашият цар решил да построи път в планината, за да го впечатли още повече при следващата му визита. Стотици трудоваци и сръбски военопленници са работили по пътя, но кайзерът така и не дошъл.

Сухата зидария на Кайзеровия път

По обяд пристигаме на Заврачица, където заварваме хижаря Пламен да боядисва кюнците на печката с бронз. Хапваме по една топла леща и надолу към Боровец.

Пътят в гората е прохладен и толкова красив, че напомня онази сцена от „Междузвездни войни”, в която меченцата се бориха срещу Империята.

Подминаваме царския дворец Саръгьол и не след дълго сме на поляната над х. Чакър войвода, където мобилните телефони имат обхват. Група еколози доразрушават и разчистват разпадащите се от години бунгала на бившия диспансер за кожни и алергични заболявания, така че следващия път гледката ще е още по-добра.

След седем часа ходене сме на ситняковския лифт и възнаграждаваме уморените си тела с едно безгрижно спускане надолу, докато душата лети нагоре.

В събота сутринта природата си беше направила капучино

Хижа Мусала (най-вляво) и старите й версии вдясно. На преден план е спреният строеж на хотела

Връх Суха вапа (2639 м) над езеро Грънчар

Езеро Грънчар

Снимки: В. Богданов

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
awesome link building
24 септември 2013 | 23:17

5zXwCW Wow, great article post.Really looking forward to read more. Will read on...

make money online
13 септември 2013 | 15:07

6WrrLm Thanks a lot for the article post.Really looking forward to read more. Will read on...

link building
06 септември 2013 | 16:01

12ohue I loved your blog post.Really looking forward to read more. Really Cool.

the best seo service
06 септември 2013 | 04:19

J0ynhO Major thankies for the post.Much thanks again. Much obliged.

buy viagra online
03 март 2013 | 11:38

GXZdzX I appreciate you sharing this blog article.Much thanks again. Awesome.

Iwan
31 август 2011 | 10:53

ей, не се спирате ... еваалъ.

bogko
30 август 2011 | 22:40

Завиждам ви!

Ernest
30 август 2011 | 12:52

Супер статийки менове! Само дето много бавно ги чета докато ви проследя пътя на картата на рила и да го намеря в гугъл ърта... Пускайте следващия път с карта :D

mia
30 август 2011 | 11:21

Bravo! Vinagi se nauchava neshto novo ot tvoite statii. Prodaljavai!

Bqgam_Gol
30 август 2011 | 09:01

Хубава статия. :)

Ерик Картман
30 август 2011 | 00:36

А до връх Манчо не просветихте ли, той голям 'убавец!

Nkjks
29 август 2011 | 15:50

Евала ви за тези статии. Просто са страхотни. Keep up the good уърк. :)