Време е да получиш необходимата доза от добри истории, които ще върнат вярата ти в човечеството. Всеки има нужда от тях, а и последната емисия от тези беше достатъчно добра и запомняща се. Запознай се с хората, които дават надежда и намират сили да продължават напред. Има какво да научиш от тях! 

Преди 17 години изгубих крака си в автомобилна катастрофа. Лекарите казаха, че никога няма да мога да ходя. Днес завърших на трето място в градския маратон.

Возихме се в автобуса, когато едно малко момче отиде при шофьора, за да го попита за маршрута. Оказа се, че е в грешния автобус и видимо се притесни. Шофьорът паркира и заведе момчето до правилната спирка, за да изчакат следващия автобус. 

В сградата, в която живея, един мъж се опита да се самоубие като скочи от покрива. Целият квартал се събра, за да го убеждава да не го прави. Накрая всички разпънах одеяла и не му позволиха да прави глупости.

Лекарите казаха на баща ми, че има 14 месеца живот през 2006 година. Той се прибра и започна да се моли за още малко време, само докато успее да види трите си деца да завършват гимназия. И двамата ми братя завършиха преди година, а след седмица се дипломирам и аз. Вчера баща ми ми каза: "Не се притеснявай, аз ще бъда и на твоето завършване!".

Баба ми си изгуби портфейла, докато беше в болница. Един бездомник го намерил изхвърлен в боклука и й го върнал. Причината? Видял стари снимки в него и се сетил за майка си. Нищо не беше пипнато от съдържанието в него.

В най-студените дни от зимата видях един бездомник, който се намести до една от витрините на хотела, за да може да бъде на топло. Един непознат слезе до рецепцията, за да му наеме стая и да го прибере на топло за вечерта.

Отивах на интервю за работа, когато започна да вали. Бях облякъл най-добрия си костюм и бързах, за да не ме мокри много. Едно момиченце ме настигна и ми подаде чадъра си с думите "Твоят костюм е по-скъп от моите дрехи!". 

Семейството ми е много бедно. Всички работихме, но парите не стигаха. Съвсем скоро разбрах защо сме в това финансово състояние. Баща ми плаща огромни суми за терапията на братовчедка ми, която ходи всяка седмица на терапия, след като сестра й се самоуби. 

Малката ми сестра падна в басейна, докато бях в кухнята и приготвях нещо за пиене. Тя щеше да се удави, ако не се появи Дейзи, за да я извади. Дейзи тежи едва килограм и половина и е малко шинтзу!

Един съученик от гимназията участва в зловеща автомобилна катастрофа. До края на годината стоеше в инвалиден стол. В деня на завършването стана от него и отиде до мястото си с проходилка. Целият випуск се изправи на крака, за да го аплодира.

Един тотално непознат човек скочи пред кола, за да спаси малкия ми 3-годишен син. Непознатият си счупи 6 ребра и двата си крака, той е само на 13 години. 

Работя като преподавател и всеки ден минавам през етажа с децата, които имат по-специални нужди. Те се усмихват и махат на всеки, който мине покрай стаята им. Повечето хора ги игнорират или им се смеят, но аз също им махам и се усмихвам.

Малкият ми брат имаше сериозни усложнения по време на раждането. Лекарите казаха да не очакваме много от него, защото има и мозъчни увреждания. В момента е на 6 години и е най-умното дете в училище. 

Дядо ми е на 70 години и е бивш военен. Всеки път, когато отидем да обядваме в близката закусвалня, той плаща обяда на всички войници в униформи. 

Прибирах се към вкъщи, когато видях един бездомник, който просеше на пътя. Една жена спря колата си и му подаде пари и голяма чаша с кафе. Човекът се разплака и й каза, че това значи много за него. Жената се усмихна и му отвърна: "Аз съм била на твоето място. Просто се дръж и всичко ще е наред!".

Днес е денят на бащата. Малката ми сестра събуди мен и брат ми много рано, защото не знаеше как работи кафеварката. Тя искаше да направи закуска за майка ни, която ни отглежда сама цели десет години. 

Днес получих най-добрият подарък за рождения си ден. Дядо ми е на 79 години и се бори с много жесток артрит. Той е прекарал три часа в писане на писмо, с което ми казва колко се гордее с мен. 

Бях блъснат от непознат човек. Той избяга, докато аз лежах на земята. Двама полицаи в цивилни дрехи и извън работно време се обадили на линейка, докато преследвали човека, който ме блъсна. 

Обядвахме с приятели в закусвалня, когато една жена се доближи с малко странна молба. Оказа се, че съм приличал на починалия й съпруг, а дъщеря й много искала да я прегърне още веднъж. И сега имам покана за рождения й ден. 

Малката ми сестра събираше джобните си пари цял месец, за да може да "изкупи всичко от мола". На края на месеца имаше 100 долара и заедно тръгнахме на пазар. По пътя видя един бездомник и му даде всичките си пари. Така и не стигнахме до магазините, защото "това е бил по-приятен пазар.".