Ако някога си решил, че наркотиците могат да бъдат нещо забавно и приятно, помисли отново. Лошите примери са абсолютно навсякъде, а провалените животи се срещат на всяка крачка. Бивши наркомани не съществуват - за пример се дават само мъртвите. Оцелелите винаги ще разказват, но понякога е необходимо да открием онези потребители, които могат да разкажат най-точно цялото преживяване, да съчетаят буквите така, че да накарат съзнанието ти да замръзне. Ето какво пише авторката на "The Australian" Ема Смит-Стивънс: 

"Написах някои неща през последните седмици. Знам, че всички имаме истории, но ти казвам, човече, взел съм толкова много наркотици - тежки наркотици - че ако трябва да ги опиша с метал, бих използвал титаний. Най-коравият метал в света. 

Живеех на върха, но след това се озовах в ада. Похарчих всеки цент. Животът тръгна надолу през лятото и успях да изгубя всичките си спомени - защото времето клюма пред твърдите наркотици. Всичко беше корава тъмнина. Заживях в един от най-отвратителните квартали, където задниците се криеха зад всяка улица, а зад всяка друга се крият хора, които правят секс. 

Понякога се возих в метрото до никъде, събуждах се с някой непознат, който да спи на рамото ми, точейки лиги. Поглеждах през прозореца на метрото и виждах само тъмнината и слабите лампи в тунелите. Понякога ме арестуваха, заради някоя друга глупост. И това ми харесваше! Искаш ли да знаеш защо? Защото в затвора няма огледала. Не искам да виждам огледала, защото вече не мога да разпозная своето собствено лице. То се промени значително, лицето ми не е същото, имам синини и охлузвания. 

Искам само да добавя, че аз не отидох в пухкавата комуна, където да се изчистя. Не, аз платих на една проститутка, за да ме завърше за стол в кухнята, за да стоя там цели две седмици с кожен колан в устата, за да мога да го хапя. През това време само стоях и крещях, очаквайки демоните да се разкрият пред мен. Те бяха навсякъде и крещяха само едно и също "Наркотоци, вземи наркотици!". Радвах се, че моят дявол пазител - проститутката, която беше домен, стоеше неотлъчно до мен."