През уикенда решихме да си размърдаме малко задниците и да направим едно 10-часово кръгче в Рила. В събота вечерта спахме на палатка край ЦПШ (Централна планинска школа), разказвахме си стари истории край огъня и вдигахме наздравици към минаващите точно през Голямата мечка самолети. Те май ни чуваха, защото отговаряха с весело червено премигване.

Неделята започна с кафенце на газов котлон и мазане със слънцезащитни кремове (вече ги правят много добре – прозрачни, а не бели като мляко, и попиват още по-бързо).

Час по-късно на хижа Мальовица (10 лв. нощувката, ако спиш с твоя си чувал, и 14, ако искаш да ти дадат чисти чаршафи) пием чай, а след още три сме на върха, където вятърът винаги е много свеж, но коварно се опитва да ти грабне сандвича от ръцете.

И тъй като връщането по същия път е доста досадно, решаваме да направим един тур по билото и да слезем по Зелени рид. Така цялата разходка стана 10-часова и в края бяхме капнали от умора, но пък видяхме Her Majesty Мальовица от всички страни.

Тази камера излъчва картина в интернет. Едно от местата, където можеш да я видиш, е moiteplanini.com/webcam

Разбира се, тези камери не винаги работят, защото интернетът високо в планината не е най-стабилното нещо на този свят.

Камъкът с възпоменателните плочи. Поучително място.

Еленските езера

Рилският манастир от птичи поглед

Връх Мальовица (2729 м)

Еленските езера, видяни от върха

Плочата на Додов връх (2661 м). Надписът е: Никола Додов (Дупнишкия Алеко) 1873-1930

Връх Мальовица (поглед от Додов връх)

Едно от ключовите места в Рила – Раздела. Това е нещо като Горна Оряховица за мрежата от маршрути в планината. Всъщност, ЖП аналогията може да бъде и буквална, защото този ориентир (подрънкващите от вятъра камбани са спасили не един турист в мъглата) е изработен през 1984 г. от туристите в Локомотивно депо – гр. Ст. Димитров.

Връх Мальовица (вдясно), видян от Зелени рид   

снимки: Васил Богданов