През уикендите често ходим до заслон „Синята стрела” на Витоша. Той се намира над село Железница и от неговите почти 1700 метра надморска височина се откриват чудни гледки към Рила, Плана, Лозенска планина и Стара планина. Но за заслона и неговата история ще говорим друг път. Сега нашият взор е отправен към тетрадката, в която туристите пишат своите впечатления и преживявания.

Повечето постинги в този офлайн форум коментират времето. „Днес е слънчево, но ветровито. Дойдохме с еди-кого си, запалихме печката, после дойде еди-кой си, пихме по една ракия и си изкарахме много добре” и т.н.

Доста по-различни обаче са писанията на отец Василий. Те се отличават с богато въображение, картинност и сочна лексика. Ето един пример:

„Кметът на Ярлово, като разбра за какво сме дошли, отправи няколко устопсувни матерни мръснословия по наш адрес и ни прати при кмета на гр. Самоков под претекст, че неговото село е към община Самоков”.

Тук публикуваме всички 5 творби на отец Василий, написани в тетрадката от ноември 2010 г. до 24 май т.г. Ако се появят нови текстове, ще те държим в течение.

И накрая, преди да се потопиш в самобитното творчество на отеца, ето един коментар на туристка в тетрадката:

„Драги ми отец Василий, аз ходя по Витоша от 30 години, тук там се срещат сърнички, а всички други животни за съжаление са избягали от нас хората, защото сме проклети. Гората и планината е на дивите животни, а ние сме им на гости. Не плаши хората, какви мечки, какви 5 лева, ха-ха”.