Синаница

12 август, петък, 18 ч.
Спонтанно решаваме да тръгнем към Пирин още същата вечер и да спим на палатка до х. Бъндерица. Бегом до магазина за филе, топено сирене, вафли и бира. Сандвичите ги правим за секунди, защото ентусиазмът дава крилааа (както се казва в една реклама). Един бърз душ и сме в колата.
На омразния път за Владая пак задръстване и пълзим на първа. Не че има катастрофа или нещо друго. Просто калпавото шосе не може да поеме трафика за Перник и Благоевград.
22:30 ч.
Паркираме до къмпинга и се обличаме бързо като полски войници, нападнати от Вермахта, защото температурата е 7 градуса. Луната все още не се е облещила над връх Тодорка и успяваме да видим няколко метеора от Персеидите, чийто максимум е точно тази нощ. Тук една теоретична скоба. Много медии неправилно използват думата метеорит вместо метеор. А метеорит се нарича само онзи метеор, който достигне земната повърхност (доста рядко явление, защото повечето изгарят в атмосферата).
Малко преди полунощ месечината се показва зад хребета и става толкова светло, че няма нужда от челници. Допиваме биричката и се пъхаме на топло в чувалите, които гарантират комфорт (точно тази дума е на етикета) при минус 1, така че някакви си 6-7 градуса не могат да ни притеснят.
събота, 6:30 ч.
Разбираме, че сме в разгара на отпускарския сезон по особено болезнен начин. Оказва се, че в караваната до нас въпреки немската регистрация спят българи. Говоренето е толкова силно и диалектно, че не си и помисляме да правим забележка. Стискаме зъби и ги чакаме да тръгнат с многоезичния керван за връх Вихрен.
Нашата цел е хижа Синаница. Местата в нея са заети, затова хижарят ни е записал за „дюшеците в столовата”. Минаваме покрай Муратово езеро, което смятахме да не споменаваме, тъй като писахме за него миналия път („Спано поле”), но точно там стадо крави ни позира за цяла фотосесия. Техният мениджър е доста пиян и носи шапка с надпис Playboy. Малко по-късно се отбиваме от пътя, за да снимаме и Георгийските езера.
След 4-часов преход стигаме до хижа Синаница, която в сравнение с повечето български хижи е построена едва ли не онзи ден – през 1975 г. Оставяме раниците и поемаме към едноименния връх (името идва от това, че преди изгрев и след залез слънце върхът синее).
След час и двайсет минути сме на върха (2516 м), а слънцето вече е достатъчно ниско, за да направим хубави снимки на Вихрен, Кончето и почти целия Пирин.
Прибираме се в хижата приятно уморени, изкъпваме се набързо, след което шопската салата и кюфтета ни се струват по-вкусни от гурме вечеря в мишленов ресторант.
След това посрещаме изгрева на пълната луна, която прави езерото и връх Синаница особено магични. Високо в планината тя свети толкова силно, че не можеш да задържиш дълго погледа си върху нея.
Въпреки че хижата и палатките пред нея са заети до последното легло, организацията е перфектна. В десет вечерта хижарят моли всички да излязат от столовата, за да я преобразува в спалня. Масите се събират в ъгъла, а на пода се слагат петнайсетина дюшека. Всъщност, да спиш в столовата си има доста предимства. Готварската печка е стоплила помещението, а и дюшек на пода е доста по-добре за измореното тяло отколкото някоя изтърбушена пружина.
неделя, 6:30 ч.
Много по-добро събуждане от предишния ден. Хижарят пали печката в кухнята и се чува приятно пукане на съчки, а след малко замирисва на кафе и мекици. След закуската поемаме обратно към цивилизацията, като по пътя срещаме щастливци, които в понеделник не са на работа и тепърва ще обикалят из Пирин. След 4 часа ходене отново сме на асфалта пред хижа Вихрен, където има всичко – негри, деца, гърци, които крещят по телефоните, мацки с кученца, мъже с ланци и всякакви други типажи. А най-хубавото е, че можеш да си купиш фреш от грейпфрут, портокал и лимон (5 лв. за 400 мл) – дребните удоволствия в живота, които носят голяма наслада.
Синивръшка порта - отлепилата се паметна плоча на Ташко Вълчев, който загива в новогодишната нощ на 31 декември 1999 г. (ако помниш, тогава валя обилен сняг и на някои места в България нямаше ток). В неделя приятели на Ташко поставяха нова плоча.
Гледка от връх Синаница (2516 м)
Поглед към Вихрен и Кончето. Долу е хижа Синаница и езерото.
Тетрадката в хижата за похвали и оплаквания води началото си от 1987 г.
Георгийските езера
Снимки: В. Богданов