Синаница

12 август, петък, 18 ч.

Спонтанно решаваме да тръгнем към Пирин още същата вечер и да спим на палатка до х. Бъндерица. Бегом до магазина за филе, топено сирене, вафли и бира. Сандвичите ги правим за секунди, защото ентусиазмът дава крилааа (както се казва в една реклама). Един бърз душ и сме в колата.

На омразния път за Владая пак задръстване и пълзим на първа. Не че има катастрофа или нещо друго. Просто калпавото шосе не може да поеме трафика за Перник и Благоевград.

22:30 ч.

Паркираме до къмпинга и се обличаме бързо като полски войници, нападнати от Вермахта, защото температурата е 7 градуса. Луната все още не се е облещила над връх Тодорка и успяваме да видим няколко метеора от Персеидите, чийто максимум е точно тази нощ. Тук една теоретична скоба. Много медии неправилно използват думата метеорит вместо метеор. А метеорит се нарича само онзи метеор, който достигне земната повърхност (доста рядко явление, защото повечето изгарят в атмосферата).

Малко преди полунощ месечината се показва зад хребета и става толкова светло, че няма нужда от челници. Допиваме биричката и се пъхаме на топло в чувалите, които гарантират комфорт (точно тази дума е на етикета) при минус 1, така че някакви си 6-7 градуса не могат да ни притеснят.

събота, 6:30 ч.

Разбираме, че сме в разгара на отпускарския сезон по особено болезнен начин. Оказва се, че в караваната до нас въпреки немската регистрация спят българи. Говоренето е толкова силно и диалектно, че не си и помисляме да правим забележка. Стискаме зъби и ги чакаме да тръгнат с многоезичния керван за връх Вихрен.

Нашата цел е хижа Синаница. Местата в нея са заети, затова хижарят ни е записал за „дюшеците в столовата”. Минаваме покрай Муратово езеро, което смятахме да не споменаваме, тъй като писахме за него миналия път („Спано поле”), но точно там стадо крави ни позира за цяла фотосесия. Техният мениджър е доста пиян и носи шапка с надпис Playboy. Малко по-късно се отбиваме от пътя, за да снимаме и Георгийските езера.

След 4-часов преход стигаме до хижа Синаница, която в сравнение с повечето български хижи е построена едва ли не онзи ден – през 1975 г. Оставяме раниците и поемаме към едноименния връх (името идва от това, че преди изгрев и след залез слънце върхът синее).

След час и двайсет минути сме на върха (2516 м), а слънцето вече е достатъчно ниско, за да направим хубави снимки на Вихрен, Кончето и почти целия Пирин.

Прибираме се в хижата приятно уморени, изкъпваме се набързо, след което шопската салата и кюфтета ни се струват по-вкусни от гурме вечеря в мишленов ресторант.

След това посрещаме изгрева на пълната луна, която прави езерото и връх Синаница особено магични. Високо в планината тя свети толкова силно, че не можеш да задържиш дълго погледа си върху нея.

Въпреки че хижата и палатките пред нея са заети до последното легло, организацията е перфектна. В десет вечерта хижарят моли всички да излязат от столовата, за да я преобразува в спалня. Масите се събират в ъгъла, а на пода се слагат петнайсетина дюшека. Всъщност, да спиш в столовата си има доста предимства. Готварската печка е стоплила помещението, а и дюшек на пода е доста по-добре за измореното тяло отколкото някоя изтърбушена пружина.

неделя, 6:30 ч.

Много по-добро събуждане от предишния ден. Хижарят пали печката в кухнята и се чува приятно пукане на съчки, а след малко замирисва на кафе и мекици. След закуската поемаме обратно към цивилизацията, като по пътя срещаме щастливци, които в понеделник не са на работа и тепърва ще обикалят из Пирин. След 4 часа ходене отново сме на асфалта пред хижа Вихрен, където има всичко – негри, деца, гърци, които крещят по телефоните, мацки с кученца, мъже с ланци и всякакви други типажи. А най-хубавото е, че можеш да си купиш фреш от грейпфрут, портокал и лимон (5 лв. за 400 мл) – дребните удоволствия в живота, които носят голяма наслада.

Синивръшка порта - отлепилата се паметна плоча на Ташко Вълчев, който загива в новогодишната нощ на 31 декември 1999 г. (ако помниш, тогава валя обилен сняг и на някои места в България нямаше ток). В неделя приятели на Ташко поставяха нова плоча.

Гледка от връх Синаница (2516 м)

Поглед към Вихрен и Кончето. Долу е хижа Синаница и езерото.

Тетрадката в хижата за похвали и оплаквания води началото си от 1987 г.

Георгийските езера

Снимки: В. Богданов

Най-четени от

Добави коментар

Екипът на Men.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Изпрати
Коментари
Евгения
26 ноември 2018 | 10:42

Перезвоните пожалуйста по телефону 8 (499) 322-46-85, не обращайте внимания на слова робота,зависла АТС, дожитесь ответа, Евгения.

assenssy
16 август 2011 | 22:29

Tova e edin prekrasen prehod-Bunderica,Vihren,Muratovo ezero,Sinanishka porta,Spano pole,vruh Sinanica i obratno.Pravih go predi mnogo godini i nqma da go zabravq nikoga.Pirin e prekrasen,no e za planinari,ne za tupanari.Ot drugata strana,Bezbog,Polejan,Strajite,Gazei-sushto e prekrasno.

haha
16 август 2011 | 22:24

kakvo zadrustvane pri Vladaq be,selqniii :D ima magistrala na ime LULIN alooooo kvi sofiqnci ste vie...

wizard
16 август 2011 | 13:38

Браво! Добри снимки и надъхващ материал:)))

Павел
16 август 2011 | 00:46

Странно,но повече места,за които се пише тук не са ми много далече от дома-а именно едно село близо до Сандански.Родителите ми са ходили на тези места,но аз не и май вече започнах да се запалвам :)

asd
16 август 2011 | 00:08

eeeeee tolkova ste typi veche che chak me myrzi da vi 4eta ..... Ninko napishi mi neshto ...... samo gledai da ne e losho che losho ti se pishe

д-р Колев
15 август 2011 | 21:09

ОХ БАЦЕ да са похваля ся малее одеве бехме с кифлата до градат с Голфу да мелим по една пастичка и бозица в идин бар ли кво беше незнам ама като ме напана по едно време разтроиствуту ама моштно баце тя отиде да пикае аз се изрязах изсекнах изпардях кату простак праснах с парфума и да не мирише ама кат доиде пак ми се сиреше харабииската а па неам салфетки да са избарша отидух да пикая уж нали а ватри в кулзета нема артия брат стиснах газа наватре и ми мина маи върнах са млатихме пастички и пак ма напана трагнахме нали ама селуто а далечи мислих разумо и отидухме в МОЛА е баце там така са изтропах зверски се идно са изцепих изпразних сварших чесну батка напрао с 10 кила олекнах измих си 2 пати рацети с бизплатен съпун и с дарта осмифка си изляинах от кулзета в МОЛА ама ся са сетих че ни бях пуснал водата в кулзета понежи мислех че е кату селските кликъла с дупка дано не сам овонил МОЛА не сам искал ако чистачките читат това ништу лично мацки!!!

д-р Колев
15 август 2011 | 21:09

ОХ БАЦЕ да са похваля ся малее одеве бехме с кифлата до градат с Голфу да мелим по една пастичка и бозица в идин бар ли кво беше незнам ама като ме напана по едно време разтроиствуту ама моштно баце тя отиде да пикае аз се изрязах изсекнах изпардях кату простак праснах с парфума и да не мирише ама кат доиде пак ми се сиреше харабииската а па неам салфетки да са избарша отидух да пикая уж нали а ватри в кулзета нема артия брат стиснах газа наватре и ми мина маи върнах са млатихме пастички и пак ма напана трагнахме нали ама селуто а далечи мислих разумо и отидухме в МОЛА е баце там така са изтропах зверски се идно са изцепих изпразних сварших чесну батка напрао с 10 кила олекнах измих си 2 пати рацети с бизплатен съпун и с дарта осмифка си изляинах от кулзета в МОЛА ама ся са сетих че ни бях пуснал водата в кулзета понежи мислех че е кату селските кликъла с дупка дано не сам овонил МОЛА не сам искал ако чистачките читат това ништу лично мацки!!!

a
15 август 2011 | 19:24

mi otbora na cska zaklan ..

Diana
15 август 2011 | 17:36

xxaxaxxaa!

;
15 август 2011 | 17:06

Супер,супер,бих отишъл и аз там.Чудно ми е само едно - какво е правил отборът на Левски там - предпоследната снимка.