„Имаше европейско или световно по футбол, не помня. Един ден гледам към хижата вървят двама мъже. Единият държи голяма антена, другият носи някакво устройство. Викам си, това са някакви супер фенове, ходят в планината и гледат мачовете на преносим телевизор. Оказа се, че това не е телевизор, а устройство, с което търсят мечка, избягала от парка в Белица. Сигналът от предавателя, закачен на мечката, показвал, че животното е някъде в района. Като си тръгваха, мъжете ме помолиха да им се обядя, ако видя мецаната. Тя била доста добре дресирана и, ако съм я извикал по име, можела дори да се приближи. Мечката се казва Нина, ама по-добре й кажи Ниначка, че иначе се сърди.”

Това е една от веселите истории, които хижарят на Спано поле ни разказа. Вечеряме отвън на терасата, а ракията и виното се услаждат много, защото температурата пада рязко като Дани Алвеш за дузпа. Все пак сме на 2050 метра надморска височина. „Щом аз съм с яке, значи е доста хладно”, казва хижарят Стоян. По едно време не издържам и ставам да погледна термометъра – десет градуса! В разгара на лятото. Ето това е мечтата на всеки, който не обича жегите.

Но да започнем отначало. Сутринта оставихме колата и ежедневните проблеми до хижа Вихрен и поехме по пътя за заслон Спано поле. Маршрутът е сравнително кратък – малко над 4 часа, но с повече съзерцания на езерата и спирания за снимки отива към 5. Другото му предимство е, че е симетричен по отношение на денивелацията. Тръгваш от около 2000 метра и финишираш на същата височина.

Първата почивка правим на Муратово езеро, а следващата е на най-високата точка от маршрута – Бъндеришка порта (2500 м). Тук по желание може да се направи кратко отклонение, за да се изкачи Муратов връх (другото му име е Гранитен) – 2669 м.

Муратово езеро

Бъндеришка порта

От Бъндеришка порта следва лежерно спускане по Голямо Спано поле, което зевзеците наричат Срано поле, защото десетките крави са го минирали с екологично чист тор без грам ГМО и консерванти.

Финалът на красивия преход е на терасата на заслон Спано поле, където човек пие най-заслужената си бира. Оттам се открива чудна гледка към връх Синаница и понеже по това време на годината слънцето залязва зад него, комбинацията от облаци и светлосенки го прави да изглежда като димящ вулкан.

Следващият ден започва с традиционната хижарска закуска – пържени филийки със сирене и сладко. Изкачваме сравнително рядко посещавания връх Спанополски чукар (2576 м) и надолу към асфалта. В късния следобед правим плавен преход към цивилизацията в ресторанта на Бъндеришка поляна, където дебелите мъже по джапанки и жените им (разказващи вълнуващи случки от посещението си в софийски мол) тъкмо приключват обяда и ни лишават щастливо от присъствието си. Пържолите са сочни, а салатите са огромни като умората и удовлетворението ни от разходката в Пирин.

И накрая една скоба – не вярвай на старата информация в интернет, че на Спано поле няма баня. Има си чудесна баня с дърва, а хижарите са много свестни и с чудесно чувство за хумор. Ще ти разкажат и защо на един от върховете в околността му казват Дрисливия връх.

Десетте бунгала на заслон Спано поле

Джиесемът винаги е до прозореца, защото там обхватът е по-добър

Поглед към Бъндеришки чукар

Връх Вихрен (най-вдясно) и едно от спанополските езера, видяни от връх Спанополски чукар

снимки: В. Богданов