Не сме спортни натури, но редовно обичаме спортно търкаляне по дивана и скатаване от всякакви домашни задължения. Активно участваме в коментирането на футболни, баскетболни, волейболни мачове и народна топка. Забелязахме, че в новия век спортът изобщо не е същият. Спомняме си '94-та и как градовете се изпразваха, за да гледат нашите момчета и как всички дечурлига искаха да бъдат Ицата или Емо, когато играят мач. Днес идолите са Роналдо и Меси, а нашите герои си отидоха безславно от спортните спомени. Спортът изобщо не е спорт и играта отдавна не е игра. Решихме да си споделим мъката с теб и да ти покажем истинските спортисти, които обичаха играта.

Пеле

Човекът с два десни крака и достатъчно огън в кръвта. На 17-годишна възраст играе в националния отбор на Бразилия и показва голяма класа сред съперниците си. През 1958 година е най-младият играч в света, който е спечелил световната купа. В кариерата си е отбелязал 1281 гола в 1363 футболни срещи. Спортната му кариера започва през 1950 година, когато е бил едва на 9 и е слушал коментарите на мача. Бразилия изгубила, но Пеле със сълзи на очите обещава, че ще отмъсти за тази наглост. Отмъстителят наказва всички, които се изправят срещу Бразилия и печели 3 световни купи. Бихме дали цял камион с Джак, за да можем да го видим поне още един път на стадиона.

Гунди

Това е играчът, който винаги е притежавал 3 топки (2 в гащите и 1 в краката). Изключително слабо ни интересуват отборите, в които е играл, защото ние сме били винаги за националния. Започва да разцъква на 17-годишна възраст и до края на кариерата си през '71 година е в класацията за най-добър играч. През 1965 година получава наградата за футболист № 1 на България. В мрежата на противника е поставил 150 гола и е подготвял още много, но спортната му кариера приключва с фатален край през 1971 година.

Това, с което ще го запомним, е, че Гунди обичаше играта и играеше само за удоволствието на феновете, а всичко друго беше просто бонус. На едно от всичките му награждавания Гунди е напуснал залата, за да играе мач с децата на площадката. Носеше спортния дух и винаги успяваше да се разпише срещу чуждестранните отбори, за да остави поне капка чест и надежда във феновете. Списание "Франс футбол" го поставя на 8-мо място в класацията за златна топка.

Мохамед Али

Най-добрият на всички времена и един от най-запомнящите се боксьори. Али е от хората, които не обичат заповедите. Понякога имаш чувството, че този човек може да те убие само с думи, а в комбинация с юмруци може да бъде смъртоносна. Али е един от първите хора, които се изправят срещу потисническия режим и свободното изразяване на мнение ,довело до отнемане на шампионската титла, която е спечелена с много приказки и обиди към Сони Листън.

Устатият играч е изключително запомнящ се с всички прогнози за предстоящите му битки. Един от най-големите му противници остава Джо Фрейзър и с него ще изиграят мача на века през 1975, но преди това ще се срещне на ринга с Джордж Форман. Двубоят бил решен от критиците и в началото на мача всички мислели, че това е краят, но в 8-я рунд се оказало, че краят е за Форман.

Али оставил шампиона да се измори и знаел, че жегата ще си каже тежката дума. В края на 7-я рунд докато боксьорите са в клинч Али му казва: "Сега е мой ред!".

Дан Колов

Българинът, който показва на янките какво е това чудо борбата. Заминава за щатите на 17-годишна възраст и докато се опитва да оцелее в Америка, припечелва с участия в нелегални борби. Подигравките и мизерията са безкрайни, но българинът не се предавал и започнал да учи изкуството на борбата.

Прекършва гръбнаците на много нахакани борци като: Руди Дусек, Джим Браунинг и други. Предполагаме, че с автентичните му размери идва и изразът "Голям българин". В Париж се изправя срещи Анри Дегнан - "Човекът с хилядата хватки". На ринга излиза човекът участвал в 1500 двубоя (неофициално са 2000) срещу човека с богат набор от хватки. Опитът винаги е по-силен от теорията и мосю Деглан е размятан на ринга като ла*нян вестник. Колов е един от първите български милионери и с лека ръка дарява всичко, което притежава. Стремял се е винаги да помогне на българите в чужбина.

Айртон Сена

Формула-1 е най-голямото автомобилно състезание, в което се изправят най-добрите екипи и най-добрите състезатели. Това е състезание, в което няма гарантирани победители. Има един състезател, който промени това зрелище и показа на света онази форма на състезателен дух, която не може да се подкупи или почерни.

Сена е от онези играчи, които играят за чистата победа и за удоволствието от цялото начинание. Получава първия си картинг на 4 годишна възраст и любовта към автомобилните състезания започва. Сена започва кариерата си във Ф1 през 1984 и показва завидни умения, които никой не е виждал до сега. Състезавал се е за Toleman, McLaren-Honda, Williams-Renault и Lotus. Участието на Сена се запомня със смелото шофиране и жестокото хладнокръвие, което бразилецът притежава. Той е готов да заложи участието си в състезанието, но не и да предаде първата позиция.

Талантът се забелязва най-добре на мокра писта, защото тогава спирачките са най-ненужни за Сена. През 2009 година е избран за най-добър пилот на всички времена. Спечелил е 41 състезания и е бил на подиума цели 80 пъти. Печели три пъти шампионата през 1988, 1990 и 1991 година.