Кое място е наистина добро за почивка? Със сигурност един от най-верните критерии за планинарите е то „да няма обхват”. Това правило обаче си има и един недостатък – не можеш да се чуеш с хижаря и да запазиш легла. А през август резервацията на заслон „Тевно езеро” е почти задължителна, защото това е едно най-посещаваните места в Пирин. Намира се в сърцето на планината, далеч от всякакви джиесем сигнали и достатъчно високо (2515 м), за да гарантира хладни нощи с отлична видимост на Млечния път.

Другото очарование на заслона е, че предлага почти домашен уют. Това май е единственото място в българските планини, където влизането с обувки е забранено и стъпвайки по чистите килими човек се чувства като на гости в селска къща. Другата домашна екстра е, че виждаш как готвят поръчания от теб аламинут (кухнята е в една ниша на столовата), а късно вечерта наблюдаваш и месенето на тестото за мекици в огромен син леген.

За щастие, в петък хижарят отива до най-близкото място с обхват и връща обаждането ни. Щасливи сме сякаш сме направили резервация в петзвезден хотел в Лондон по време на олимпиадата и започваме да стягаме раниците. Две бързосъхнещи блузи, кърпа за врата, крем за слънце, вафли, малко ракия и т.н. Все неща от първа необходимост.

В събота сутринта подминаваме Банско като малка гара и се насочваме към неговия регионален „враг” и конкурент Добринище. Оставяме колата до хижа „Гоце Делчев” и се мятаме на лифта до хижа „Безбог” (10 лв. двупосочен билет). Съоръжението е почти връстник на свободата (пуснато е през август 1989 г.) и ни изстрелва на около 2200 метра надморска височина.

Преходът оттам до Тевно езеро (тевно идва от „тъмно” на местен диалект) е 4 часа. Пътят ни минава покрай Попово езеро – най-голямото и най-дълбокото (29,5 м) в Пирин. Много са легендите за произхода на името му, но всички завършват с удавянето на един поп в езерото, а островчето е неговата изплувала калимавка.

По трасето до Попово езеро има толкова много хора, че планинарското правило да казваш на всеки „Добър ден!” придобива критични измерения.

На лявата Краледворска порта оставяме раниците и изкачваме връх Кралев двор (2680 м). За връх Каменица е малко късно, а и честно казано ни домързява.

Поглед от връх Кралев двор (2680 м). В дъното е Попово езеро.

Пристигаме в заслона, където хижарят ни посреща с шега: „Щом сте запазили 5 места, а идвате само четирима, ще плащате за 6 човека.” В кухнята мирише вкусно и виждаме стар познат. Бившият помощник-хижар от „Македония” (онзи, чийто глас е като на Джо Пеши) е готвач в „Тевно езеро”. Ето я горещата HR новина на туристическо лято 2011!

Вечерта започва кротко с шопска салата и напоителен разговор с двама холандци, които са за първи път в България и честно признават, че са много приятно изненадани. Малко по-късно купонът се развихря благодарение на смесената група от Крумовград и Враца.

Бялата фланелка (на другия ден разбрахме, че се казва Митко) се е качил на пейката и свири на гайда, а след това и на акордеон. Това е Гласът на България, дами и господа! Онова по телевизията е суета и комерс. Лъчезарният Митко прави уникално уан-мен-шоу, всички припяват познатите македонски и стари градки песни, а холандците гледат като отровени. Митко си има и възторжен помощник в лицето на Червената фланелка. Той няма музикални способности, но се е качил на „сцената” и постоянно бърше потта от челото на Митко и му прави вятър с шапка, за да се чувства плеймейкърът на купона по-комфортно.

Неделният ден започва с мекици, продължава с изкачване на връх Джангал (2730 м) и завършва с бърз ход, за да не изпуснем лифта, който по стар социалистически обичай работи до 16:30 часа. Дори и през лятото.

Когато Митко от Крумовград прави шоу, ограничението важи от 23 ч.

Документ от 1978 г. и муха от 2011-а.

Неофициалната маркировка с оранжеви точки от Тевно езеро към връх Джангал (в края на 80-те комунистите промениха тези звучни имена с политически коректни и Джангал на картите е Самодивски връх; за щастие хората използват старите имена)

Поглед от Джангалска порта към Валявишките езера.

Модерно изкуство на открито.

Снимки: В. Богданов