Споко, няма да правим номера на Буковски от "Всичко на масата" и да ти разказваме примерното си злощастно детство. Просто защото по-важно от това е наистина какво има на масата, знаеш какви чревоугодници сме! Целият набор вилици, лъжици и чаши върху една подредена по всички правила маса може да обърка всеки. Обаче има някои откровено екстравагантни прибори, които можеш да видиш само на някои места, например по-долу в тоя текст!

Пинсета за риба

Колкото по-прясна е рибата, толкова по-трудно може да бъде почистена от малките кости, без да се нарани крехкото филе и без да се изцапаш. С особена популярност пинцетите за риба, изработени от норвежка стомана, се ползват в Япония, където на безукорния вид на сушито и сашимите се придава същото значение, което и на техния вкус и питателност. 

Уред за чистене на скариди

За някои чистенето на скариди е част от наслаждението от яденето, но повечето предпочитат да плащат за изчистените полуфабрикати от магазина. На помощ отново пристигат японските готвачи с този странен уред, напомнящ обърната ножица, и много полезен за тези, които могат да си купуват морски дарове направо от търговците по азиатските и средиземноморски рибни пазари.

Чук за омари

Добрият стар чук, направен най-често от дърво, е поредното помощно средство за борба с десетокраки, костеливи морски дарове. Според кулинарите той върши много по-добра работа от популярните щипци. Ако си ял омар в изискан ресторант, си забелязал малкото чукче, с което ти поднасят деликатеса - е, той е умалена версия на описания тук.

Нож за миди

Да, по родното черноморие ти сервират мидите без никакви специални прибори, но по принцип не се прави така. Този нож има две функции - да отвори черупката и да отдели от нея мидата. За първото се налага приборът да е направен от нисковъглеродна стомана, а за второто помага формата му- полузакръглена и издължена в края. Кулинарите съветват много да се внимава, за да не се бърка с триъгълния нож за скариди, тъй като неправилният избор често води до травми.

Нож за масло

Тази аристократична приумица, останала до наши дни, също си има особености. В случая не е важно как изглежда ножът, а правилата за употребата му. Той може да има остър връх (за много твърдо масло) или по-загладен. Що се касае за правилата за ползването му, той служи само и единствено да отрежеш парче масло и да го поставиш на мястото му. За да намажеш филията си, етикетът диктува да ползвайш друг прибор.

Вилица за сладолед

Един от най-големите спорове в т.нар. наръчници за етикет в обществото е как се яде сладолед - с вилица или лъжица. И ти, и ние предпочитаме лъжицата, но все още има маниаци, които настояват, че с вилица вкусът на сладоледа се усеща с цялата уста, а не само с горното небце. Конкретно този сребърен прибор е всъщност нещо средно между вилица и лъжица - за функционалност зъбците на тази вилица са закривени и в края се събират като при лъжица.

Вилица за ягоди

Още едно наследство от Викторианска Англия, тази вилица е била знак за богатство и социален статус и присъствието й на масата било толкова задължително, колкото и на сребърните лъжички за следобедния чай. Извън това вилицата за ягоди нито улеснява храненето, нито го прави по-вкусно. Но пък я си представи как елегантно можеш да заплашиш псевдоаристократичната тъща, която случайно седи до теб на масата, а?

Вилица за омари

Правилата на добрия тон изискват първо да се отдели месото на омара и да се сложи в отделна чинийка. Това се прави с щипци и с този странен предмет. Заострената част пък се използва за обиране на останалото по черупката. Веднъж извършена тази дейност, в ход влизат най-баналните вилица и нож. Препоръчваме ти, дори да ти звучи смешно, да гледаш поне някое клипче в youtube с обяснение кое и как, ако ще консумираш омар в ресторант.

Вилица за охлюви

Малката вилица с два и по-рядко три зъба върши чудесна работа за изваждане на месото от завитата на спирала раковина.

Лъжичка за абсент

За всеки алкохол си има правила за употреба, но абсентът е единственият, за който се ползва лъжица. Работата е там, че в средата на XIX век в процеса на стремителна демократизация, чист абсент пили основно френските селяни. За да се разграничат, културните хора добавяли захар и вода, обливали ги с абсент, запалвали захарта, докато разтопената смес се стече в чашата. Това нямало как да стане без съответната лъжичка.

Лъжичка за костен мозък

И двата края на лъжичката имат функционална употреба при храненето. Този прибор се появил в Англия в началото на XVIII в., когато месото било разкош, а костният мозък – деликатес. И до наши дни някои местни деликатеси в Италия и Франция се сервират с такава вилица.

Тронги

През 1928 г., когато всяко домакинство имало възможност да притежава пълноценен комплект прибори, се появява думата fingerfood, за да отдели храната, която може да се яде с ръце.

Някой явно е видял своя шанс в това изобретение на TV-шопинга, когато предназначението на стоката можело да се покаже и обясни. Всъщност нещото, което е средно между ръкавица, щипци и клещи, е предназначено за тези, които не искат да си цапат ръцете с храна, за която друг прибор няма.

Лъжичка за кетчуп

Този сравнително нов прибор представлява лъжичка, дълга 22 см, тъй като стандартната бутилка кетчуп е висока 20 см. С нея маркетолозите от Heinz решили да избавят клиентите от неудобното вадене на кетчуп и сосове от стъклени бутилки.

Лъжица за мустаци

Спокойно, никой няма да те кара да ядеш нечии мустаци! През викторианската епоха, когато мустаците били неизменна част от имиджа на всеки мъж, желаещ да вдъхва респект, се появил и този прибор. С него, с лявата ръка, се придържала въпросната растителност, докато с дясната джентълменът храбро се сражавал с чинията. Целта била да се избегнат петна и смешни гледки на изцапани мустаци.